„Мъртвият не е пациент“, или за още един абсурд на българското здравеопазване

Снимка:Pixabay

Тялото на 54-годишен мъж престоява два дни в моргата на Окръжна болница „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Близките на покойника опитват да се свържат с него, без да подозират, че е мъртъв. На третия ден след смъртта, никой не уведомява семейството за случилото се. Починалият е и без акт за смърт, което е пречка роднините да приберат тялото, след като по една случайност научават за сполетялото ги.

От Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ в Габрово индиректно винят за ситуацията болницата. От болницата отричат да носят отговорност за лице, починало без да е прието за лечение. Прокуратурата не намери данни за престъпление. А роднините искат да знаят кой „забрави“ да им каже, че техният близък е починал и ще бъдат ли виновните наказани.

С линейка към Габрово

На 8 май т.г., около 5 ч. призори, 54-годишен мъж от Севлиево се почувствал зле /б.ред. по молба на семейството запазваме анонимността на починалия/. Отишъл сам с личния си автомобил в Центъра за спешна медицинска помощ в града. Идентифицирал се с име, дата на раждане и адрес. Лекарите преценили състоянието му като животозастрашаващо и повикали линейка от Габрово с придружаващо медицинско лице за транспортиране на пациента към областната болница. На влизане в града лекарят в линейката констатирал липса на сърдечна дейност. Мъжът издъхнал, а тялото му е прието в моргата на габровската МБАЛ.

Трети ден роднините са в неведение

На третия ден след смъртта никой от роднините не е уведомен за случилото се. Мъжът живее сам, но има майка, сестра и дъщеря. Тогава, на 10 май т.г. в Спешна помощ в Севлиево се обадили от Габрово, казали, че при тях има починал пациент от Севлиево и попитали защо никой не прибира тялото. Тъй като става дума за специфична фамилия, а Севлиево е малък град, се оказало, че фелдшер в севлиевския филиал на Спешна помощ познава бившата съпруга на починалия. Казал й за смъртта, тя се свързала със сестрата на бившия си съпруг, която обяснила: „От два дни го търся, вероятно пътува и е с паднала батерия на телефона“. Когато по-късно роднините започнали да задават въпроси, от болницата в Габрово им казали: „Два дни никой не го потърси“. На което близките отвърнали: „Два дни никой не ни каза, че е починал“.

Смущаващи факти

Оставяме настрана това, че темата е деликатна, защото в историята има някои смущаващи факти.

Съгласно Наредба 14 на Министерство на здравеопазването от 15 април 2004 г. за медицинските критерии и реда за установяване на смърт, лекар трябва да издаде съобщение за смърт до два часа, след констатирането й. Единият екземпляр от съобщението се изпраща на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, на чиято територия е лечебното заведение, в което е настъпила смъртта.

В описвания случай смъртта е настъпила в 6.30 ч. на 8 май т.г. До 10 май, когато семейството разбира за нея, починалият лежи в габровската морга без смъртен акт, тъй като съобщението за смърт не е изпратено в служба ГРАО на Община Габрово. Това правят на 10 май роднините, които, въпреки шока, лично отиват със съобщението в Общината. Налага се да го направят, защото без смъртен акт не могат да получат тялото.

Съобщението за настъпилата смърт на пациента
Снимка: „За истината“

За някои „обстоятелства“

„Починалият не е пациент на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово и следователно не следва да ни се вменява отговорност по отношение транспортирането и обстоятелствата, свързани с него“, пише юристът на областната болница, след като „За истината“ изпрати въпроси, чиито отговори трябваше да установят какво се е случило след пристигане на линейката с тялото и защо близките научават за смъртта на третия ден след нейното констатиране. От болницата не отговарят кой, според действащата нормативна уредба, е задължен да уведоми роднините на починал пациент, транспортиран от друго населено място с линейка на ЦСМП, чието тяло е в моргата на същата болница. Без отговор е и въпроса кой е приел тялото след пристигане на линейката и въз основа на какви документи то е в моргата. Единственото, което уточняват е че „в областта има само една морга и поради това тялото е било прието при нас за съхранение, при спазване на всички изисквания по Правилника за организация на дейностите по предаване труп на починал пациент“. От болницата отричат, че в случая става дума за техен пациент, тъй като „Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ“ /б.ред. чл.84 от Закона за здравето/.

От отговора им не става ясно защо, след като починалият не е пациент на габровската болница, съобщението за смърт е издадено от лечебното заведение. Нито защо се е забавило два дни, вместо да бъде предадено незабавно към служба ГРАО. Не обясняват и дали представител на болницата е трябвало да уведоми близките на покойника, след като тялото му е прието за съхранение на територията на здравното заведение или това е било задължение на екипа на Спешна помощ, транспортирал пациента до Габрово.

Няма ред за уведомяване на роднини

И от Спешна помощ в Габрово отказват да поемат вина за това, че пациент, починал в тяхна линейка, е бил два дни „в неизвестност“. Практиката била екип на ЦСМП да предаде пациента на екипа на Спешно отделение в болницата, на дежурен лекар или специалист, обясни директорът д-р Шандурков. Защо в описвания случай това не е станало, директорът отказа подробности, позовавайки се на Закона за защита на личните даннни. Отговора му може да се приеме като индиректно прехвърляне на отговорност върху габровската болница, откъдето, както се разбра, отказват да ги намесват в история с лице, което не било техен пациент.

Що се отнася до уведомяване на близките, д-р Шандурков обясни, че „няма законово изискване за това, следователно няма и регламентирани срокове“.

Практиката била различна за всеки случай и зависела от това дали пациентът е уведомил семейството си, че отива на лекар, дали е бил на преглед със свой роднина и дали е предоставил „данни за контакт с близки, към кого точно и в какви случаи“.

Проверка на „За истината“ обаче установи, че у нас има наредба, която регламентира кога и как близките на починал да бъдат уведомени – Наредба 16 от 21 август 1996 г. за организацията в болничната медицинска помощ в държавните болници, където чл. 37 ал. 1 гласи: „Смъртта на болния се констатира от лекуващия или дежурния лекар, който не по-късно от един час от момента на смъртта отразява в история на заболяването настъпването й“. А разпоредбата на ал. 2 гласи: „Лекуващият (дежурният) лекар уведомява веднага по подходящ начин семейството или други негови близки за смъртта на болния, като вписва това в медицинската документация“.

Няколко дни след погребението, семейството иска отговори и подава жалба до прокуратурата. С нея дъщерята на починалия настоява за търсене на наказателна отговорност от виновните лица. Прокуратурата обаче не открива данни за престъпление от общ характер и прекратява преписката, тъй като „не е компетентна да вземе отношение по случая“.

Това е една история, която може да сполети всеки. И ако един лекар твърди, че законът не го задължава кога да каже на една майка, че синът й е мъртъв, то моралът изисква това да стане когато лекарите са сигурни, че ситуацията е необратима. Без значение дали мъртвият е бил пациент на Спешна помощ, в чиято линейка е починал, или на болницата, в чиято морга е прибран.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам