Регионалната дирекция за социално подпомагане в Пазарджик се закрива, а управлението ѝ се изнася към София-област. Местната екоинспекция също губи самостоятелност, но пък нейният нов център ще бъде в Пловдив. За Монтана социалните решения вече ще се вземат във Враца, а екологичните -в Плевен. Силистра ще трябва да гледа едновременно към Шумен и Русе.
Това чертаят публикуваните за обществено обсъждане проекти за постановления на Министерския съвет. Правителството предлага да стопи регионалните дирекции „Социално подпомагане“ от 28 на 13, а екоинспекциите (РИОСВ) — от 15 на 7. Зад това окрупняване обаче прозира много по-дълбок проблем. Държавата не пренарежда администрацията си, а рискува да я направи разногледа и необратимо да загуби способността си да взема навременни решения за хората извън големите градове.
Административна главоблъсканица
Новите териториални дирекции създават административен лабиринт по места. Нека проследим как се преначертава картата при прилагането на този двоен стандарт:
- Пазарджик: социални услуги в София, екология в Пловдив.
- Монтана и Видин: социални във Враца, екология в Плевен.
- Силистра: социални в Шумен, екология в Русе.
- Добрич: социални в Шумен, екология във Варна.
- Търговище: социални в Русе, екология във Варна.
- Габрово: социални във Велико Търново, екология в Русе.
- Сливен: социални в Стара Загора, екология в Бургас.
- Кърджали: социални в Хасково, екология в Пловдив.
Градове като Враца, Велико Търново, Шумен, Стара Загора и Хасково запазват социалните си дирекции и дори поглъщат управлението на съседни области. В същото време, по линия на околната среда, самите те стават зависими съответно от Плевен, Русе, Варна, Бургас и Пловдив. Така един областен център придобива управленска тежест в една система, докато я губи в друга. Въпросът е ще стане ли разногледа администрацията и каква цена ще платят регионите.
Стъпки в обратната посока
По закон областният управител има отговорността да координира териториалните звена на държавата, независимо от тяхната йерархия. Но представете си мащабно наводнение – бедствие, което руши домове, замърсява терени и оставя семейства на улицата. В такъв момент общината, областната администрация, социалните служби и екоекспертите трябва да действат като един организъм. Местните служители може и да са на терен, но за да са ефективни, се нуждаят от ясни правомощия, бърз достъп до ресурс и най-вече – от правомощия да вземат решения.
Тук възниква най-острият проблем на „оптимизацията“. Когато един регионален директор отговаря за няколко области едновременно, как точно се подреждат приоритетите му? И кой в крайна сметка ще носи отговорност при фаталното забавяне?
Според социолога Добромир Живков съсредоточаването на управлението в по-малко центрове улеснява политическия контрол и възпроизвежда зависимостта от централната власт. Той вижда в подготвяните промени и опасност от засилена „зависимост на местните власти от централната“. И припомни обещанието на премиера Румен Радев да разруши досегашния модел на зависимости. Вместо неговото преодоляване в еп. 54 на подкаста „Журито“ Живков видя „стъпки точно в обратната посока“. Подобно преструктуриране „не е обещавано на изборите“, припомни и журналистът от БНР Марина Цекова. Тя зададе и въпроса какъв ще бъде „ефектът върху държавния бюджет“, след като бъдат отчетени закриването, преместването и реорганизацията, и изразява съмнение, че намаляването на разходите ще оправдаят последиците за заетостта в по-малките областни центрове.
Проектът на Министерството на на труда и социалната политика формално запазва всичките 147 местни дирекции по социално подпомагане. Хората няма да пътуват до съседна област, за да подадат заявление за социална помощ. Съществената промяна обаче е в мястото, където се упражнява контролът, включително обжалването на откази за отпускането на социална помощ. Разпръснатите селища, трудният терен и застаряващото население правят обслужването по-трудоемко там, където жителите намаляват. Електронните услуги биха спестили част от разстоянията, но само ако действително работят и са достъпни за хората, които се нуждаят от тях.
От екоминистерството оправдават свиването с по-балансирана натовареност, засилен контрол и ротация на проверяващите. Тези аргументи обаче катастрофират при сблъсъка си с фактите, защото държавата вече е изпробвала този модел. И той се провали.
Урокът, който държавата отказва да научи
Историята на българската администрация пази ярки примери за подобни експерименти. През януари 2010 г. строителният контрол (ДНСК) окрупни структурите си. Вместо 28 областни дирекции, бяха създадени 6 мегадирекции по райони за планиране, а местните звена бяха понижени в сектори. Девет години по-късно, през май 2019 г., правителството възстанови 28-те регионални дирекции. Мотивите на МРРБ бяха недвусмислено признание за провала на централизацията. Връщането им бе за по-добро качество и по-бързо обслужване, по-добра координация с другите институции и по-силен контрол на място.
Още по-пресен е примерът с „Автомобилна администрация“ (ДАИ). През 2020 г. правителството направи точно това, което днес се предлага за екологията и социалните грижи – раздели местното обслужване от регионалния контрол. Контролните функции и санкциите бяха съсредоточени в 8 големи дирекции (с мотива за ротация и антикорупция), а областните отдели останаха като гишета за изпити. Какво се случи? През февруари 2024 г. Министерският съвет отмени тази структура и върна контролните функции обратно в 27-те областни отдела. С мотиви за „повече местна оперативна самостоятелност и по-малка административна тежест“.
Тоест самата държава, чрез метода на пробата и грешката, вече е доказала, че отнемането на контрола от областите спъва работата. Но днес услужливо забравя собствения си несполучлив опит.
Рядко населената територия обикновено крие други предизвикателства в социалната сфера – отдалечени села, разбити пътища, застаряващо население и хора, за които електронната услуга не е достъпна алтернатива. По-малкото население не означава по-малка нужда от държава. На 20 май премиерът Румен Радев обяви, че преструктурирането ще бъде предшествано от задълбочен анализ, за да се гарантира „по-голяма прозрачност и отчетност“. Ден по-късно, в изявление пред БНР, президентът Илияна Йотова подкрепи широкото обществено обсъждане, но предупреди за рисковете от „промени на парче“, които могат да блокират работата на администрацията.
Съкращаването на администрацията е необходима стъпка за намаляването на бюджетните разходи. Но не за сметка на способността да взема навременни и адекватни решения за хората извън големите градове.
