Снимка: Венелина Попова
Днес (понеделник, 27 юли) в Стара Загора трябваше да се извърши принудително премахване на незаконни ромски къщи в квартал „Лозенец“, последните, според кмета на общината Живко Тодоров. Те са построени извън регулация, нямат планове за застрояване и се намират в парк „Борова гора“ и в Държавния горски фонд, където строителството е забранено. По тази причина жилищата не могат да бъдат и узаконени. Пред „За истината“ Тодоров обяви, че вече няма никакви пречки отложената от август м.г. акция да бъде проведена, тъй като Общината е спечелила всичките дела в съда. Но предстоящото събаряне на около 40 къщи не решава проблема, а създава нови, защото десетки семейства с деца ще останат бездомни. Още повече, че преобладаващата част от къщите там са незаконни, макар и в регулация. В един от най-големите в България ромски квартали, според Roma Policy Lab, по неофициална статистика живеят около 30 хиляди души. По данни от експертна оценка на Агенцията на ЕС за основни права (FRA) отпреди десет години, кварталът е обитаван от 21 хиляди души(от тях като цигани(роми) се самоопределят 14 500, останалите като турци).
Първоначално акцията по премахването на незаконното строителство бе обявена от местната власт за сряда, 22 юли, след това бе отменена за днес, 27 юли, но след реакцията на организации като Амнести Интернешънъл, БХК, Фондация „Мисия Криле“ и Регионалното министерство разрушаването на къщите се отлага за неопределено време.
Най-вероятната причина е, че кметът, който не обича шум в системата, усилван от медиите и НПО-та, ще изчака той да утихне и тогава ще проведе акцията.
А дотогава част от семействата, на които предстои да бъдат принудително изселени, сами ще премахнат от къщите си онези материали, които могат да бъдат запазени. Проверка на „За истината“ установи, че някои вече са свалили керемидите от покривите и ПВЦ дограмата от вратите и прозорците. Но живеят в стрес, тъй като нямат информация за деня на акцията, нито предложения от общината за алтернативно настаняване.
Багерите влязоха в ромския квартал „Лозенец“ за първи път в първия мандат на Живко Тодоров.
През август 2013 и юли 2014 г. започна разрушаването на жилища, построени в парк „Борова гора“. През 2014 се стигна и до първите сблъсъци между жителите на квартала и полицейските сили, когато възрастни жени кълняха, а деца пищяха пред приближаващите багери и жандармерийските части. Последната, четвърта акция в квартала се проведе през август м.г. Тогава бяха съборени 101 къщи, други 14 бяха премахнати от собствениците им доброволно, а над 30 от заповедите на кмета за събарянето бяха обжалвани пред Административния съд. Различни източници посочват различна бройка на събарените незаконни ромски къщи в квартал „Лозенец“ по време на 14 годишното управление на Живко Тодоров – между 300 и 550, по данни на секретаря на общината Николай Диков те са над 400. Досега.
Най-несъразмерна по численост на униформените бе акцията в местността „Зайчева поляна“, когато срещу ромите, които гледаха как покривите и стените на къщите им се сриват, се изправи стена от каски, щитове и палки.
Усещането за тази несъразмерност може и да е субективно, но гледката беше шокираща. И не само тогава. Дълго време снимки на изтърбушени дивани и дюшеци, върху които нощуваха под открито небе ромските семейства и децата им, обикаляха социалните мрежи.
Реакциите на правозащитните организации
Със свои позиция излязоха Българския хелзински комитет (БХК), Амнести Интернешънъл и фондация „Мисия Криле“, а от трибуната на Народното събрание декларация от името на „Продължаваме Промяната“ прочете депутатът от ромски произход Марин Тифомиров след посещението си в кв. „Лозенец“ и разговор със застрашените от изселване семейства.
Естер Мейджър, заместник-директор по изследвания от регионалния офис на Амнести Интернешънъл за Европа в официално писмо до кмета Живко Тодоров поиска спешна информация относно планирано изселване на ромски семейства и възможните алтернативи за тяхното настаняване, както и отговори на въпросите провела ли е Общината подробно преброяване и оценка на въздействието, за да определи броя на хората, които биха били засегнати от това планирано изселване, етническата им принадлежност, пол, възраст, увреждане и други защитени характеристики.
В позицията на БХК се изразява тревога, че десетки роми, особено най-уязвимите – малки деца, бременни жени и възрастни хора ще останат на улицата, ако Общината наруши международното право.
„Опитът от подобни действия в България, особено когато са насочени към роми, показва, че те се регулират от законодателство, което не е реформирано, въпреки осъдителните решения срещу България на Европейския съд по правата на човека“.
Фондация „Мисия Криле“ в Стара Загора, която работи на терен в квартал „Лозенец“ повече от пет години с Мобилен превантивен център и е помогнала на десетки жени и деца в риск, призовава местните власти за спешна подкрепа и осигуряване на временен подслон и грижа за засегнатите деца и възрастни, за изработване на реална, дългосрочна жилищна политика за уязвимите семейства и за ефективно участие на ромската общност в изработването и прилагането на политики, които я касаят пряко.
„Действията по премахването на незаконните постройки няма да премахне бедността, нито ще решат социалните проблеми на ромската общност. Социалните политики не могат и не бива да се провеждат с багер“.
Народният представител Марин Тихомиров от „Продължаваме промяната“ поиска от трибуната на Народното събрание държавата да намери решение на проблема в ромския квартал „Лозенец“ като действа по начин, който съчетава върховенството на закона със защитата на човешкото достойнство:
„Държавническото отношение не е да оставиш деца без дом и да кажеш, че си си свършил работата“.
Отговорът на местната власт
Кметът Тодоров заяви пред „За истината“, че няма никакви притеснения от натиска на неправителствения сектор и е отговорил на всички организации, които са се обърнали към него с призив да не нарушава чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, който гарантира правото на жилище, дори когато то е построено или заето незаконно.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че понятието „дом“ по смисъла на чл. 8 е фактическо, а не правно понятие и то не зависи от това дали обитаването е законно според вътрешното право.
Коментарът на Тодоров бе, че българското законодателство не отговаря на изискванията на европейската конвенция и ако народните представители решат да го синхронизират, това означава, че законът трябва да бъде променен,
“няма друг вариант, ако утре се срути къща без документи, виновен ще бъде кметът“.
Общината не предвижда настаняване в общински жилища на всички роми, които ще останат без дом. Това ще бъде възможно единствено за тези от тях, които имат отговарят на условията в процедурата – да са социално слаби, да не притежават друг дом и най-важното – да имат адресна регистрация в Стара Загора и лични карти.
Според Николай Диков – секретар на общината повечето от ромите, обжалвали заповедите за принудително премахване на къщите им, са заявили пред съда, че не желаят настаняване в резервния жилищен фонд или в общински жилища, защото не искали да променят досегашния си начин си на живот. По думите му при обследването на жилищата за премахване, нито едно от семействата, предвидени за принудително изселване, не са подали заявления за настаняване по социални нужди. Дияна Димова – председател на фондация „Мисия Криле“ обяснява пред медията ни, че високо уязвимите семейства с малки деца не могат да се справят сами с процедурата по подаване на документи за настаняване и се нуждаят от комплексна подкрепа от институциите и организациите.
Гласът на безгласните
Репортерска проверка на „За истината“ в кв. „Лозенец“ показа съвсем различна картина от тази, която представят местните власти. В разговор с роми, които очакват тревожно ден след ден да се появят багерите и да съборят къщите им или това, което е останало от тях, те споделиха, че никой от посетилите ги социални работници не им е предложил нито настаняване в общински жилища, нито какъвто и да е вид друга помощ. Просто са се срещнали със стена от административно безразличие.
Мъж на средна възраст седеше пред дома си, който изглеждаше като изтърбушен, заради свалената дограма от вратите и прозорците. Отказа да го снимам и записвам, но сподели, че се е родил в майчината си къща отсреща и живее тук вече близо 40 години. Сегашната си къща купил от съседите си преди десетина години без сделка с нотариус, защото е незаконна. Но има адрес, както и партиди за ток, вода и данъци, които плаща редовно. Няма идея къде ще отиде с жена си и четирите си деца след като багерите изравнят къщата му със земята. Ще му останат само дълговете към банките за кредитите, които са взели със съпругата си(общо 35 хиляди лева), за да довършат дома си и да го обзаведат.
Ромка на около 50 годишна видима възраст споделя, че живее в малка едноетажна къща с една стая със съпруга си и осемте си деца и внуци, а едната й дъщеря е бременна. Преди години съборили старата й, също незаконна къща. От общината не й предлагат настаняване, а при опит да наеме апартамент в града, първият въпрос, който й задавали, бил дали е циганка, а след това затваряли телефона.
Млад мъж, работник в един от заводите в Стара Загора, ми показва масивната си къща, която също е в списъка на предвидените за премахване. И си задава въпроса защо незаконното строителство в Баба Алино край Варна ще остане, а къщите на ромите ще бъдат съборени? И как така край неговата къща минава улица, има адрес, плаща ток и вода, а от общината отказват да му разрешат да закупи земята, върху, която е построил дома си. Докато разговаряме, край нас сюрия деца играеха в прах, изсъхнала трева и боклуци.
Властите прилагат закона, когато решат, а го нарушават системно
Като не спират незаконното строителство – кметове на кметства и регионалните дирекции за строителен контрол – още при започването му върху терени извън регулация и без необходимата за целта документация. Обратно, често ромите биват мълчаливо насърчаване да строят, а нерядко и заблуждавани предизборно, че къщите им ще бъдат узаконени.
Премахват незаконни къщи без държавата да има единна и последователна политика в цялата страна за решаване на ромския жилищен проблем.
Облагат с данъци незаконно построени жилища
Не упражняват контрол върху частните електроразпределителни дружества, които присъединяват незаконно построените къщи в нарушение на Закона за устройство на територията и Наредба № 6 от 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, както и на Закона за енергетиката, който урежда доставката и измерването на електрическата енергия. Проверка на медията ни не установи случаи, в които Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да е санкционирало някое от ЕРП-та за подобна практика. Всички открити съдебни дела по чл. 234в, ал. 1 от Наказателния кодекс (неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа) са единствено срещу частни лица. Подобен контрол липсва и върху ВиК дружествата, които водоснабдяват незаконните къщи, които не биха могли да бъдат обитавани без ток и вода.
Разрешават регистрация на десетки, а понякога и на стотици граждани на един и същи адрес. Този проблем излиза на дневен ред винаги по време на избори, но и досега остава нерешен.
Тази порочна практика на властите и липсата на диалог между институциите и правозащитните и ромски организации за дефиниране на тежките социални и етно-културни проблеми на най-уязвимите групи от общността ще водят все повече към сегрегация и маргинализация на тези хора, вместо към създаването на устойчиви модели на цивилизован, здравословен и морално ценностен живот.
„За истината“ ще проследи как местната власт изпълнява исканията на правозащитните организации за съвместяване на закона с правата на ромите и указанията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в тази посока, включително и принудителното събаряне на незаконното строителство, ако се стигне дотам.
