Разговор с проф. Ивелина Келбечева за въпросите, които поставя скандалът с новите учебници по история и несъстоялата се лустрация в България
Снимка: „Свободна Европа“
Професор Келбечева, има ли шанс учебниците по история и цивилизация за 10 клас да бъдат променени така, че тоталитарният режим да бъде представен адекватно, с истинското му лице след като заедно с колегата Христо Христов поставихте темата публично и получихте силна обществена подкрепа?
Искам да започна оттук, че проблемът с учебниците е само върхът на айсберга. Защото 30 години българското общество, поради липсата на сериозен политически и медиен интерес не успя да се справи с нещо, което е изцяло решено в страните от Източна Европа – с оценката за тоталитарното минало и с метастазите на комунистическия режим в България и до днес. На някои тази тема може и да изглежда маловажна, но тя има изключително значение затова по какъв начин бъдещите поколения ще опознават и ще оценяват едни от най-мрачните периоди в нашата история.
Така е, самият факт, че 30 години след падането на режима на Тодор Живков България е една от малкото страни от бившия Съветски блок, която не успя да направи държавен Институт за националната памет, в който да се съберат и предоставят на учени и анализатори всички архиви на тоталитарната държава, е показателен сам по себе си. Защо според Вас нямаше достатъчно политическа воля това да се случи? Ето и ГЕРБ, която се определя като дясна партия, управлява вече десет години, но по отношение на тази тема е трудно различима идеологическата й позиция.
И да, и не, защото както по отношение на близкото минало, така и по отношение на този, според мен неправомерно наречен „преход“ ние забравяме, че управлението на сините (каквото и да значи синята идея днес) беше 4 години и 9 месеца от тези 30 години. Та сегашното управление с всичките забележки и неодобрения, които имаме към него, фактически за първи път измени не само програмата, но оттам и следващите учебници по история. Което, каквото и да говорим, не може да бъде отречено. По време на трите кабинета на ГЕРБ целият архив на МВР беше прехвърлен към Главно управление на архивите, което означава, че нито един от предишните министри на вътрешните работи не направи това, което следваше по закон. Това за мен са едни много ярки стъпки, които показват политическа воля и не могат да бъдат пренебрегнати.
Да, но в голяма степен закъснели. Може би затова, че в България нямаше лустрация, днес у нас могат да преподават и да пишат учебници по история хора, които са кръвно, родствено свързани с номенклатурата на бившата комунистическа партия, с нейната идеология. Това очевидно породи и скандала с учебниците по история и отразяването на този режим в тях.
Да, това се вижда и с просто око. Имаме и огласени агенти на ДС, които пишат учебници. Но нека не забравяме, че и сега има немалко гласове, които искат лустрация. В медиите затова не е открит дебат, но декомунизация на България, което се призна и от Костов, като дълбок и осъзнат процес, а не само като административни мерки, не се състоя. И това, според мен е основната причина за тези тежки девиации, които се наблюдават и в момента. 30 години след падането на режима да се говори, че е нормално да се нормализира комунизмът като идеология и практика е абсолютно ненормално.
Освен идеологически, в тези проекти за учебници по история или поне в някои от тях разбираме, че има опити да се маскира и икономическата несъстоятелност на бившия режим, както и да се представи Тодор Живков и цялата му фамилия по един начин, който е безпрецедентен – като се облагороди образът на диктатора. Под благовидния предлог, че авторите имат свободата да интерпретират този исторически период всеки по свой начин. А бъдещите поколения ще имат една превратна, меко казано, представа за този режим, нали така?
Точно така. И ще продължаваме да бъдем на първо място по бедност и по разпространение на соц-носталгия в Източния блок. И всичко това е базирано на невежество по отношение на това колко антихуманна е самата комунистическа идеология и колко античовешка е практиката на комунистическите режими навсякъде по света. В България продължават да се ширят тези абсолютни клишета за безплатното образование и здравеопазване и да се крие истината до каква степен една фалирала държава е „поддържала“ тези широки социални програми само и само, за да остане на власт; до каква степен е разрушена тъканта на българското общество и моралните му устои чрез насилственото налагане на комунистическия режим след окупацията на България от Червената армия; как с тъй неречените по съветски чистки, а всъщност с един ужасяващ политически терор страната е залята с кръв още в първите дни след 9 септември 1944 година и е наложен страхът и ужасът навсякъде – от малкото село до големия град. А във втората част на режима-уж либерализиран ние живеем в лъжа, лъжа, лъжа, наложена от вездесъщата пропаганда и в следене от Държавна сигурност. Тоест не е показан процесът на промяна на българското общество след налагането на този режим.
Понеже става дума за учебници по история и цивилизация би трябвало да бъде показан и процесът на дехуманизация на обществото и налагането на атеизма, да стане дума и за съпротивата на горяните срещу режима в първите години след деветосептемврийския болшевишки преврат.
Нека уточним, че учебниците представят режима по различен начин. И по националното радио министър Вълчев много ясно каза, че самият той е учуден колко различни са учебниците. В два от тях – на издателствата „Булвест 2000“ и „Анубис“ нещата са показани с ясното намерение този режим да бъде нормализиран и оправдан.
Може би дори реабилитиран в голяма степен.
Да, може да се каже, че усещането е по-скоро за реабилитиране на режима, включително личният режим на Тодор Живков. И аз държа към това да се прибави и семейството МУ. Знаем, че той подготвяше за свои заместници първо дъщеря си, после сина си, който обаче не беше приет от Полютбюро. Едни такива послания от учебници, които дълго време ще останат в употреба, ще променят гражданските реакции на обществото.
Които и без това са доста вяли, особено по отношение на темата за ДС. Хората, които публично защитават тезата, че темата за репресивния апарат на бившия режим е много важна и актуална и днес, са единици. В проектите за учебници по история как са представени тези служби?
В тези учебници, които споменах, темата присъства формално, в другите с малко повече информация, но това че политическият терор е гръбнакът на системата, трябва да бъде изведено като основна характеристика на всяка една тоталитарна държава. Ние не сме измислили това, то е показано от най-големите анализатори на тоталитарните режими в Европа през 20-и век като се започне от Хана Аренд и се свърши с Пиер Аснер. Това е консенсусът между всички историци и философи, които са анализирали тези режими.
Може би е добре, че около проблемното отразяване на бившия тоталитарен режим в учебниците по история беше дефинирана необходимостта от широка обществена дискусия по тази тема.
Да, ние започнахме разговора оттам, че учебниците по история са само върха на айсберга. Но вие посочихте и още едно нещо-в учебниците като цяло, особено в тези двата, които визирахме, не е показана характеристиката на неработещата икономика на режима. Трите фалита са споменати, тук-там се говори за дълговите кризи, но всъщност не става ясно каква е цената на тъй наречената индустриализация и модернизация. Първо тя е абсолютно сбъркана като концепция, второ – индустриализацията по съветски модел изобщо не е съобразена с българските условия и трето – тя изменя ужасяващо и демографията на България, и изконните традиции на нашето общество и стопанство.
Да завършим с въпроса защо българското общество е търпимо към подмяната на истината, дори към фалшификация на историята и дори е способно да изпитва носталгия по бившия режим. Вашето обяснение като историк?
Тази носталгия, както казах в началото е най-високата в целия Източен блок. Отговарям с една дума – невежество. Невежество по отношение на фактите и неспособност за оценка на този период. И неразбиране за цялостното разрушаване на обществото ни – духовно и морално от този режим. Ще Ви дам един последен пример – има и статистика затова до каква степен агентите на Държавна сигурност са влезли във владение на ресурса на България. Огромна част от хората, които буквално приватизираха държавата, са свързани със силовите структури на бившия репресивен апарат на БКП и на ДС. И те продължават да я управляват.
