В Община Севлиево няма Наредба за получаване, управление и разпореждане с дарения. Няма и вътрешен акт, който да урежда реда и условията за сключване на договори за дарения. Но дарения се получават – без правила и публичност, установи „За истината“. Това естествено провокира въпроса къде отиват.
През 2019 г. Община Севлиево получава 106 хил. лв. дарения от фирми и дълъг списък от дарения в натура. Парите са описани в единствения отчет за получените дарения, появил се на сайта на институцията по времето, когато „За истината“ поиска линк към публичния регистър за даренията и е за периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември същата година. За предишни години отчет липсва, което едва ли означава, че дарения не са получавани.
В графата срещу всяка получена сума пише „За подпомагане дейността на Община Севлиево“, което е твърде общо и не дава абсолютно никаква представа как са похарчени парите. Единственото конкретно са едни 600 лв., срещу които пише „подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми“.
Същата мъгла покрива и даренията в натура. Те са описани в две графи – в първата инициалите на дарителя, във втората „ПБЖ – дарение в натура“. След дълго гадаене какво стои зад абревиатурата ПБЖ, стигнахме до извода, че това вероятно е Приют за безстопанствени животни, без да сме напълно сигурни.
Срещу нито едно от описаните дарения в лева и натура няма дата, номер на договор за дарение и начин, по който дареното е оползотворено, т.е. публичният отчет не дава публичност за това дали Общината е изпълнила волята на дарителя.
Когато няма публичност се раждат съмнения
Несъмнено липсата на подробности за даренията към която и да е общинска администрация ражда съмнения. Едно от тях е дали дарението не е родило обвързаност, т.е. Общината да върне „услугата“ под формата на договор за услуга, примерно. Не може да се пренебрегне и възможността дарението в натура да не е стигнало предназначението си. Всъщност точно това провокира интереса към темата, след като севлиевка, живееща в София, сподели, че е правила дарения за Общината, но като се опитала да проследи пътя им, не стигнала до информация. Има и трети вариант – съмненията да са напълно безпочвени и всичко да е по правилата.
Само че в случая с Община Севлиево правила няма.
„Община Севлиево няма приет вътрешен акт, с който се уреждат реда и условията за сключване на договори за дарения, както и получаването и управляването на същите“, написаха оттам в отговор на заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация. Справка в приетите наредби на Общинския съвет, които са публични, също показа, че няма действаща наредба за получаване и управление на дарения. Няма и регистър на даренията, освен ако не броим споменатия отчет за 2019 г.
Защо няма правила?
Защото общините не са длъжни да ги въвеждат. Тези, които все пак го правят (оказа се, че никак не са малко, бел.ред.) проявяват самоинициатива. У нас няма законово задължение общините да имат вътрешни правила за приемане, получаване и управление на дарения, общинските съвети не са длъжни да приемат Наредба за даренията, а администрациите да поддържат публичен регистър на получените дарения. Единственият текст в тази посока е от Закона за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА), който задължава всеки общински съвет да „приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства“.
По този въпрос на 29 април т.г. Общинският съвет на Севлиево е приел промени в Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост. Съгласно тях „когато дарението е под формата на безвъзмездно предоставяне на услуги, чрез изпълнение на строителни и монтажни работи, поддръжка, ремонт или разрушаване на сгради, почистване, озеленяване и други благоустройствени дейности, кметът на общината приема дарението с писмен договор и констативен протокол за извършената услуга. Стойността на дарението се удостоверява с финансово-счетоводни отчетни документи, включително стойността на вложените материали и труд, които се прилагат към договора за дарение“. Отделен текст третира дарението на имоти, но нито дума в него за парични дарения или такива в натура, нито задължение дарителството да бъде осветлено.
Въпреки че не им е вменено императивно, много български общини са извадили на светло дарителите и тяхната щедрост. Някои са по-старателни и са описали до стотинка къде и за какво са похарчени парите или къде са отишли даренията в натура. Очевидно в Община Севлиево не са сметнали, че дължат тази информация на гражданите. Оневинява ги това, че законодателят не е приел ред, по който да задължи общините да бъдат прозрачни в тази им част, което определено е пропуск, защото когато липсва прозрачност, възникват догадки и подозрения.
