Снимка: Фейсбук страница на „Зелени закони“
За последните 20 г. около 7 млн. декара земи и гори (6.4% от площта на държавата) са предадени чрез ловни концесии в ръцете на около 170 фирми, сред които тези на братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Цоцоркови, Румен Гайтански, Емил Димитров, Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Гео Дундаров и други. Това съобщиха от инициативата „Зелени закони“, базирайки се на анализ на конфликтите в горите, произтичащи от ловностопанската дейност.
Според природозащитниците, „при липсата на обществен контрол ловните концесии водят до пълна феодализация на горите и ловните територии чрез ограничаване на обществения достъп посредством ловни огради, административни заповеди и жива охрана, чрез непрозрачно обсебване и ползване на публичните ресурси (гори, дивеч, сгради) за сметка на държавата, чрез нагласена приватизация на сгради“.
Анализът на „Зелени закони“ показва, че преобладаваща част от отдадените за стопанисване чрез конкурс участъци са с обща площ 4.3 милиона декара или 1/10 от всички горски територии. От тях 99% се управляват от над 150 частни фирми. Сред най-големите концесионери са фирмите Етрополски бук ЕООД и Експрес-Турс ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър), Гимел АД на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан), Асарел-Медет АД на семейство Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище), Ви Ай хънтинг ООД, свързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила), Ловен комплекс Бялка ЕАД на Гриша Ганчев (близо 70 хил. дка в Ловеч), и ред други юридически лица, зад които се крият други български олигарси, се казва в анализа. Несъмнено има и участъци, в които фирмите са на почтени ловни деятели, полагащи безкористни грижи за дивеча, но такива са по-скоро изключение.
Според природозащитниците, големият интерес към дивечовъдните участъци се дължи на възможността за ефективно ограничаване на публичния достъп и налагане на пълен контрол в огромни по площ горски територии като изграждането на ловни огради и заповедите на Регионалните дирекции по горите за ограничаване на достъпа под предлог „защитата на ловностопански съоръжения“ и „здравето на хората“ (т.е. да не бъдат отстреляни „по случайност“). Ограниченията се налагат и чрез бариери, забранителни табели, видеонаблюдение и жива охрана.
„Зелени закони“ обръщат внимание и на това, че член 36л (4) от Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) позволява чрез преподписване на 15-годишни договори всеки дивечовъден участък да остане под владението на една и съща фирма без нов конкурс за вечни времена. Тази вратичка в закона, в допълнение на превратната практика под натиска на частните фирми РДГ да ограничават достъпа на трети лица до ДДУ (напр. безсрочната Заповед №РДГ-СМ-3-302/23.12.2015 г. на РДГ Смолян), създава възможност за дълготрайно обсебване на тези горските територии от частните концесионери, смятат от неправителствената организация. Като примери те дават „обсебването“ на ДДУ „Герзовица“ от фирма „Красин“ ООД, на ДДУ „Омана“ от „Интерагро Сливен“ ЕООД, ДУ Дяк от Каро трейдинг ООД, ДДУ Дъбрава от Кондор ЕООД, ДДУ Буковец от „Гимел“ АД на Гео Дундаров. Тези негативни случаи обезличават усилията на много почтени фирми за подобряване на дивечовите запаси и развитието на добросъвестни ловностопански практики, посочват от „Зелени закони“.
Друг начин за стопанисване на горите са договори за съвместна дейност между държавните ловни стопанства и частни фирми
Държавните ловни стопанства „споделят“ с частния партньор всички инвестиции, разходи и приходи при развитието на ловностопанската дейност в стопанството. Чрез такива договори 20 от общо 30 държавни стопанства или близо 3 млн. дка (близо 7% от всички горските територии в България), се контролира от фирми на братя Ангелови (ДЛС Витошко), Валентин Златев (ДЛС Паламара и ДЛС Росица), Цоло Вутов (ДЛС Витиня), Румен Гайтански (ДЛС Искър), Емил Димитров (ДЛС Шерба), Фуат Гювен (ДЛС Арамлиец), Тодор Батков (ДЛС Кормисош), Тихомир Трендафилов (ДЛС Тракия), Делян Пеевски в 2 две ловни стопанства в Родопите, сочи анализът на инициатива „Зелени закони“.
Съгласно наличните данни при тези договори размерът на разходите винаги е много над размера на приходите, което поставя под въпрос целесъобразността на тези договори и повдига въпроса каква всъщност е целта им, питат риторично авторите на анализа като допускат, че „чрез договорите за съвместна дейност държавата и държавните институции не само преотстъпват значителни площи от българските гори, но влизат и в недопустими икономически и политически зависимости с най-богатите и влиятелни български бизнесмени“.
Организацията е проучила и приватизацията на ключови ловни сгради в държавните ловни стопанства – ловни хижи, ловни домове и други ловностопански сгради в ключови стопанства като ДЛС Паламара, ДЛС Черни Лом, ДЛС Арамлиец, ДГС Шумен, ДЛС Извора. С продажбата на тези сгради на практика вече е отворена вратата за безвъзвратна феодализация и на следващ етап вероятно приватизация на ловностопанската дейност в тези стопанства. Това лишава стопанствата от възможността да използват ловните бази за екологичен туризъм и образование, каквато трябва да е целта на една публична администрация, посочват от „Зелени закони“. Организацията настоява за пълна прозрачност на всички документи, свързани с отдаването, управлението и контрола на ловните територии.
Пълният текст с изводите и препоръките на „Зелени закони“ може да прочетете тук
