Промените в климата, по-високите средни температури и продължителните засушавания създават условия за все по-чести и по-трудни за овладяването на горските пожари.
Те вече не могат да бъдат разглеждани само като сезонен проблем, а това означава, че подходът към подобни бедствия трябва да се промени – от основно реагиране след възникването на пожара към много по-сериозно планиране и превенция.
България е сред най-засегнатите държави в ЕС
Според данни на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) България е на шесто място в Европейския съюз по дял на територията, засегната от пожари.
По площи, засегнати в защитени зони, страната ни е на второ място след Португалия.
Зад тези данни стои и един друг факт – в над 90% от случаите причината за пожарите е човешкият фактор. Над 80% от пожарите започват извън горските територии и впоследствие навлизат в тях.
Особено опасни са върховите пожари. При тях огънят може да прескача значителни разстояния и да се разпространява изключително бързо. Изоставените земеделски земи също се превръщат в проблем, когато в тях се натрупа голямо количество суха растителност.
Цената на пожара е много по-висока от загубената дървесина
Щетите от горските пожари обикновено се изчисляват чрез преките загуби на горски ресурси, както и щетите върху сгради, съоръжения и инфраструктура.
Към тях се добавят и разходите за овладяване и гасене на пожарите, извършени от горските структури.
Тези оценки обаче не показват пълната цена на едно бедствие.
В тях често не се включват разходите на МВР, Министерството на отбраната, областните администрации, общините и доброволците, които участват в гасенето.
Остават и разходите за почистване на терените, противоерозионни мерки и възстановяване на горите, които могат да надхвърлят 10 500 евро на хектар.
Още по-трудно се изчисляват дългосрочните щети върху екосистемите. Унищожаването на горите засяга водосборите и качеството на водите, способността на екосистемите да съхраняват въглерод, микроклимата, почвите, земеделските територии, туризма и възможностите за отдих.
С други думи – пожарът приключва, когато бъде изгасен, но последствията от него могат да продължат десетилетия.
България изостава сериозно от съседите си
При бърза и адекватна реакция голяма част от пожарите могат да бъдат ограничени още в първите часове. Именно тук България изостава спрямо някои от съседните държави.
Гърция разполага с около 90 специализирани самолета и хеликоптери за борба с горски пожари, както и със сателитна система за бързо откриване на пожари.
Турция разполага с 26 самолета, 105 хеликоптера и 14 дрона. Страната използва и наета специализирана техника.
Там работят и 776 пожаронаблюдателни кули, включени в системата за ранно откриване и оповестяване. В Бурса функционират структури за наблюдение и тактическо управление, които следят за възникнали пожари и позволяват бързо установяване на местоположението им.
Посочваното средно време за реакция в Турция е около 13 минути.
Ситуацията у нас е различна. При гасенето на големи горски пожари България използва техника на Военновъздушните сили от 24-а авиационна база – Крумово. Използват се вертолети AS532 AL Cougar, модифицирани за работа с външно окачени съдове Bambi Bucket, с вместимост между 2000 и 2500 литра. Вертолети Ми-17, оборудвани с водоизливни системи тип Bambi Bucket с вместимост до около 3 тона вода също могат да се използват при нужда, но по-рядко заради изчерпания си летателен ресурс.
Броят на подходящите хеликоптери е ограничен, а част от машините периодично са извеждани за техническо обслужване. Освен това използването на военна техника за гасене на пожари натоварва ресурс, който е предназначен и за изпълнение на военни задачи, което го оскъпява почти двойно.
За справка: при последния пожар в Ивайловвградско от българска страна участваха 100 души, пет пожарни автомобила и два военни хеликоптера, като участват екипи от няколко пожарни служби, горски служители, доброволци, МВР и общината.
Когато огънят се прехвърли в Гърция срещу него се изправиха 220 пожарникари, 48 пожарни автомобила и 12 пехотни групи ЕМОДЕ. От въздуха работиха 12 самолета и пет хеликоптера.
Основният проблем е, че България няма достатъчно специализирана авиационна техника, предназначена именно за борба с горски пожари.
Другото слабо място е липсата на единна национална система за ранно откриване и оповестяване. На отделни места съществуват местни системи, но те не представляват централизирана национална мрежа.
Политическата цена на липсата на превенция
На фона на стотиците хиляди хора, евакуирани заради горски пожари, продължава спорът за необходимостта България да изгради собствен капацитет за борба с пожарите.
При гласуване в Народното събрание предложението за закупуване на специализирана летателна техника не получи необходимата подкрепа защото „Прогресивна България“ гласува с 94 „въздържал се“.
Хасковска област и Сакар са сред рисковите райони
Хасковска област е сред териториите в страната с висок риск от горски и полски пожари. Особено уязвим е Сакар, който е сред най-засегнатите.
Тенденцията в Южна Европа е показателна. Райони, които преди години са били по-малко податливи на екстремни пожари, постепенно се превръщат в територии с характеристики, познати от по-южните части на Средиземноморието.
2026 г. започна с по-благоприятни условия и повече валежи през пролетта. Това обаче доведе и до интензивен растеж на треви, храсти и друга растителност.
При последващо повишаване на температурите и продължително засушаване тази растителност изсъхва и се превръща в допълнително количество горивен материал.
След пожара идва другият риск – наводненията
На пръв поглед има и парадоксален ефект. След големи пожари в някои райони се наблюдава увеличаване на валежите.
Това обаче не е добра новина.
Унищожаването на растителността означава, че почвата губи естествената си защита. При силни валежи водата се оттича по-бързо, увеличавайки риска от ерозия, свлачища и наводнения.
Така един голям пожар може да създаде условия за следващото бедствие.
Скъпа ли е превенцията?
Въпросът не е само колко струва превенцията, а колко струва липсата ѝ.
Поддръжката на просеки, пътища, водоизточници и пожаронаблюдателни съоръжения, изграждането на системи за ранно откриване и закупуването на специализирана техника изискват сериозни инвестиции.
Но цената на бездействието може да бъде многократно по-висока.
През март 2026 г. Европейската комисия постави началото на Стратегия за интегрирано управление на риска от горски пожари. Подходът се променя от модел, ориентиран основно към реакция, към четири основни стълба:
• превенция;
• готовност;
• реакция;
• възстановяване.
Тази промяна се отразява и върху финансирането – целта е по-голяма част от ресурсите да бъдат насочени към намаляване на риска преди възникването на пожара.
Сред предлаганите мерки са инвестиции в природни решения за намаляване на пожарния риск, възстановяване на влажни зони като естествени бариери, по-добро управление на горите и ландшафта и увеличаване на инвестициите в климатични и екологични мерки.
Кой трябва да плаща за защитата на горите?
Защитата на населението и природата е обществена функция. Поддържането на пожарни пътища, водоизточници, наблюдателни кули и други съоръжения, свързани с превенцията, не може да бъде разглеждано единствено като разход на собствениците на гори.
В момента част от тези дейности се финансират основно чрез приходите от дърводобив. Това създава зависимост от пазара на дървесина, а при спад на цените възможностите за финансиране на превенцията също намаляват.
Затова въпросът вече не е дали България ще има големи горски пожари. По-важният въпрос е дали ще продължим да инвестираме основно в тяхното гасене, или ще започнем да инвестираме достатъчно и в предотвратяването им. Защото пожарът, който е бил предотвратен, струва несравнимо по-малко от пожара, който вече е започнал.
Безпрецедентен пожарен сезон в страните от ЕС
Пожарите през 2025 са с обща площ от рекордните 1 079 538 ха. Това е най-голямата регистрирана от EFFIS в Европейския съюз от началото на наблюденията (2006).
В защитените зони (ЗЗ) от мрежата Natura2000 засегнатите площи са 424 023 ха. Това също представлява рекордна стойност в историята на EFFIS. Пожарите в ЗЗ са приблизително 39% от общата изгоряла площ в ЕС-27.
Екстремна гореща вълна обхваща Европа и се очаква температурите да нахвърлят нормите с над 15 градуса.
В (Южна) Европа щетите са за над 15 милиарда евро.
2026 година се оказа безпрецедентна за горски пожари в Испания и Франция.
