Стотици „безстопанствени“ коне в Стара планина може да бъдат умъртвени, ако Община Севлиево не реагира спешно

Ако собствениците на скитащите коне не бъдат установени те трябва да бъдат умъртвени
Снимка: Емилия Димитрова

Свободно пуснати коне от години унищожават ливади и ниви в балканските села на община Севлиево. Повечето от конете са на дървосекачи, наети от местни дърводобивни фирми, които след края на работния ден пускат животните сами да търсят храна. Наказани няма, защото нито един от конете не е чипиран и така се оказват безстопанствени. В подобни ситуации законът предвижда умъртвяване на животните. Мярката е крайна и от Агенцията по храните временно се въздържат да я приложат.

Всяка година в горите на Стара планина дървосекачи извозват дървесината от сечищата с жива сила. Идват за месеци, докато работата по сечището свърши. Пристигат с животните си, около трийсет коня на група. Когато вечер се приберат от сечището, пускат конете на воля.

Гладни и недохранени коне

„Преди дни подадох сигнал на тел. 112 за паднал кон в имота ми. Беше примрял от глад, отказваше да се движи, разказва жител на махала Троенците. Изпратиха полицай от севлиевското управление, който издири стопанина на животното. Какво е станало после, не знам. Разбрах само, че собственикът отричал конят да е недохранен“. Заради страх от саморазправа помолил полицията да не споменаваме името му. „По десетина пъти на месец звъня на 112, това е от години“,казва той.

„Не минава ден без някой да ми се обади за проблем от скитащите коне“, казва и кметът на с. Кръвеник Цветан Власеев.

Законът: кметовете да ловят конете

В Закон за ветеринарномедицинската дейност са разписани отговорностите на всички, които се занимават с отглеждане и стопанисване на конете. На практика обаче законът е неприложим.

Според текстовете му общинските съвети са задължени да приемат наредба за отглеждането на селскостопански животни, а кметовете и кметските наместници по места да осъщестяват контрол по спазване на наредбата. На кметовете в селата е задължението и за „недопускане на свободно движение на животни по улиците на населените места“. Това означава, че кметът на селото носи главната отговорност, ако в землището на селото скитат коне. Той има задължението да ги прибере и да уведоми съответната областна агенция по безопасност на храните. Тя от своя страна трябва да открие собствениците на животните и да ги санкционира.

Това е законовият ред в случаите, когато конете могат да бъдат идентифицирани, т.е. имат поставен чип. Ако нямат, както е в повечето случаи, няма и наказани.

Изоставените коне край  Севлиево съсипват селски дворове и селскостопанска продукция
Снимка: Емилия Димитрова

Всички са с вързани ръце

Невъзможността да се установи стопанина на животните е само една от причините за неприложимост на закона. Друга, не по-маловажна, е вмененото задължение на кметовете в селата да прибират безстопанствените коне. В този случай разпоредбите на закона също са неприложими. Вариантите са животните да бъдат упоени, но малките общини нямат пари за процедура, която е много скъпа и няма кой да отпусне пари за нея, и с ласо, което се прави от специалисти“, обяснява началникът на отдел „Здравеопазване“ в Областната агенция по безопасност на храните в Габрово д-р Петков. Но това не е всичко. Дори да допуснем, че кметът се справи и залови скитащ кон, остава въпросът какво прави с него. Никъде не е разписано къде трябва да бъде прибран. А става дума не само за заслон, където конят да се върже, но и за храна и вода, както и някой, който да поеме грижата за изхранването му, докато бъде потърсен.

От Агенцията по храните са задължени да реагират на сигнал за свободно движещи се еднокопитни, да идентифицират собственика им и го санкционират. Както вече стана ясно, в балканските села на община Севлиево не може да се докаже собствеността на конете. И тук е най-зловещата част от закона – като не може да се установи стопанина на животните, те трябва да бъдат евтаназирани, а труповете им предадени на екарисаж /чл. 139/. А такъв край всички избягват, най-малкото „защото не ни се иска да убиваме здрави коне“, споделят ветеринарните лекари.

Собствениците – виновната страна

От 2010 г. всяко еднокопитно животно у нас трябва да има чип и ветеринарномедицински паспорт. Чипирането струва около 50 лв. на кон – разход, който стопаните си спестяват. Освен ако не усетят опасност да загубят конете. Спестяват и от храна. Затова вместо да изолират конете в граници, оградени с електронен пастир, какъвто получават от дърводобивните фирми, които са ги наели, те пускат животните на свободна паша. С това нарушенията им растат, тъй като влизат в нарушение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, който казва, че „добитък, пуснат в селскостопански земи, в нарушение на законни разпоредби, когато е собственост на гражданин или на неизвестно лице, се задържа от органите на полската охрана. При установяване на нарушение, вследствие на което свободно пуснатите коне, причинят вреди на селскостопанско имущество, собственикът се наказва с глоба от 100 лв. до 500 лв.“ С този текст се връщаме там, откъдето започна историята – няма кой да бъде наказан.

Стотици безстопанствени коне скитат в горите край Севлиево, а общинската администрация бездейства
Снимка: Емилия Димитрова

Липса на правомощия или липса на воля

В община Севлиево знаят за проблема, но до момента не са предприели нищо за решаването му. Като се изключат проверките на Общинския инспекторат, по десетина на месец, всичките по сигнал. Инспекторите обаче нямат никакви правомощия, освен да констатират нарушението. Само една от тях е завършила с глоба. При останалите нямало как да се докаже на кого са конете.

В общината действа Наредба за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни, каквито са еднокопитните, съгласно която собствениците им носят административна отговорност при причинени щети в имоти на други физически и юридически лица. Колко са глобените по тази наредба не е ясно, защото отново опираме до невъзможност да се докаже самоличността на нарушителите.

На 2 април т.г. изпратихме въпроси до Община Севлиево, с цел да получим официалното становище на администрацията за възможните варианти за справяне с проблема. Изрично поискахме мнение относно практиката в общини с подобни проблеми, в които с решения на местно ниво са обособени места,където свободно пуснатите коне се прибират и е въведена глоба за онези, които ги потърсят. Към датата на настоящата публикация отговор на от Община Севлиево няма.

Проблемът със скитащите коне е по-сериозен, отколкото изглежда. А разрешаването му няма да стане с прехвърляне на отговорности, а с общи усилия на местната власт, агенцията по храните и полицията. Усилията очакват стотици собственици на имоти и вили в Стара планина, в района на севлиевския балкан, останали без ниви, ливади, пасища, лозя и с опустошени дворове. И безсилни. Като институциите, които не могат да принудят собствениците на коне да изпълнят задълженията си по закон.

Надяваме се, че този текст няма да провокира действия по най-бързия начин, който според закона е умъртвяване на конете с недоказан произход. Това, което е нужно са хуманни действия и приложими регламенти.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам