- МЗХ представи пред учени и лекари на Кръгла маса в Тракийския университет програма за справяне с африканската чума по свинете
- Министър Танева накара журналисти да я чакат с часове.
Към днешна дата в България има 30 огнища на африканска чума по свинете, шест от тях са в свинекомплекси, останалите – в нерегистрирани ферми и стопанства. Близо 130 хил. хпромишлено отглеждани животни са засегнати от болестта, над 15 процента от прасетата са вече унищожени или са в процедура на евтаназия.
Това съобщи в Стара Загора земеделският министър на пресконференция след Кръгла маса в Тракийския университет, посветена на болестта и мерките за ограничаването й. Пресконференцията закъсня с два часа, време през което журналистите стояха прави в коридора на учебното заведение
при температура от 37 градуса и без вода.
А Десислава Танева дори не им се извини. С което демонстрира, че властта у нас възприема медиите като сектор, който я обслужва.
Освен, че журналистите чакаха часове, те не получиха и отговори на въпросите си. Най-вероятно, защото министърът бе некомпетентна да даде смислени обяснения на действията на ветеринарните власти в страната. Или защото въпросите й се сториха политически некоректни.
Десислава Танева не можа да отговори на основание на коя европейска директива или на кой български закон принуждават стопаните да убиват здравите прасета в личните си стопанства и ферми. Защото това е мярка, която трябва да се прилага към животни, които са дали положителни проби за болестта, към клинично болните или към контактните.
Според земеделския министър, обаче “това, което се прави в момента е, за да се усвои (…) месото на животните, които хората са отгледали в стопанства, независимо от техния размер, в
тъй наречения „заден двор“,
лично стопанство или по-големи ферми, защото на много места се оказа, че това са стопанства със свине за угояване, с майки, с развъдна дейност и т.н. И най-вече без мерки за био-сигурност, което предполага невъзможността за тяхната регистрация. Тази мярка е в полза на хората, за да се усвои месото за техни нужди. Нещо повече, във връзка с това държавата ще подкрепи мерките за дезинфекция и почистване в съответен период, в който нищо не се отглежда. Правим модул за мерки за био-сигурност, според големината на стопанствата. Тази тема е комуникирана, хората ще бъдат подкрепени после и при репопулацията след съответния период, когато бъдат изградени и регистрирани. Който иска да отглежда прасета, трябва да спазва мерките за био-сигурност, предвид на това, че вируса е тук“.
Ето, по този начин говори един министър, за който
убийството на прасетата е „усвояване на месо“.
А за хората, които вече заклаха животните си – трагедия. Заради подобни изказвания на политици пропастта между управляващите и гражданите ще се задълбочава. А недоверието ще расте. Истината е, че африканската чума по свинете се използва като претекст, за да се унищожат всички нерегистрирани стопанства в страната. Защото за тях властите нямат никаква информация и не знаят дали изобщо са под ветеринарен контрол и наблюдение. Танева подмина и въпроса кой ще понесе отговорност за навлизането и разпространението на болестта в страната. Защото според нея сега е важен всеки физически ресурс за справяне със ситуацията, а “когато всичко мине, ще излезем с ясен анализ какво е било, трябва и ще се направи по най-добрият начин“.
В защита на земеделския министър се включи и професор Михни Люцканов от Тракийския университет, който попита риторично пълната зала
има ли всяка зима виновни за грипната епидемия.
И допълни, че става дума за трансконтинентално заболяване, обхванало три континента.
Професорът подкрепи и начина, по който се унищожават болните животни. По думите му загробването е единствено възможният, когато става дума за десетки и стотици хиляди животни.
Съвсем друга позиция бе изразена от участник в Кръглата маса по време на обсъждане на предложената от екипа на зам. министър доцент Янко Иванов нова стратегия за справяне с африканската чума, а именно че загробването е остарял и ненадежден метод за утилизация на убитите животни. Още повече, когато всеки кмет на своя глава определя терен за изкопаване на ями, в които се загробват трупове на стотици прасета. И без строг контрол върху този процес, който може да се окаже
екологична бомба със закъснител.
Иначе Десислава Танева и представителите на научната общност от Тракийския университет взаимно се ухажваха и благодариха за взаимодействието помежду им. Нищо че само преди година професор Люцканов изрази публично недоумението си защо държавата не потърси експертизата на учените за справяне с африканската чума по дребните преживни животни.
МЗХ предлага стратегия и програма за справяне с болестта. И мерки, закъснели, според участници в днешната Кръгла маса. Защото среща в подобен формат – с участието на учени, практикуващи ветеринарни лекари от страната и на институциите, ангажирани с превенцията и контрола на епизоотиите, е трябвало да бъде организирана най-късно през есента на 2017 година. А не сега, когато борбата вече е да останат поне отделни територии, незасегнати от африканската чума по свинете.
Много проблеми
бяха поставени на дискусията и от учените, и от практикуващите ветеринарни лекари: за превенцията и стимулиране за качествено отглеждане на животни; за биозащитата, която не е на необходимото ниво, особено в личните стопанства и за необходимостта от обучение и на лекари, и на фермери; за европейските системи за обезщетяване на собствениците на унищожени животни; за дивите прасета и ограничаването на отстрелването им; за капаните, заложени в Родопите, в които има опасност да попаднат кафяви мечки, защитени от закона и т.н.
Поставен беше и въпроса за връщане на Рамковия договор между министерството и Българския ветеринарен съюз, както и на тримесечния ветеринарно-санитарен доклад на практикуващите ветеринарни лекари. Тази стратегия, според Десислава Танева, ще бъде приета след широко обсъждане. А може би ще бъде приложена едва при следващата епидемия. Ако останат животни в България.
