Изборната победа на „Прогресивна България“ разчисти политическото пространство за бившия президент и генерал, както и за неговите избраници в Народно събрание. Резултатите му са най-добрите след постигнатите през 1997 г. от Обединените демократични сили и техният лидер Иван Костов 137 мандата при 62,4% избирателна активност, които остават рекорд и досега в най-новата история на България след 1990 г.
Успехът на Румен Радев беше посрещнат с различни чувства както в страната, така и в чужбина. Неговите позиции по важни международни теми като държавен глава, издигнат на изборите от партията на социалистите русофили, му създадоха образ на умерен евроскептик, който гледа с едното око към Брюксел и Вашингтон, с другото към Москва. И говори едно при срещи в Европа, но друго в България.
Затова отзивите в западната преса и на европейски лидери за победата му са сдържано хладни за разлика от нескритото задоволство на Кремъл от заявената позиция на Радев, че ще поддържа прагматични отношения с Русия.
Изпадането на БСП – точка на прехода в България
БСП беше декласирана от участие в бъдещото Народно събрание, за първи път от 1990 г. насам. Но това не означава, че фамилиите от висшата комунистическа номенклатура, създали заедно с Държавна сигурност Задкулисието и олигарсите, са изпаднали от играта. Напротив, тъкмо обратното. Както сами подготвиха трансформацията на собствеността и икономиката в страната от държавно-планова в пазарно-олигархична, така имаха нужда и от нова политическа легитимация.
Българската социалистическа партия, наследила БКП с цялото й престъпно минало, беше матрицата, от която се появиха голяма част от политическите формации след 1990 г. Но „столетницата“ се оказа неподходяща да представлява новите елити, създадени от същите тези фамилии в посттоталитарното общество по пътя му към демократизация.
Вече няколко поколения от тези фамилии получават образование в престижни западни университети и сега заемат високи позиции в различни сфери на държавната администрация, управляват успешни бизнеси и говорят по няколко езика. И БСП само им напомня за срамното им политическо минало, (което те искат да забравят и заличат от биографиите си), както цървулите в 3къщите на банкери и фабриканти след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. в България напомняха за произхода и манталитета на техните нови обитатели.
Победата на Радев беше логична и очаквана
Тя дойде след дълга парламентарна криза, фрагментирани и неработещи Народни събрания и поредица извънредни парламентарни избори през последните пет години. Както и в условията на епидемията от Ковид, на продължаваща вече четири години война в Украйна и на нестихващи военни конфликти в Близкия Изток. „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство на изборите, благодарение на тези съвпадения на обстоятелства и процеси вътре и извън страната. И най-вече затова, че ГЕРБ- партията на бодигарда на Тодор Живков и на Симеон Сакс-Кобург-Гота, управлявала сама или в коалиции страната повече от 15 години, изчерпа целия кредит на доверие, даден й от избирателите.
И не просто натрупа недоволство, а отвращение от преяждането с власт, злоупотребите с публични средства (особено при обществените поръчки) и корупцията в изпълнителната и съдебната власт. И най-вече от явният сговор с Делян Пеевски – одиозното лице на Задкулисието и на неговите олигарси.
Още от началото на втория президентски мандат на Румен Радев беше ясно, че той ще иска да продължи политическата си кариера, но вече на терена на изпълнителната власт. Той можеше да се откаже от поста си на държавен глава и по-рано, например когато излезе от президентството при протестиращите в Триъгълника на властта с вдигнат юмрук. Но изчака а по-подходящ момент от този. И той не закъсня – след като стана ясно, че референдум за еврото няма да има и то влиза в обръщение от 1 януари т.г., последвала галоп на цените и растяща инфлация в резултата на спекула. Покачването на напрежението и избухването на декемврийските протести създадоха благоприятната психологическа среда за решението на Радев да влезе в пряк сблъсък с корумпираната политическа клика.
Образно казано, асът се качи на самолета и излетя в най-благоприятните за полет атмосферни условия, а ускорението го издигна във висините.
Мераклиите да се качат с него на борда бяха много, но мнозина останаха с празни надежди, защото местата са ограничени. А на щастливците им се зави свят като се видяха сред облаците, но и ги достраша от риска да паднат отвисоко.
Над 1 млн. българи избраха Радев, защо?
Социолозите тепърва ще излязат с анализи за профила на избирателите на бившия президент. Но и сега е видно, че над един милион избиратели заложиха на картата „Радев“, а не на бъдещата му партия, която безспорна ще бъде лидерска, каквито са повечето други без БСП. Затова ще бъде елементарно и невярно, ако кажем, че тези хора са само от средите на „зелените чорапи“ (определение за военните и армията от запасни офицери и сержанти), или че са предимно възрастни и леви хора, с по-нисък образователен ценз и социален статус. Но няма да сбъркаме, ако кажем, че всички русофили в България, които са очевидно много, застанаха зад мундира на Радев. Освен това не бива да се забравя, че българите обичат да са с тези, които са на власт. И затова напускат тези, които губят, както плъховете напускат потъващия кораб. Скучно и познато до болка.
При вземането на решение кого да подкрепят, мнозина, в това число и млади, и образовани хора, са решили, че е по-добре да заложат на сигурното, а не да разпиляват гласовете си. Те не се интересуват какви политики ще провежда Радев в икономическата, образователната, здравната, социалната и другите сфера, нито дали България ще остане прогнозируем и сигурен партньор в ЕС или ще се превърне в троянски кон за Кремъл. А би трябвало, ако не искат в страната да се циментира фасадната демокрация, а зад нея да изпълзи меката диктатура. Но те очакват от
бившият президент първо да овладее постоянния ръст на цените и инфлацията, която изяжда спестяванията им. Това е най-важното за тях, тъй като пряко засега живота на всеки един. Искат още пътища, които да не застрашават живота им, добро образование за децата им и достойни старини за родителите им. Искат сигурност за бизнеса си и по-малко регулации от държавата. Големи са и очакванията им Радев да измете Борисов и Пеевски от властта и да изчисти съдебната система от техните зависимости и корупцията. Избирателите на Радев не искат да виждат повече от екраните на телевизорите си физиономиите на двамата, които за тях олицетворяват мафиотизираната държава. Но не само те. Това искаха и стотиците хиляди граждани, излезли на площадите в цялата страна в марш срещу модела „Борисов – Пеевски“.
Само че корупцията в България не е нито от вчера, нито е запазена марка на ГЕРБ и на „ДПС-Новото начало“, а е в манталитета на българите още от времето на Високата порта.
Има ли капацитет Румен Радев да поеме кормилото на държавата
Управлението на една страна не е като да пилотираш изтребител или да издаваш генералски команди. Но у нас не за първи път на най-високото място в изпълнителната власт ще застане човек без опит. Така на царя се наложи да играе ролята на премиер в парламентарна република и докато се ориентира за какво става дума 800-те дни изтекоха. Станишев също стана министър председател, без един ден трудов стаж извън политиката и академичната практика. Затова пък Борисов имаше зад гърба си не само опита да гаси пожари, но и този от битността му на ченге като главен секретар на МВР, а после и на столичен кмет.
Капацитет да създават читави закони трябва да имат и народните представители от „Прогресивна България“. А преобладаващата част от тях ще влязат в заседателната зала за първи път в живота си и това е вече проблем. Но особено важен ще бъде подборът на министри в кабинета „Радев“. Затова още отсега можем да кажем, че по министрите ще Го познаем.
Съветниците му, поне тези от тях, които са на светло, вече знаем кои са. И хората от най-приближения му кръг.
Румен Радев не спря да повтаря по време на цялата кампания, че първата му работа ще е да разгради модела „Борисов-Пеевски“ и да се справи с корупцията и олигархията. Не знаем дали си дава ясна сметка какво обещава доскорошният ни държавен глава. Може би това от висотата на поста, който заемаше, да е изглеждало лесно. Но това, образно казано, означава да почисти твърдият диск на държавата, да го изчисти от спам и да преинсталира операционната
система като радикално решение за справяне със софтуерен проблем или инфекция от зловредна програма. Но преди това е необходимо да архивира най-важните файлове, защото държавата машина не може да тръгне от нулата.
Румен Радев влезе в политиката по подобен начин на този, който използва монархът изгнаник, когато Задкулисието го върна в България, за да не допусне Иван Костов и ОДС да повтарят своя мандат. Четвърт век след Симеон Сакс-Кобург-Гота и Румен Радев събра в коалицията си три политически формации, едната от тях – сериен мандатоносител и друга, свързана групировката ТИМ, за да участва в парламентарните избори.
Самостоен ли ще е в решенията си бившият президент и генерал, ще покаже времето. На този етап не можем да се закълнем, че той е зависим от определени бизнес интереси и олигархични кръгове в сегашното Задкулисие. Затова пък парите за супер скъпата му кампания, която няма как да е извадил от спестяванията си като държавен глава, ще трябва да се връщат. И отново не от заплатите на Радев като премиер, а чрез обществени поръчки, финансиране на проекти по европейски програми и прочие схеми, утвърдени в практиката на модела „Борисов-Пеевски“, който Радев иска да разгражда. В този контекст обещанията на Радев да се справи и с олигарсите изглеждат меко казано странни, може би по-точно ще е да се каже, че те ще бъдат заменени с нови, например по модела на Путин в Русия. Но всичко важно тепърва предстои.
