Тази Коледа старата ни столица ще има за Коледа дърво, изплетено от обич, талант и човешка съпричастност. Високо 10 метра, то ще събере хиляди истории в хиляди цветни квадратчета, изплетени на една кука от деца, баби, приятелки и непознати хора от България и света.
Представете си коледна елха, която не е от иглолистни клони, не блести с хиляди лампички и не ухае на бор. Елха, която не можеш да купиш, поръчаш или сглобиш по каталог. Защото всяко нейно парченце е минало през нечии ръце, а понякога и през нечие сърце.
Такава елха ще има тази Коледа във Велико Търново. Ще бъде направена от хиляди бабини квадратчета – онези пъстри плетени квадрати, от които бабите ни сътворяват меки одеяла, цветни възглавници и неповторими килими. Малките парченца прежда, съединени едно с друго, които се превръщат в нещо по-голямо. Този път – в коледно дърво.
И докато четете това, някъде в България или далеч отвъд нейните граници някой вероятно държи кука и прежда и плете поредното квадратче. Защото от около два месеца хиляди хора се включват в идеята на Татяна Касетти, която превърна Велико Търново в притегателна точка за една необикновена вълна от добро.
Една мечта, която намери хиляди сърца
В началото стои Татяна Касетти, която живее във Велико Търново и очевидно принадлежи към онзи рядък вид хора, които не умеят да укротяват талантите и идеите си.
Отдавна в нея тлеела мечтата да обедини жени с различни умения – да шият, плетат, бродират, да създават красота с ръцете си, и заедно да направят нещо, което никоя от тях не би могла да постигне сама.
Когато разговаряме по телефона, Татяна бърза да уточни, че идеята за коледна елха от бабини квадратчета не е нейна. Такива дървета вече са правени по света, а две от най-големите са вписани в Книгата на рекордите на Гинес. И двете са в Испания – едното е високо 23,5 метра, а другото достига 26 метра.
Но понякога не е необходимо да измислиш нещо, което светът никога не е виждал. Достатъчно е да повярваш, че можеш да го направиш заедно с други хора, споделя Татяна и добавя: „В България имаме много талантливи жени и аз винаги съм мечтала, ако може, да се обединим и да направим нещо заедно“.
Дълго време това било само мечта. Докато един телефонен разговор не променил посоката ѝ. От завод „България“ в Казанлък се свързали с нея с предложение да ѝ предоставят материали за участие във вечерта на занаятите „Нощ на Самоводската чаршия“ във Велико Търново. Участието не се осъществило, но в разговора Татяна споделила идеята си за плетената коледна елха.
Служителката, с която разговаряла, я предала на ръководството на завода. Идеята била харесана и при следващото обаждане Татяна получила зелена светлина да започне работа по мечтата си, а преждата щяла да бъде осигурена.
Логично било елхата да бъде в Казанлък, но от завода попитали Татяна къде иска да бъде поставена, тъй като идеята все пак била нейна. „Във Велико Търново, естествено!“, бил отговорът ѝ.
Междувременно служителката, която била посредник в разговорите, напуснала работата си. Това обаче вече нямало значение. Идеята била пусната на свобода и нямало как да бъде върната обратно.
За 24 часа мрежата гръмна
Татяна публикувала в социалните мрежи постер, който показвал как би изглеждала елхата, направена от бабини квадратчета. И се случило нещо, което самата тя трудно успявала да повярва. „Буквално за 24 часа мрежата гръмна“, разказва тя.
Татяна признава, че не е особено активна в социалните мрежи, но изведнъж започнали да я търсят толкова много хора, че едва смогвала да отговаря. Непознати предлагали да плетат, питали къде да изпратят квадратчетата, събирали се по групи и организирали обща работа. Така, без мащабна рекламна кампания и без сложна организация, идеята започнала да се разпространява от човек на човек. И да расте.
Когато станало ясно, че бабините квадратчета няма да бъдат проблем, останали два важни въпроса – конструкцията и мястото, на което ще бъде поставена елхата.
Комуникацията с Община Велико Търново не довела до резултат. Татяна обаче не се отказала. Пътищата ѝ се пресекли с Красимир Гърдев, управител на дружество „Пазари – Велико Търново“, който се ангажирал да изработи конструкцията, върху която ще бъдат монтирани плетените платна.
„Никога няма да забравя какво ми каза той, когато започнахме да обсъждаме идеята: „Огън с огън се пали“, споделя Татяна.
И ако някой все още се съмнява колко заразителен може да бъде ентусиазмът, достатъчно е да погледне какво се случва около тази елха. Татяна запалила искрата, но след това около нея се събрали хиляди хора, всеки със своята прежда, време и желание да бъде част от нещо общо.
От 11 до 95 години – и нито един квадрат без история
Сред хората, които плетат за елхата, има деца, възрастни жени, приятелски компании и читалищни общности. Най-малкият участник, за когото Татяна разказва, е 11-годишният Виктор от Севлиево. Най-възрастната е 95-годишната баба Маруся от село Големанци. Тя изплела 21 квадратчета, но вместо да бъде доволна от свършеното, останала ядосана, защото искала да продължи, а зелената ѝ прежда свършила.
Има нещо много мило в тази история. На 95 години да искаш да плетеш още, защото си обещал да помогнеш за една коледна елха в друг град. Да не те спира нито възрастта, нито разстоянието, а само липсата на прежда.
Всъщност зеленото не е случайно. Участниците могат да използват въображението си и да съчетават различни цветове в самите квадратчета, но всички трябва да имат зелен бордюр. Така, когато бъдат съединени, отделните творби ще се превърнат в общо, цветно цяло.
Квадратчета започнали да пристигат от читалища в страната, от жени, обединили се в клубове, и от приятелки, които се събират на раздумка и плетка. Някои работят заедно, други плетат сами у дома. Всички обаче знаят, че изпратеното от тях ще намери място в една голяма обща творба.
В пощенски плик от Лос Анджелис пристигнали три квадратчета. „Представяте ли си, някой е изплел три квадратчета, сложил ги е в плик и ги е адресирал до мен, защото е искал да стане част от идеята“, не крие вълнението си Татяна. Пратка дошла и от Нидерландия. Друга, изпратена от мъж, който разказал, че започнал да плете своя квадрат при Седемте рилски езера, а го завършил в Рилския манастир.
Помислете си само – едно малко парче прежда, започнато сред планинската тишина, завършено в едно от най-значимите духовни места в България и изпратено, за да стане част от коледна елха във Велико Търново, удивлява се Татяна.
3800 квадратчета за 10-метрова елха
Зад емоцията стои и много работа. За да се превърне идеята в истинско коледно дърво, трябва да бъдат изплетени, събрани и монтирани хиляди квадратчета.
По изчисленията на Татяна за елха с височина около 10 метра ще са необходими 3800 квадратчета. В това число е предвиден и резерв, защото при монтажа някое от тях може да се скъса, разплете или закачи за конструкцията. Междувременно Татяна не само приема пратки, но и обикаля страната, за да събира изплетеното и да спести на участниците разходите за куриерски услуги.
А у дома или в работното си пространство, далеч от романтичната представа за безкрайно плетене край камината, я чака още една огромна задача. Тя съединява отделните квадратчета и ги монтира върху оградна мрежа, оформяйки платната, от които ще бъде изградена елхата. После те ще бъдат закрепени към металните обръчи на конструкцията.
Всяко квадратче трябва да намери своето място. Всяко платно трябва да бъде подготвено навреме за Коледа. Планът е елхата да бъде открита между 1 и 10 декември.
А какво ще се случи с нея след празниците? Засега отговорът не е окончателен. Обмисля се възможността да не бъде разглобявана, а да остане като постоянна експозиция. Предстои обаче да се прецени как времето и атмосферните условия биха се отразили на плетивата.
Каквото и да е бъдещето ѝ след Коледа, едно е сигурно – коледната елха от изплетени бабини квадратчета вече съществува. Може още да не е завършена конструкция на търновския пазар, където ще бъде поставена, но живее в общото усилие на хиляди и с всеки нов ден придобива все по-ясна форма.
„Покланям се до земята на всички“
Докато Татяна разказва всичко това по телефона, гласът ѝ звъни. Да, точно така, звъни. Не е метафора. Вълнението е толкова голямо, че тя трудно успява да го прикрие. В гласа ѝ се чуват изненада, радост и онова особено чувство, което изпитваш, когато нещо, за което дълго си мечтал, изведнъж се оказва много по-голямо от представите ти.
Тя не говори за рекорди, макар че 10-метрова плетена елха е впечатляващ мащаб. Не говори и за личен успех. Говори за хората. За онези, които отделят време след работа. За жените, които се събират с приятелки и плетат. За децата, които участват. За възрастните, които не са загубили желанието да създават и непознатите, които изпращат пратки от другия край на света.
„Моля ви, каквото искате напишете, но задължително някъде добавете, че се покланям до земята на всички, които откликнаха на тази идея. Те отделят от ценното си време, а това днес никак не е малко“, казва Татяна.
И в този момент става ясно, че за нея елхата отдавна не е просто елха. Тя е нещо, което се е случило между напълно непознати, които няма да знаят как изглеждат ръцете, изплели квадратчето до тяхното. Всяко от тези парченца прежда е различно. Някои вероятно са изплетени с лекота, други – с повече усилие. Някои са цветни и смели, други са в по-нежни тонове. Но всички ще бъдат съединени в едно дърво.
Може би затова тази история напомня толкова много на самия живот. Поотделно сме малки парченца от едно голямо цяло. Със собствените си цветове, страхове, радости, спомени и надежди. И не винаги знаем какво ще се получи, когато се свържем с останалите. Но понякога, когато се съберем около обща идея, резултатът е нещо, което никой от нас не би могъл да създаде сам.
Татяна казва нещо, което звучи като най-точното обяснение защо тази коледна елха е толкова специална:
„Може да съм мечтател, но това няма да е само коледна елха. Това е знак колко голяма сила сме, когато сме заедно, мислим в една посока и разнасяме добро. Защото тази елха не е просто прежда и хиляди изплетени квадратчета. Тя е надежда, споделеност, човешка топлина и доказателство, че традициите ни заслужават да продължат да живеят, че един занаят не бива да потъва в забрава, докато има ръце, които го пазят, и сърца, които го обичат“, казва Татяна Касетти.
А доброто на Коледа Татяна няма да мери с метри, а в човешка добрина, събирана квадратче по квадратче.
