Конституционният съд (КС) излезе с тълкувателно решение, което ограничава ролята на председателя на Народното събрание при националните референдуми. С 11 гласа „за“ и едно особено мнение съдът постанови, че председателят на парламента няма правомощие да преценява законовите изисквания за допустимост на референдум и да отклонява предложения, когато те идват от субект, овластен със закон. Това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание по чл. 84, т. 5 от Конституцията.
Решението е взето на 18 ноември 2025 г. по конституционно дело № 8/2025 с докладчик съдия Красимир Влахов. Участвали са 12 конституционни съдии, като особено мнение е подписал съдия Борислав Белазелков, а съдии Атанас Семов и Соня Янкулова са изложили отделни становища.
В диспозитива КС приема, че:
„Председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Това правомощие по силата на чл. 84, т. 5 от Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание.“
В мотивите съдът припомня, че народът е единственият източник на държавната власт, която се упражнява непосредствено или чрез органите, предвидени в Конституцията. Оттук следва, че нито един народен представител, включително председателят на НС, не може еднолично да решава въпроси, които основният закон изрично е предоставил на колективния орган – парламента. Това важи и за правомощието да се взема решение за произвеждане на национален референдум.
КС подчертава още нещо важно за баланса на властите: актовете на Народното събрание подлежат на конституционен контрол, докато едноличните актове на председателя на НС са извън този контрол. Ако председателят може еднолично да „прегражда“ правомощие на парламента, това на практика заобикаля възможността КС да провери съответствието с Конституцията и рискува да „лиши от съдържание нейното върховенство“.
