Законът за достъп до информация стана жертва на схема за източване на училищни бюджети

Снимка: Pixaby

Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ алармира за порочна схема за източване на училищните бюджети, съобщи Програма достъп до информация (ПДИ) в информационния си бюлетин за месец януари. 

Според централата на неправителствената организация „Амалипе“, базирана във Велико Търново, схемата е свързана със Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). „На официалната електронна поща на училището се изпраща писмо с искане за информация по ЗДОИ. Искането може да е елементарно и на пръв поглед безсмислено, но неглижирането му и мълчаливият отказ, водят до съдебни дела и огромни разноски за адвокатски хонорари, които трябва да бъдат платени от училищния бюджет“, посочва Деян Колев от „Амалипе“. Според него, има случаи, при които на директори им се е наложило да платят по делото по 3 хил. лв.

„Незнанието струва скъпо, затова предупреждаваме училищните директори да си четат мейлите, включително и писмата, попаднали в спам. Те се изпращат около празници и повече почивни дни, което прави почти неизпълним 14-дневният срок по ЗДОИ за отговор, след което следват съдебни дела“, коментира Теодора Крумова от „Амалипе“, цитирана в бюлетина на ПДИ.

Мейлите до великотърновските училища, предизвикали притеснения в училищните директори, са от 28 януари. Това е първият ден от грипната ваканция, припомня ПДИ. „Всички великотърновски директори обсъждахме този казус. Аз не бях видял писмото, защото при мен дойде в спам пощата. Училищният юрист подготвя отговор и ще го изпратим в законовия срок“, посочва директорът на СУ „Вела Благоева“ Ангел Янчев. „Губим си времето, но ще отговорим“, е заявила директорът на най-голямото великотърновско училище СУ „Емилиян Станев“ Кина Котларска.

Подател на електронните заявления се оказал софиянецът Васил Николов. От ноември 2018 досега той изпратил стотици електронни заявления по ЗДОИ до училища от областите Бургас, Варна, Враца, Търговище, Разград, Кърджали, Стара Загора и Велико Търново. В заявленията си Николов искал информация за брой лица, придобили и упражнили правото си на пенсия, но продължаващи да работят; брой лица, придобили право на пенсия, но не е упражнено; брой лица без педагогическа правоспособност.  

Николов обяснил, че представлява Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система. „Изпращам заявленията до училищата, защото провеждаме инициатива по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление с предложения за промени в Кодекса на труда и в Закона за предучилищното и училищното образование. Все още не сме формулирали предложенията, но те са свързани с пенсионерите, които училищните директори държат на работа, като същевременно има млади хора, които не могат да започнат работа в образователната система“, пояснил Васил Николов.

Много от училищните директори, които получили искания по ЗДОИ не отговорили в 14-дневния срок. Гражданинът изчаквал още месец, изпращал напомнително писмо и при неполучаване на отговор, чрез адвоката си Анна Петкова, подавал до съответния Административен съд жалба срещу мълчаливия отказ.

„До дела обаче не се стига и няма присъдени адвокатски хонорари от по 3 хил. лева, които да платят училищата. Няма съд, който да присъди такъв хонорар по административно дело. Нали си давате сметка, че при например 100 подадени заявления и получен мълчалив отказ, трябва да платя 1000 лева такси за образуване на делата. Нямам намерения да плащам съдебните такси, така или иначе училищата получават призовка, че срещу тях има жалба в съда и след това веднага ми изпращат информацията“, чистосърдечно признал Васил Николов.

Оказало се, все че все пак е имало 3000 лева присъден от съда адвокатски хонорар по дела по ЗДОИ, спомни си гражданинът. „Съдихме директорката на ДГ 2 „Звънче“ в София, която отказа информация за приема на хронично болни деца. Делата бяха шест и по всяко от тях съдът присъди разноски по делото по 500 лева и така се получиха въпросните 3000 лева“, обясни Васил Николов.

ЗДОИ не е бухалка за заплахи срещу никого, но училищните директори следва да са наясно, че учебните заведения са задължени лица по ЗДОИ и без да се интересуват защо му трябва на интересуващия се исканата информация, просто трябва да преценят дали е допустимо да я предоставят, да се аргументират, ако тя не е публична, и да си изпълнят законовото задължение.