Защо „Дънди прешъс метълс Челопеч“ се отказа да търси злато в средна гора

Илюстративна снимка: Снимка на István Mihály от Pixabay

Компанията „Дънди Прешъс Метълс Челопеч“ ЕАД се отказа да подпише договор с Министерството на енергетиката за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в областта „Св. Никола“, разположена на 155 кв. км от територията на пет общини от Старозагорска и Пловдивска област – Стара Загора, Казанлък, Павел баня, Братя Даскалови и Брезник. За своето намерение тя е уведомила министър Теменужка Петкова с писмо от 17 юни 2020 година. Това съобщиха за „За истината“ от пресцентъра на ведомството.

Канадската компания инвестира в България от години. Тя добива златна, сребърна и медна руда в мината край Челопеч, а от 2019 г. и злато в новия рудник „Ада Тепе“ край Крумовград.

Но защо сега тя се отказва от геоложки проучвания, при положение, че ако беше открила

находище на благородни метали,

щеше да получи дългосрочна концесия за добива им? И съответно големи печалби.

В писмо до областния управител на Стара Загора и до кметовете на четирите общини от региона, както и в разпространено прессъобщение до медиите – и двете от 17 юни т.г. дружеството описва извървените стъпки по процедурата, според изискванията на българското законодателство. Заявление за откриването й е подадено до Министерството на енергетиката на 14 май 2018 г., а проектът за решение е одобрен от Министерския съвет на 2 октомври 2019 година. И само два месеца по-късно, на едно от последните си заседания преди Коледните празници, правителството гласува издаването на Разрешение №524/13.12.2020г. за търсене и проучване за срок от три години в полза на канадската компания. След като то не е било обжалвано в 14 дневния срок от публикуването му в Държавен вестник, инвеститорът е бил освободен от всякакви законови пречки да пристъпи към изработването на цялостен проект. Окончателният договор с Министерството на енергетиката обаче е можел да стане факт едва след положително становище от Министерството на околната среда и водите. Но до 4 март. т.г. в там не е постъпил за съгласуване цялостен работен проект от „Дънди Прешъс“ за проучването в местността „Свети Никола“. Това твърдят от ведомството в отговор на запитване от председателя на ОбС в Павел баня Милена Паунова.

Без тази процедура

компанията няма права и задължения

за търсене и проучване в площа „Св.Никола“, обяснява инвеститорът в писмото си до местните власти и гарантира, че дейностите, свързани с тях са с ограничено въздействие върху околната среда и се извършват с неинвазивни методи, които не крият рискове за замърсяването й.

В прессъобщението, което компанията изпраща до медиите, също се подчертава обстоятелството, че „разпространената информация по темата е създала напрежение сред населението и е довела до манипулиране на общественото мнение“. В текста обаче не се споменава и дума дали представители на сектори, засегнати от евентуалния бъдещ добив на злато са реагирали против заявените инвеститорски намерения. Става дума за розопроизводството и парфюмерийната индустрия, балнеолечението и туризма, лозарството, овощарството и други отрасли на икономиката, типични за района на Средногорието .

Въпросът

защо“ канадската компания се отказва

да подпише Договор с Министерството на енергетиката за търсене и проучване в района на тези 155 кв. км продължава да стои, тъй като не получава отговор от информацията, разпространена до момента.

Има и друг въпрос, който чака отговор: Как държавата и местните власти в петте общини са защитили интересите на бизнеса и гражданите?

До края на юни от страна на местните власти в министерството на енергетиката са постъпили декларации от общинските съвети в Павел баня и Брезово. В тях се настоява разрешението, издадено на „Дънди Прешъс Метълс Челопеч“ и неговия срок на действие да бъдат прекратени. Това съобщиха от Пресцентъра на министерството в отговор на запитване от „За истината“.

В началото на тази година в рамките на парламентарния контрол Георги Андреев от БСП и старозагорските депутати от ГЕРБ Борис Кърчев и Радостин Танев са задали въпроси по темата на министър Теменужка Петкова. В отговорите й до тях от 20 март т.г. е записано следното:

„Площта по заявените територии е съгласувана с положителни становища от компетентните министри по чл. 26, ал.1, т. 1 от Закона за подземните богатства, отговарящи на опазването на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии и културни ценности“.

Според министъра процедурата по чл. 26 от Закона за природните богатства

не изисква предварително съгласуване с местната власт,

обслужваща територията, на която ще бъде извършвано търсенето и проучването за откриването на находища. Дали Теменужка Петкова тълкува правилно въпросната разпоредба на закона, попитахме адвокат Александър Коджабашев, който има богат опит по делата, свързани с опазването на околната среда. Пред „За истината“ той коментира, че практиката на Върховния административен съд е противоречива като се позова на решения от две съдебни дела.

В Решение № 3305/10.03.2014 г. по адм. д. № 300/2014 г. 5-членен състав на ВАС със съдия докладчик Илияна Дойчева посочва, че изискването на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗПБ за съгласуване се отнася за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или т. 6 от ЗПБ, а това са строителни и скалнооблицовъчни материали, но не и метални полезни изкопаеми. В друго Решение № 16490/ 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д № 1352/2013 г., V отделение, с докладчик председателят Марина Михайлова постановява, че преди откриване на процедура за търсене и откриване на подземни богатства се изисква съгласуване с кметовете, на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване. Затова от обществен интерес е да се знае

дали министърът на енергетиката прилага избирателно разпоредбата

на чл. 26 от ЗПБ и в кои случаи уведомява засегнатите общини и в кои не.

На 17 юни т.г. кметовете на Стара Загора, Казанлък, Павел баня, Братя Даскалови и Чирпан (общината не е сред засегнатите) заедно с областния управител на Старозагорска област подписаха обща декларация до Министерския съвет и министерствата на енергетиката и на околната среда и водите, в която настояват да бъде прекратено разрешение на канадската компания „Дънди Прешъс Металс Челопеч“. По време на пресконференцията, последвала срещата, дойде и писмото от канадската компанията, в което тя информира местните власти, че се отказва от инвестиционното си намерение. То беше прочетено пред присъстващите журналисти, а след това и пред гражданите, събрали се пред сградата на областната управа, за да заявят своята позиция срещу намеренията за проучване и добив на злато в региона.

Странно беше не само това съвпадение.

Оказа се, че декларацията, подписана от кметовете на петте общини и събрала спонтанните овации на хората,

не е била изпратена до адресатите.

Това потвърдиха пред „За истината“ и от пресслужбата от енергийното министерство. Така легитимни на практика остават единствено позициите на Общинските съвети в Павел баня и Брезово, заявени пред отговорните институции в специални Декларации.

Разследването ни доказа още, че Разрешението на Министерството на енергетиката, издадено в полза на „Дънди Прешъс“, е било публикувано в Държавен вестник на 21 януари т.г., а кметовете на петте общини са били информирани за него с писмо, изпратено им шест дни по-рано. Според Живко Тодоров-кметът на Стара Загора той и колегите му от останалите три общини в областта са получили въпросното писмо едва след публикуването на Разрешението в Държавен вестник.

Оказва се, че това не е истина.

Но дори и да беше, законният срок за обжалване на Разрешението на МС е 14 дни след обнародването му. А от противоречивата практика на Върховния административен съд следва, че кметовете поне биха могли да се опитат да го обжалват, ако са имали желание да защитят обществения интерес. Но те не само не са го направили, но дори не са запознали гражданите и бизнеса с намеренията на канадската компания.

Вярно е, че с публикуването на решенията на Министерския съвет в Държавен вестник се приема, че обществото е информирано за тях, макар че този вестник е предназначен предимно за юристи и за институционална употреба. Въпросът е защо след като кметът на Стара Загора (а вероятно и другите му колеги) плаща всяка година на централни и регионални медии

стотици хиляди левове за т.нар. „информационно обслужване“,

в този случай е решил, че е достатъчно да закачи въпросното Разрешение на информационно табло във входа на общината?

Благодарение на усилията на отделни общински съветници, на граждански активисти и на представители на бизнеса от региона преди дни в Стара Загора беше създадена Национална гражданска инициатива „България за Средна Сърнена Гора“ с председател Христо Енков – кметът на Пловдивската община Брезово. В манифеста, приет на учредителното събрание, се посочва:

Огромно безпокойство у нас буди решението на Правителството да разреши търсене, проучване и потенциален промишлен добив на злато и други полезни изкопаеми в сърцето на Розовата долина, в съседство с дворовете на къщите в балнеокурорта Павел Баня, по водосбора на най-големия язовир в страната – Копринка и в зоната на минералните източници на Павел Баня, Овощник, Ягода и Старозагорски минерални бани. Реализацията на такъв проект е в рязко противоречие със стратегиите за развитие на засегнатите общини и с предизборните програми на партиите, получили доверието на гражданите“.

Представителите на гражданската инициатива настояват за отмяна на Разрешението, издадено от министъра на енергетиката, за

мораториум върху търсенето проучването и добива на злато

и други метални полезни изкопаеми в Сърнена Средна гора, както и за промяна в законодателството, предвиждаща задължително обществено обсъждане във всяко населено място, обект на търсене и проучвания на метални полезни изкопаеми, преди издаване на разрешение за търсене и/или проучване, както и забрана за извършване на проучвателни дейности на рискови от радиационно замърсяване територии. Тук е добре да се уточни, че територията, определена за проучване, граничи с най-големият военен полигон в страната – този в село Змейово.

Членовете на гражданската инициатива са изпратили Заявление за достъп до обществена информация до Министерството на енергетиката с искане да им бъде предоставен официалният отказ на „Дънди Прешъс“ от инвестиционното му намерение, както и решението на министерството, което отменя разрешението за търсене и проучване в региона.

До този момент от енергийното министерство не са позволили достъп до нито един документ от цялата преписка с канадската компания, поискана и от друг заявител по ЗДОИ.

Темата на това разследване не засяга икономически ползи и вреди от откриването на нова мина в региона на Средногорието. Но не можем да не посочим факта, че срещу обещаните 300 работни места, има голяма вероятност да бъдат загубени много повече в хотелите и балнеоложките центрове, в розопроизводството, пчеларството, селското стопанство и други сектори, които ще бъдат негативно засегнати от минните дейности. Да не говорим за

рисковете от замърсяване на природата.

Вероятно сравнението на региона с Клондайк – река в Канада, в чийто район в края на 19 век започва т.нар. „златна треска“, възбужда въображението на наивници и авантюристи, но истината за последиците от добива на злато е съвсем различна.

Очевидно обществото има волята да защити своите искания(аргументирани с експертизи), дори ако се наложи да използва позволени от закона форми на граждански натиск и протести.

А какви са причините, довели до оттеглянето на канадската компания

от търсенето на нови находища на метали в България, на този етап при липсата на достатъчно информация, можем само да предполагаме.

Една от възможните е, че „Дънди Прешъс Метълс Челопеч“ ЕАД е преценило добре какви имиджови и финансови щети би понесло дружеството от една мощна гражданска съпротива срещу инвестиционните му намерения за откриване, проучване и разработване на нови находища от злато в страната.

Не е за пренебрегване и друга причина, свързана с парламентарните избори през ранната пролет на следващата година. Управляващите се намират в сложна ситуация и ще трябва да провеждат предизборната си кампания в позиция на обсада. Затова е възможно да са намерили аргументи, с които да убедят канадската компания, че е добре да се оттегли в такъв момент,

за да се предотвратят граждански протести,

които ще намалят и без това стопяващата се от скандали електорална подкрепа за ГЕРБ.

Но каквито и да са причините, довели до този резултат, по-важният въпрос е дали декларираното намерение на канадската компания има юридическа тежест, което ще гарантира, че подновяването на проучването и евентуалният добив на злато в бъдеще ще бъде невъзможно.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам