„За истината“ препубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче Веле“.
Новината, че крипто кредиторът Nexo е завел арбитражен иск за над 3 млрд. долара срещу България, излиза далеч извън местните рамки. Какво трябва да знаем за този случай? Емилия Милчева обобщава най-важното:
Новината, че крипто кредиторът Nexo е завел арбитражен иск за над 3 милиарда долара срещу България заради предполагаеми вреди, причинени от вече прекратено разследване, излиза далеч извън местните рамки. За България тя има политическо измерение, но за крипто индустрията въпросът е обвързан с регулацията и правните рамки за бизнеса, които варират от пълна либерализация до забрана за трансакции с виртуални валути в Китай. Глобална регулация, за каквато се говори от повече от година, така и няма.
Но най-напред Международният център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) трябва да реши допустим ли е искът на дружеството, или по-скоро на дружествата. Искът е внесен от името на швейцарското Nexo AG, регистрираните в България „НДС“ ЕООД и „Мирастар“ ЕООД, които – ако арбитражният център даде ход, ще трябва да докажат претенциите си при този най-голям иск срещу България.
Искът
В иск, заведен в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID), Nexo твърди, че е претърпял сериозни финансови загуби и репутационни щети. Аргументите на компанията са, че разследването е провалило плановете ѝ за първично публично предлагане на голяма фондова борса в САЩ (NASDAQ, б.а.) и сделка за спонсорство с известен европейски футболен клуб.
Nexo не развива бизнес в България, но има фирми, регистрирани в страната, както и офиси, в които през ноември 2022 година нахлуха прокурори. Компанията определи разследването като „неоснователно“ и водено от „политически съображения„. Обвиненията, огласени тогава от ръководителя на Националната следствена служба Борислав Сарафов, бяха за образуване на организирана престъпна група, свързана с пране на пари, с банкова дейност без лиценз, с преводи, нарушаващи санкции, и с лица, свързани с терористични организации.
13 месеца по-късно – на 21 декември 2023, разследването беше прекратено. Сарафов е временно изпълняващ функциите главен прокурор. А Софийската градска прокуратура констатира, че няма извършени престъпления и прекрати наказателните производства срещу ръководителите на компанията Коста Кънчев, Антони Тренчев, Калин Методиев и Траян Николов.
Покрай разследването станаха известни факти за дарения и за бизнеса на крипто платформата. Първо, че служители на Nexo са дарили общо 400 000 лева, декларирани пред Сметната палата, на партия „Да, България“, част от „Демократична България“, която сега е в управляващата коалиция ПП-ДБ. Второ, заради проблеми в САЩ Nexo плати, без да признава вина, общо 46.5 млн. долара глоби и напусна американския пазар поради забрана да предлага продуктите си в САЩ – причината бе в нарушения на американския закон за ценни книжа.
В изявление по повод арбитражния иск, Тренчев изрази увереност, че ICSID ще признае „пълния размер на вредата“, претърпяна от Nexo, и ще присъди полагащото се обезщетение. Ако спечелят, от компанията обещават да дарят до 20% за детско здравеопазване и образование.
Арбитражът
Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) със седалище Вашингтон – в седалището на Световната банка – e създаден на база Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави от 1965, известна и като Вашингтонската конвенция. Тя е в сила за България от 13 май 2001, когато я ратифицира парламентът.
Решенията на ICSID се признават в България без да има нужда да преминават през съдебно решение, т.нар. екзекватура. По принцип те могат да завършат и със споразумение, а самите дела траят с години. Преди да даде ход на иска на Nexo, регистриран на 18 януари т.г., арбитражният център трябва да потвърди допустимостта на иска. Българските ответници са Дирекция „Съдебна защита“ към Министерството на финансите (МФ) и Главната прокуратура.
В ръцете на МФ са интересите на държавата.
Въпреки настойчивостта на министъра на финансите Асен Василев и няколкото опита Министерството на правосъдието да поеме международните арбитражи, на 20 декември м.г. със свое постановление правителството създаде Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, по които държавата се представлява от министъра на финансите. Председател на Съвета е Асен Василев.
В Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове от 2021 се води и делото на чешката компания ЧЕЗ срещу България, където МФ също е ангажирано със защитата заедно с две адвокатски кантори от София и Лондон. За разлика от Nexo, ЧЕЗ имаше договор с българската държава, след като приватизира част от българската електроразпределителна система. Според чешката енергийна компания България не е изпълнила ангажиментите си по отношение на изкупните цени на електроенергията, износа на електроенергия в чужбина и цялостната либерализация на пазара. Това попречило на ЧЕЗ да направи зелени инвестиции в ТЕЦ-Варна, която впоследствие затвори. По неофициална информация искът на ЧЕЗ е за сума между $600 милиона и $1 милиард.
Изходът
Трудно е да се предвиди как ще се развие делото, ако искът бъде допуснат. Досега Министерството на финансите и наетите от него български и чуждестранни кантори са успели да отхвърлят всички финансови претенции към България в периода 2003-2022 година и са спестили над 5 милиарда лева. (Тук не влиза искът за АЕЦ „Белене“, който беше изгубен от Националната електрическа компания.)
Как ще се разберат българската държава и Nexo, представлявана от американската адвокатска кантора Pillsbury Winthrop Shaw Pittman?
Развръзката предстои, отговорността се пада на финансовия министър.
