Венелина Попова е дългогодишен журналист, кореспондент на Българското национално радио в Стара Загора, в момента пише за сайта „За истината“. В началото на декември тя беше отличена в първите награди на Антикорупционния фонд – „Червена линия: Журналисти срещу корупцията“, за поредицата й от материали, разкриващи произхода на дарения, направени от депутата Делян Пеевски. На въпроса какво означава за нея тази награда тя отговори: „Малко се изненадах, но няма да бъде честно, ако кажа, че не съм се зарадвала. Всеки човек, независимо от това в каква сфера се реализира професионално, е щастлив, когато получи признание за своята работа. Обратното – да останеш абсолютно безразличен е по-скоро изключение, аномалия или поза.“
Какво се случва с един журналист, когато се изправи срещу корупцията в България?
– Различни неща. Зависи срещу кого се изправяш, защото корупцията е събирателно понятие. Обаче едно разследване винаги се фокусира върху определена личност или група хора – политици, олигарси, бизнесмени, магистрати и пр. Колкото и да е странно, ми се струва, че съдебното преследване е най-добрата форма на отговор от страна на засегнатия, който търси начин да изчисти името си. И ако журналистът се е постарал да не даде повод да бъде обвинен в клевета или в друго деяние, наказуемо от закона, той няма от какво да се притеснява. Казвам го от опит. Защото съм преживяла и други неща – като това да ти разбият жилището, да не откраднат нищо ценно, само да разпилеят бельото ти по земята и да те оставят да мислиш какъв знак ти дават с тези действия. Слава Богу, не съм била физически малтретирана, но са ме преследвали нощем с автомобил и са ми предлагали подкуп.
Вие бяхте обект на жестока негативна кампания заради материалите за даренията на депутата Делян Пеевски? Как се справихте с това? Има ли рецепта, съвет към други журналисти?
– Аз съм експанзивна по природа и обикновено, когато ме нападат без причина, реагирам остро. Но този път се учудих на себе си, защото приех публикациите срещу мен, тиражирани от всички издания на олигарха, напълно безразлично, това е точната дума, отстранено – все едно не става дума за мен. Не мога да обясня реакцията си, може би ако бях нападната по един интелигентен начин, емоционалният ми отговор щеше да бъде друг. Освен това с тези нападки изданията на Пеевски сами фокусираха още по-голям обществен интерес към публикациите ми. Ако бяха журналисти с опит, интелект и интуиция, щяха да предвидят този ефект.
Рецепта и съвети не бих си позволила да давам, защото, както казах в отговор на предишния Ви въпрос, всяка ситуация е различна. Затова на практика разследващите журналисти в България са малко, но който се страхува, не се хваща на хорото.
Цялото интервю на Венелина Попова за „Дневник“ може да видите тук
