Факти или „чудовищни лъжи“

Съдът отхвърли иск за 10 хил. лв. на директора на „Социално подпомагане“ в Габрово срещу журналиста Емилия Димитрова и издателите на „За истината“

Районният съд в Севлиево отхвърли иск за 10 хил. лв., който директорът на Дирекция за социално подпомагане в Габрово Радостина Братованова заведе срещу автор на „За истината“ и издателя на сайта – сдружение „Про веритас“ след публикуване на разследването „Началникът на дирекция „Социално подпомагане в Габрово Радостина Братованова насочва пациенти към дома за стари хора на дъщеря си“.

С част от сумата – 2 хил. лв., Братованова поиска да бъде обезщетена за влошеното здравословно състояние, в резултат от публикацията, а останалите 8 хил. лв. трябваше да компенсират неимуществените вреди, които претендира, че е понесла след публичните разкрития – накърнено добро име и достойнство.

Публикацията, нанесла „непозволено увреждане“ на Радостина Братованова, както пледира нейният адвокат, е плод на няколко месеца журналистическо проучване, което показа, че директорът на „Социално подпомагане“ в Габрово Радостина Братованова е ангажирана с работата на социалното заведение на дъщеря си „Златни години“ в габровското село Яворец. Същото потвърди и министърът на труда и социалната политика Бисер Петков от трибуната на Народното събрание в отговор на депутатско питане близо месец след публикуване на разследването и след като у Братованова бяха намерени „документи, част от тях на персоналния й служебен компютър“, които установяват „че Радостина Братованова има пряко отношение към функционирането на социалната услуга, предоставяна от фирмата на дъщеря й“. А преди седмица отново министър Петков уточни в Парламента, че заради нарушения в работата на Радостина Братованова ще й бъде повдигнато дисциплинарно производство, което не може да бъде задействано, тъй като тя е в продължителен законен отпуск. Според източник на „За истината“ Братованова е в болнични, заради което не може да й бъде връчена заповед за наказание.

Радостина Братованова отрече разкритията на „За истината“. Връзка между работата на майката като директор на дирекция „Социално подпомагане“ и къщата „Златни години“ в с. Яворец отрече и дъщерята Ралица Братованова, чиято фирма „Дара 13“ предоставя социалните услуги в габровското село и която в съдебно заседание свидетелства в полза на майка си.

Цената на „доброто име“

Фактите в журналистическото разследване бяха определени като „чудовищни лъжи“ в исковата молба на Радостина Братованова, а текстът според нея „изобилства от неверни и клеветнически твърдения, които уронват престижа и авторитета й“. По три пункта тя и адвокатът й отрекоха изнесеното в публикацията: „Златни години“ в с. Яворец не е дом за възрастни хора, а място, където се отдават помещения под наем и се предоставят социални услуги, Радостина Братованова „се ползва с добро име, реномето на изключителен професионалист, достойна и честна личност, чиято работа е нейното призвание“ и ищцата не е разговаряла с автора на текста.

В отговор „За истината“ представи снимки от сайта на социалното заведение, където то няколко пъти е наречено дом, отговор на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на питане от депутата от Габрово Кристина Сидорова в рамките на парламентарен контрол, в който министърът обяснява, че в ръководената от Радостина Братованова дирекция „Социално подпомагане“ в Габрово „са установени множество нарушения, като посочената причина за това е заниженият контрол от страна на директора на дирекцията и началниците на отдели“, и разпечатка от компанията за телефонни услуги, която удостоверява, че между автора на разследването и Радостина Братованова са проведени два телефонни разговора.

Искът от 2 хил. лв. се отхвърля като недоказан

След публикуване на разследването на 8 февруари т.г. директорът на „Социални грижи“ в Габрово се е почувствала зле, а състоянието й е наложило да потърси медицинска помощ, става ясно от исковата й молба, от свидетелските показания по време на съдебното заседание и представения амбулаторен лист от преглед в Спешен център, в който е записано, че отказва хоспитализация. В съдебно заседание свидетел заяви, че няколко дни по-късно Братованова е постъпила в болница. „Данните от представените писмени доказателства сочат, че ищцата е била на преглед много по-късно и има болничен лист за домашно лечение от 12 март 2018 г. със забележка в долната лява част, че се издава за минало време“, констатира съдът, който „при анализ на тези документи намира несъотствествия, които следва да обсъди“, пише в съдебното решение, като се уточнява, че в графа „терапия“ на болничния лист не са вписани предписани медикаменти или извършени процедури.

„Не се доказа по несъмнен начин връзка между прочетената на 8 февруари 2018 г. статия и заболяването на ищцата, с водеща диагноза месец след това“, пише в мотивите на съда, с които искът от 2 хил. лв. за влошено здравословното здраве на Братованова в резултат публикацията в „За истината“ бе отвърлен като недоказан.

Неимуществени вреди срещу свобода на медиите

Разследването, което установи връзка между Радостина Братованова и къщата, в която дъщеря й предоставя социални услуги, е имало за цел „да предизвика сензация“, смята Братованова, а с „клеветите в него се цели тя да бъде представена като недобросъвестен държавен служител“, който вместо да върши работата си, управлява въпросния дом, пише в исковата й молба. Пак там се твърди, че са уронени нейният „престиж, добро име и авторитет“, за чието изчистване Братованова пледира обезщетение от 8 хил. лв.

Искът бе отвърлен от съда, който отчете, че най-значимият проблем при зачитане правото на гражданите да защитят честта, достойнството и доброто си име е в баланса между това право и правото на свободно изразяване на мнение и свободно разпространяване на информация, гарантирани от Конституцията на България, Европейската конвенция за защита правата на човека и Международният пак за защита на гражданските права. В последния правото на изразяване е прогласено за принцип, а неговите ограничения – за изключение от принципа.

„Свободата на словото е една от основите на демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие… Тя се прилага не само към „информация“ или „идеи“, на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но също и към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма „демократично общество“…”, пише в решението на съдия Светла Дойчева от Районен съд Севлиево, която се позовава и на съдебна практика.

Съдебна практика от Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ цитира и адвокатът по делото от страна на „За истината“ Алекдандър Кашъмов. В отговор на исковата молба от Радостина Братованова той заяви, че „медиите и журналистите не само имат правото да получават и разпространяват информация, но и аудиторията има правото да я получи“, тъй като точно според ЕСПЧ медиите са „обществен страж“, а „публичните фигури могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица“.

Няма уронен престиж, има повишение

Престижът на Радостина Братованова не е бил уронен, смята в заключение съдът, предвид заповед на директора на Агенцията за социално подпомагане от 29 март 2018 г., с която шефът на социалните в Габрово е била повишена в ранг – рутинна процедура съгласно Закона за държавния служител, която се извършва на определен период от време и след годишна оценка за изпълнение на длъжността. Факт е, че Братованова е получила положителна оценка за работата си. Това вероятно е станало преди името й да бъде замесено в разкритията около центъра „Хризантема“ в Габрово, добил скандална известност с насилие над деца с увреждания и разкритията в „За истината“, довели до заключението, че тя е свързана с дома за възрастни хора в с. Яворец, собственост на дъщеря й.

Решението на Районен съд Севлиево подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово.