Снимка: Община Стара Загора
През последните две години България се изкачва по свобода на словото в класацията на организацията „Репортери без граници“. Въпреки това тази свобода е крехка и нестабилна, продължават и SLAPP делата (дела – шамари) срещу отделни разследващи журналисти и медии. А държавата контролира в голяма степен рекламните приходи, от които медиите, без обществените, са силно зависими. Липсва и прозрачност при разпределянето на финансирането за тях от държавния бюджет и европейските програми, пише в доклада си организацията.
Но проблемите със свободата на словото и опитите на властта да контролира медиите не свършат дотук.
Немалка част от тях, особено тези извън столицата, доброволно се отказват от основната си функция – да бъдат коректив на всяка власт и да осветяват корупцията, кражбите и злоупотребите с публични средства.
Това не им създава проблеми и конфликти, обратно – позволява им да искат пари от местните власти под благовидната форма на договори за информационно отразяване на дейността на общините.
В Стара Загора има около 15 сайта, регистрирани от различни юридически лица и списвани най-често от един двама души.
В тях обикновено, с малки изключения, липсват собствени новини, репортажи, анализи и коментари, за разследвания и дума не може да става. Съдържанието им се свежда до прессъобщения на общината, областната управа, полицията и други институции, най-често публикувани дори и без редакторска намеса и с правописните грешки в текстовете им.
Пресконференциите се отразяват според интересите на всяка медия, а по време на предизборни кампании – единствено срещу договори със съответните партии. Изпълнението на множество проекти за стотици милиони в общината, както и възлагането на обществените поръчки за тях, минава обичайно без критичния поглед на тези сайтове. Но всички имат договори с община Стара Загора, без яснота какви са обективните критерии, по които кметът определя сумите по тях. Те се сключват и изпълняват и без санкцията на общинския съвет, макар той да утвърждава бюджета на общината. Парите за тях са заложени като текущи разходи, които се приемат по приходни и разходни параграфи, функции и дейности и са платени от бюджетната сметка.
Това на практика означава, че те остават скрити както за общинските съветници, така и за гражданите, от чиито данъци и такси се попълва основно приходната част на бюджета. И независимо, че медиите имат задължението да декларират пред държавата всички средства, които са получили през годината, финансирането им остава непрозрачно за обществото.
Затова и тази година „За истината“ поиска по ЗДОИ информация за сключените от кмета Живко Тодоров договори с медиите за периода 2023 – 2024 г.
От получената справка (в края на текста) е видно, че сумите по договорите за една година варират между 4 хил. и 21 хил. лв. Има и такива за заснемане на тържества от годишния културен календар на общината или на празници като 3 март или 24 май, както и за издаване на празнични броеве на вестници, в случая на „Национална бизнес поща“. Няма да коментираме сумите по тези договори от колегиална етика, а оставяме възможността на всеки да ги прегледа и да си състави мнение без внушения.
Но не можем да подминем с мълчание фактът, че по този начин кметът Живко Тодоров си осигурява медиен комфорт през всичките 12 години на своето управление, без това да е негов патент, разбира се.
Според главната финансистка на общината Цанка Ганева, кметът едва ли се интересува какво ще напише за него някакъв сайт с незначително обществено влияние. По-скоро благоразположението на Живко Тодоров към медиите се дължало на това, че той не можел да отказва на никого. Но гражданите помнят, че старозагорският кмет бе
силно притеснен от критична публикация във Фейсбук за него, съдържащи неприемливи квалификации и дори се беше заканил публично да заведе дело срещу автора й. Това показва, че съвсем не му е безразлично как представят собствения му образ и начина му на управление в медиите.
Цанка Ганева още преди две години, когато „За истината“ бе поискала по ЗДОИ справка за медийните договори за 2019-2020 г., твърдеше, че няма законово изискване те да бъдат изпълнявани само след санкция от общинския съвет. Но и без да е изрично забранено от закона, подобно разпиляване на публичен ресурс не е морално. Затова потърсихме мнението и на двама общински съветници от опозицията, по разбираеми причини не от ГЕРБ.
Адвокат Магдалена Овчарова от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и член на постоянната комисия по законност и обществен ред коментира, че дори и да има законова възможност кметът да се разпорежда еднолично със средствата от бюджета, договорите с медиите трябва да минават през Общинския съвет. Защото се харчат бюджетни средства, с които се формира обществено мнение.
Финансистът Светослав Колев, съветник първи мандат от местната коалиция „Земеделски народен съюз“, бе сдържан и не толкова категоричен в преценката си дали трябва договорите за медиите да бъдат одобрявани от Общинския съвет. Като зам. председател на бюджетната комисия той изрази мнение, че най-малкото тези договори трябва да бъдат съгласувани с общинските съветници.
Важно е не кой ги разходва, а дали има прозрачност и критерии за оценка на тези медии,
коментира той пред „За истината“. Защото едно е да прочетеш, че в Зоологическата градина се е родило малко лъвче или пони, друго е да попаднеш на сериозен анализ по икономически, социални или други проблеми на общината, или такъв, който представя тенденции и перспективи за развитието й десетилетия напред. Според финансиста това зависи от капацитета на съответната медия и от качеството на журналистите, които работят в нея. Той разграничава и това дали договорът възлага популяризиране на някаква кампания на общината или на определен договор по оперативните програми на ЕС или става дума за годишно отразяване на дейността на администрацията и на кметският екип.
Затова трябва да има ясни критерии, прозрачност и обществено доверие, че средствата за медиите не са разпиляване на публичен ресурс.
Това е и поводът да предложим дискусия в местния парламент по тази тема. Не е сложно, а и едва ли ще е толкова скъпо, кметът да възложи проучване затова кои медии имат възможност да влияят на общественото мнение, каква е тяхната активност по домейн и какво е доверието на гражданите към тях. Ако кметът Живко Тодоров приема тази идея, отсега е ясно, че мнозинството, образувано около групата на ГЕРБ, ще я подкрепи, опозицията – категорично.
Медиите не съществуват, за да представят управляващите красиви
В противен случай той ще затвърди убеждението в избирателите си, че си купува с публични средства имидж и медиен комфорт. И тогава няма да има аргументи за да оправдае 398-те хиляди лева, които общината е изплатили и ще изплаща тепърва за 2023-2024 г. Те наистина са по-малко, отколкото издължените по договорите с медиите 650 хиляди лева за 2019-2020 г. Но в същото време може да бъде направено и друго сравнение и то е със субсидиите, които общината дава на държавните културни институции в града – опера, драматичен и куклен театър в Стара Загора за дейности като Фестивала на оперното и балетно изкуство, да речем. Така в бюджета за 2024 година заложената субсидия за операта е 160 хиляди лева, за драматичния театър – 150 хиляди, а за кукления – 170 хиляди.
Това сравнение дава право на старозагорци да бъдат критични към щедростта на своя кмет към медиите, някои от които със сигурност дори и не са чували.
