В изследване на международната мрежа „Галъп“, публикувано няколко дни преди избори, е посочено, че България е на последно място в света по доверие в честността на изборите. Но след 27 октомври усещането на гражданите, че изборите са нечестни ще се задълбочава все повече, ако не бъде овладян ръста на купения, контролирания и корпоративния вот. За съжаление току-що отминалите парламентарни избори показаха точно обратната тенденция, но властите в държавата съвсем не изглеждат особено разтревожени от нея. Дори напротив –
служебният премиер Димитър Главчев обави, че кабинетът е направил всичко възможно изборите да бъдат честни, само че те отново не бяха.
От години говорим, че трябва да бъде въведена задължителната активна регистрация за изборите, тъй като избирателните списъци, изготвени от Главна дирекция „Гражданска администрация и административно обслужване, въз основа на които се отчита избирателната активност на изборите, не са актуални. Според ГРАО броя на избирателите в България надхвърля 6. 600 млн. души. По данни на НСИ след последното преброяване у нас през 2023 г. цялото население в страната е 6.445 млн., от които близо 1.3 млн. са във възрастовата група до 19 години. Ако активната регистрация се приеме като задължително условие за гласуване, тя ще покаже реалния брой граждани с избирателни права, а това ще вдигне избирателната активност. Тогава на изборите в неделя тя не би била 36 процента, както отчитат от ЦИК, а близо 50%.
Но тогава ще се променят и резултатите за партиите, което не е изгодно за тях, затова те се правят на умрели лисици, а законът утвърждава лъжата.
Вотът за политическите партии, участвали в изборите, определя конфигурацията в Народно събрание, победителят и броя на депутати във всяка парламентарна група. Навсякъде в света по време на избори се нарушава закона, правилата и правата на гражданите. В България откакто се провеждат избори, курбаните, кюфтета и маанетата са част от изборната кампания. Но кютекът също. Обаче през последното десетилетие тежестта на купения, контролирания и корпоративния вот се увеличава. Социолози и анализатори очакваха на тези избори той да е между 50 и 100 хиляди гласа. А в предизборната кампания тази тема стана централна, особено след разцепването на ДПС.
Как се стигна дотук?
Преди десетина години след опита за покушение срещу Ахмед Доган от Октай Енимехмедов, почетният председател на ДПС се оттегли от активния политически живот и се превърна (доброволно или не съвсем) в „затворник“ в златна клетка, а изборните кампании на партията започна да организира Делян Пеевски – като бизнес начинание.
Депутатът от списъка „Магнитски“, избран и отгледан от задкулисието, започна постепенно да превръща партията в корпорация. А Доган му отстъпи драговолно правото да организира обръчите от фирми, да разпределя порциите на финансирането в държавата и да купува влияние във всички власти и на всички нива.
Оттогава купуването на гласове, особено в секциите с преобладаващо ромско население, стана практика. А над главите на тези хора преди избори редовно виси заплахата от събарянето на техните незаконни къщи, особено в общини, където кметовете са на ДПС. А държавата не иска да реши този проблем веднъж завинаги, защото очевидно за партиите е удобно да манипулират и използват този вот.
Още след раздора между Ахмед Доган и Делян Пеевски, който не е библейския раздор между бащата и сина и особено след кражбата на марката ДПС от българския съпредседател на партията, стана ясно, че битката за етническия вот ще бъде жестока. Както и че тя няма да е битка на идеи за бъдещето на страната и в частност на българските турци и мюсюлмани, които създадената от идеолозите на БКП и с активната роля на ДС етническа партия представлява политически повече от 30 години.
Това беше и ще продължава да е битка с удари под кръста, заплахи, изнудвания и обещания. И с много пари.
За първи път се заговори за суми между 500 и 1000 лв. за глас, които могат да изкушат мнозина избиратели, особено онези, които живеят в мизерия. От протоколите на секционни избирателни комисии се вижда как в някои секции в старозагорски общини като Павел баня, Гълъбово или Казанлък гласовете за „ДПС – Новото начало“ надминават 70 процента от общия вот, докато в други се разпределят основно между партията на Пеевски и тази на Борисов, защото „ние сме си заедно“, както се изразил на предизборна проява един от кметовете феодали в областта. А „Алианса за права и свободи“ на Ахмед Доган получи едва 1,95 процента от вота или малко над 2000 гласа в един от вилаетите на олигарха от списъка „Магнитски“.
Но означава ли това, че всички, гласували за „ДПС-Новото начало“, обичат Делян Пеевски?
Не, разбира се. Хората в големите градове трудно ще разберат как се живее в една феодална община, колкото и каквито репортажи да им покажат по телевизиите. Когато не само цялата административна власт, но и бизнесът е в ръцете на кмета или е напълно зависим от него, както в Гълъбово или Павел баня, могат ли хората да избират свободно за кого да гласуват – по съвест и убедено? Могат, но тази смелост имат малцина.
Защото всичко в една такава община зависи от кефа на кмета.
А ако му го развалят, както се случи на последните местни избори с Николай Тонев – кмет на Гълъбово, когато 237 жители на село Главан дръзнаха да гласуват за неговия опонент, той спря сметосъбирането и уличното им осветление, замрази ремонт на път с изрязани асфалтови участъци, закова вратите на пенсионерските клубове и на ритуалните зали и социалният живот на хората буквално спря, особено след залез слънце. А след парламентарните избори на 09 юни т.г., в които Николай Тонев участва като кандидат за народен представите в листата на ДПС и получи едва 80 гласа в Главан, затвори и детската градина в селото с решение на общинския съвет.
И вършеше тези своеволия с искреното убеждение, че жителите на това село трябва да бъдат наказани за своеволието си както се наказват непослушни деца.
Но пред медиите и институциите Николай Тонев представя действията си като мерки, предизвикани от липсата на средства в общинския бюджет. За беззаконията му БХК сезира на 20 май т.г. със сигнал Борислав Сарафов – изпълняващ длъжността главен прокурор, Пламен Тончев -председател на ДАНС, министъра на вътрешните работи Калин Стоянов и Камелия Нейкова – председател на ЦИК. В него освен случаят с „наказаното“ село Главан, е представен и този с „Ветринската народна република“.
Пред „За истината“ адвокат Адела Качаунова – съпредседател на БХК и автор на сигнала за правонарушения, свързани със свободното упражняване на политическите права на жителите на тези две населени места каза, че не са намерили хора, които да се подпишат като жалбоподатели, защото всички се страхуват.
Сигналът е бил изпратен до Окръжната прокуратура в Стара Загора, а оттам са отговорили, че с постановление е препратен до Районната прокуратура, където очевидно е оставен без движение. Адвокат Качаунова сподели още, че в концепцията си за главен прокурор (в частта за съдебната реформа) Борислав Сарафов предлага отказите за образуване на досъдебни производства да не се мотивират, защото са основно по неоснователни сигнали на граждани и неправителствени организации.
Как така, възмущавал се Сарафов, някакви граждани и НПО-та си позволяват да пишат на гл. прокурор, това предизвиквало вътрешно-ведомствен фолклор.
След изборите в неделя, на които 1904 избиратели от община Гълъбово подкрепиха листата на „ДПС-Новото време“, в която Николай Тонев е втори след водача Халил Летифов, изведнъж уличните лампи в Главан светнали, появили се чисто нови контейнери за смет, а кметът обещал да отвори отново и детската градина в селото. Само дете на става ясно откъде кметът намери средства, след като липсата им в общинския бюджет беше основното му оправдание за действията и бездействието му.
За назидание след един протест пред сградата на общината, кметът заведе дела срещу тези, които го нарекоха мафиот и лъжец. Едната от подсъдимите е пенсионерка, а вчера беше даден ход на делото срещу нея в съда в Харманли.
След 20 годишното управление на Николай Тонев Гълъбово изглежда като ударена от градушка, пътищата в общината са в окаяно състояние, комините на „Брикел“ бълват черни сажди, но на хората там и „сто тояги са малко“.
Затова кметът се кани да прави ТЕЦ с RDF гориво и за тази цел вече има създадено смесено дружество „Систек Инвест“ ООД между общината и частен инвеститор от Германия. А Пеевски е обещал подкрепа. На 15 юли т.г. „За истината“ поиска документите за този проект по ЗДОИ и след мълчалив отказ да ги получи, подаде иск в Административния съд в Стара Загора срещу кмета на общината.
*Николай Тонев е избран за депутат от старозагорската листа на „ДПС-Новото начало“, но се е отказал от мястото си в НС в заявление, подадено до ЦИК, както направи и през 2021 г., когато можеше да стане народен представител от ДПС с 1939 преференции.