Колаж: Свободна Европа
„За истината“ препубликува анализ на Николай Лавчиев от „Свободна Европа“.
Страните от НАТО са намалявали бюджетите си за отбрана в последните десетилетия. Това е ставало на фона на нарастващи заплахи за сигурността, най-често идващи от Русия на Владимир Путин.
Ако ви заплашват, а вие си отслабвате отбраната, вместо да я подсилите, нещо трябва да не е наред. Повечето страни от НАТО са постъпвали така в продължение на близо 40 години.
Днес всички европейски лидери говорят за нуждата от по-добра отбрана.
Причините са две. Първата е войната на Русия срещу Украйна, която продължава три години. Втората е завръщането на Доналд Тръмп начело на САЩ. Откакто той се закле като президент, Вашингтон промени позициите си по два основни въпроса: отдръпна се от военната помощ за Украйна и заговори за оттегляне от участието си в отбраната на Европа.
Това предизвика притеснения сред европейските лидери, защото от края на Втората световна война насам Европа разчита на закрилата на САЩ, а на континента продължават да присъстват десетки хиляди американски войници.
Всичко това провокира европейските лидери да превърнат увеличаването на разходите за отбрана в основна тема.
Председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен обяви план за превъоръжаване, за който ще бъдат отделени 800 млрд. евро.
За последните близо 40 години НАТО, и най-вече европейските му членки, бавно, но устойчиво намаляват разходите си за отбрана.
Интерактивната графика може да видите ТУК
Това се случва въпреки сериозния брой конфликти и множеството предупреждения и агресивни действия от страна на Русия след началото на управлението на Владимир Путин.
Сега се вижда резултатът: Европа е спяла, а Путин е действал.
НАТО и войните
До 1989 НАТО и страните от съветския лагер харчат безпрецедентни суми за оръжие, трупат арсенали и поддържат огромен брой военен персонал. Това се променя след падането на Берлинската стена, когато много страни, включително и САЩ, започват да отделят по-малко за отбрана.
Въпреки края на голямата заплаха, сигурността на Европа изобщо не изглежда стабилна. Но в началото кризите се разглеждат като регионални.
- През 1991 г. започват войните в тогавашна Югославия. Те продължават почти десетилетие;
- В средата на 90-те идва първата война на Русия в Чечения.
Краят на века бележи повратна точка с три противоречиви събития:
- НАТО започва да се разширява на Изток – първо с Чехия, Унгария и Полша (1999), а после и с България, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения (2004). Общото между тези страни е в това, че те са били част от сферата на влияние на СССР до 1989 г. Повечето граничат с Русия или със сателита ѝ Беларус;
- Тенденцията за намаляване на военните разходи на съюзниците в НАТО не се променя;
- На 31 декември 1999 на власт в Кремъл идва Владимир Путин. Втората война в Чечения е започнала.
След няколко години ще дойде публичната оценка на руския президент, че разпадът на СССР е най-голямата геополитическа грешка, а НАТО трябва да се върне до границите си от времето на Студената война.
Интерактивна графика може да видите ТУК
Войната срещу тероризма. Путин и предупреждението от 2007 г.
След атентата срещу САЩ на 11 септември 2001 г. Вашингтон започва война с тероризма, която се изразява най-вече във войните в Афганистан и Ирак. В тяхната основна, но и последваща фаза се включват военни контингенти от много страни на НАТО, включително България.
Но в този период европейските страни членки, с малки изключения, отново не увеличават разходите за отбрана. Тенденцията продължава и след Конференцията по сигурността в Мюнхен от 2007 г. Там Путин за първи път заговаря за нуждата от „многополюсен свят“ и за противопоставянето на „либералната доктрина“, която според него е налагана от САЩ.
„Такава политика стимулира надпревара във въоръжаването“, казва Путин и добавя куп лъжи, превърнати в пропаганда, насочени срещу разширяването на НАТО. Тогава той вече е поел почти пълен контрол над политиката, икономиката, правосъдието и медиите в Русия и е започнал преизграждането и подсилването на армията.
Само година по-късно, през 2008 г. Русия напада независима Грузия и откъсва от териториите ѝ Абхазия и Южна Осетия.
Тогава отново няма индикации за събуждане на Европа – спадът в разходите за отбрана продължава.
Интерактивната графика може да видите ТУК
Първата инвазия в Украйна
С идването си на власт в Белия дом президентът Барак Обама предприема две действия спрямо съюзниците в Европа и самата Русия.
- За пръв път американската администрация започва да говори за изисквания за разходи за отбрана от 2% от БВП. Това до голяма степен остава пожелание. Натискът е засилен едва от Тръмп години по-късно.
- Спрямо Кремъл започва политика по нормализиране на отношенията. Самата Русия обаче показва, че няма интерес от подобни действия, а в неин основен враг се превръща Украйна.
През 2013 г. приближеният до Путин украински президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с ЕС и на практика замразява възможността за присъединяване на страната си към пакта.
В Украйна започват протести, които са окървавени от властта. Янукович е свален и бяга в Москва, а Кремъл окупира Крим и части от Донецка и Логанска области, където властта завземат проруски сепаратисти.
Самият Путин дълго отрича, че Русия изобщо участва в нещо подобно, но после признава, че всичко е задвижено от Москва.
Какво обаче предприемат съюзниците в НАТО?
Западът налага санкции на Русия, които са доста по-меки, спрямо тези при пълномащабната инвазия през 2022 г. Агресията на Путин с нищо не повлиява на икономическите отношения на съюзниците с Москва – те се усилват особено по отношение на енергетиката.
Русия засилва дезинформационните си кампании срещу Европа. Нейните служби убиват и извършват атентати на територията на редица страни, но силен отпор така и не идва.
Много малка част от страните увеличават военните си разходи, а повечето продължават да харчат все по-малко.
Над 2% разходи от БВП към 2022 г. достигат само Естония, Гърция, Латвия, Литва, Полша, Великобритания и САЩ.
През февруари 2022 г. Путин непридизвикано напада съседна Украйна и използва като мотив част от пропагандата, която строи от 2007 г. насам.
В трите години след това нападение западната част от Европа защитава Украйна, но не показва, че е видяла заплаха за самата себе си. Изключение от това правило са Полша, балтийските и скандинавските страни, които предоставят на Украйна най-голямата военна помощ по процент от БВП.
В последните седмици повечето европейски членки на НАТО преобръщат тенденцията, продължила близо 40 години. Ефектът от този обрат изисква не само пари, но и време.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
