Липсващият Пеевски и възможната турска следа

Делян Пеевски
Депутатът от ДПС Делян Пеевски. Снимка: Свободна Европа

„За истината“ публикува анализ на Венелина Попова за сайта „Тоест“.

Историята на Движението за права и свободи (ДПС) не може да се раздели на периоди със и без Ахмед Доган, защото дори като почетен председател на партията той продължава да е нейният стратег – или поне такава илюзия се поддържа пред избирателите му. Без никога да е прекъсвал пъпната си връв с Държавна сигурност и задкулисието, които създадоха него и етническия политически проект ДПС.

Делян Пеевски, който е продукт на същите сили, оплели с мрежите си цялата държава, за кратък период създаде втори властови център в партията. Този център изземваше все повече от легитимната, макар и формална власт на ръководството ѝ. В условия на избори депутатът бизнесмен прилагаше същата тактика за запазване на електоралната тежест на Движението и ролята му на балансьор в парламента и гарант на етническия мир в страната – една лъжа, тиражирана от Ахмед Доган вече три десетилетия.

Постепенното отърсване на българските турци от страховете на т.нар. Възродителен процес, съзнателно подхранвани през годините от тяхното политическо представителство, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат постоянно. Докато все повече български мюсюлмани, особено по-младите, преставаха да гласуват за ДПС или подкрепяха някой от алтернативните, но с кратък живот политически проекти,

все по-видим ставаше масовият ромски вот за етническата партия.

Но не защото тя работи с общността за повишаване на нейното образование, а оттам – и на качеството ѝ на живот. Нито защото включва в листите си успели представители на етноса или защото има законодателни инициативи, свързани със закриване на гетата, осигуряване на работни места и социализация на тези хора. Причината е масовата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния процес и рискува да го изкриви напълно.

Делян Пеевски винаги е имал много номинации от страната и за парламентарните, и за европейските избори. Но съвсем не защото е много харесван тъкмо от електората на ДПС. Тези номинации „отдолу“ са всъщност пълна пародия на демократично издигане на кандидати за депутати. Допреди по-малко от месец от ръководството на партията твърдяха пред медиите, че Пеевски събира много номинации и със сигурност ще бъде част от представителството на ДПС в новото Народно събрание.

После изведнъж стана ясно, че той не само не води, но и не присъства в нито една от листите на Движението.
Всички опити да бъде обяснен този изненадващ ход сега ще бъдат спекулативни. Със сигурност това решение не е само на Мустафа Карадайъ и на централното ръководство на ДПС – или поне не само тяхно. При представянето на водачите пред медиите председателят повтори отново, че тези избори са най-важните за Движението след 1990 г. Но не каза и дума за Делян Пеевски, а остави (както обичат в тази партия)

журналисти и анализатори да се оправят сами в лабиринта от догадки.

Възможно е това внезапно отстраняване на човека, чието име се превърна в символ на паралелната държава, да идва след конфликт между двата властови центъра в партията. Може и да е имало скрита за обществото битка между философа от Сараите и бизнесмена, който се опитва да узурпира цялата власт в партията и да я управлява като корпорация. Може Доган, почувствал заплаха, че ще му отнемат партията, да е реагирал емоционално и прибързано. Но във всички случаи изходът от една подобна битка е в ръцете на онези, които създадоха и Доган, и Пеевски. А оттеглянето на депутата не означава задължително, че вторият властови център в ДПС е унищожен, защото той управлява обръча от фирми около партията.

Някои анализатори търсят основания за отстраняването на Пеевски в разследването на американския Сенат срещу него по повод опитите на депутата да наеме лобисти в САЩ, които да подобрят репутацията му пред американските власти, след като срещу него и други лица, свързани с фалита на КТБ, беше образувано дело по закона „Магнитски“ в Окръжния съд на щата Ню Йорк през 2018 г. Не е изключено, но реакцията на Движението изглежда твърде закъсняла. Защото би следвало една такава причина да бъде съобразена още при съставянето на листата на ДПС за европейските избори, а през 2019 г. Пеевски беше на второ място в нея. Макар че след избирането му за депутат в ЕП се отказа да замине за Брюксел.

Затова по-скоро изхвърлянето на Пеевски от листите за парламентарните избори изглежда като задкулисно решение.

Има ли турска следа в последните събития в ДПС?

И възможно ли е те да дават ключа към дешифрирането на неочакваната промяна в отношението на президента Реджеп Тайип Ергодан към партията на българските мюсюлмани?

През 2016 г. господата Ахмед Доган и Делян Пеевски бяха обявени за персони нон грата от турската държава и им беше забранено да влизат в страната. Като причина от mосолството в София посочиха антитурската позиция на Доган по повод сваления руски самолет. Но същинският повод за този краен политически ход беше разбиването на нелегални канали за контрабанден внос в Турция на цигари за милиони евро, произвеждани в „Булгартабак“.

По информация на сайта „Биволъ“, писмо до тогавашната американска посланичка у нас Марси Рийс, получено чрез платформата „Болканлийкс“, разкрива същността на модела „Кой“ и действащото в България престъпно задкулисие. Като основен двигател на тази схема е посочен Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев чрез КТБ, но в писмото фигурирали и имената на Бойко Борисов, на приближени до премиера бизнесмени и на Ирена Кръстева – майката на Пеевски.

Досега не се коментира хипотезата за

връзка между отстраняването на Пеевски и затоплянето на отношението на Ердоган към ДПС,

но тя заслужава внимание. Дали на партията на Ахмед Доган е отредено някакво място в плановете на турския президент за реализация на доктрината му за Нова османска държава? Няма как да знаем. Но можем да подозираме, че едва ли Доган и неговите господари споделят националистическите възгледи на Ердоган, които доминират във външната политика на южната ни съседка. Както и че те биха влезли в остър сблъсък с православната доктрина на Русия, която винаги е възприемала България като своя зона на влияние.

За българския премиер Бойко Борисов безконфликтните отношения с Турция са приоритет, защото добрият комшулук с Ердоган му носи бонуси пред европейските лидери и му позволява да се бие в гърдите, че като външна граница на ЕС България спира успешно бежанската вълна. Но по-интересно е друго:

Дали Ердоган би кумувал на една бъдеща коалиция между ГЕРБ и ДПС, която към днешна дата изглежда невъзможна? И на какви компромиси са готови в двете формации? Ако партията от либералното семейство в Европа иска да влезе отново по легитимен начин във властта, дали ще е достатъчно само да прекъсне напълно връзките си с Делян Пеевски? И да остави Ахмед Доган като заложник в сараите му, откъдето веднъж или два пъти годишно почетният председател да произнася поредната високопарна реч, издаваща душевното му разстройство? Дали обаче в ГЕРБ са готови на такава стъпка и каква политическа цена са склонни да платят за този порочен политически брак?

Това са само хипотетични въпроси, на които утрешният ден ще даде отговор – в зависимост от изхода от тези избори, толкова важни за всички участници в тях.

В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам