Решението за отнемане на правомощия от президентската институция в полза на управляващото парламентарно мнозинство е стъпка към отслабване на демокрацията, а пригаждането на процедурите за избор на началници на ДАР, ДАНС и ДАТО – подкопаване на националната сигурност. Това е становището на Български Хелзински Комитет.
Народното събрание се готви да гласува по бързата процедура законодателни промени, с които се прави поредна стъпка към отслабване на демократичните устои на държавата и разместване на баланса между властите. Промените са свързани с ограничаване на институционалната роля на президента и концентриране на власт в ръцете на управляващото в мнозинство на ГЕРБ, ИТН и БСП, контролирано от санкционирания за корупция Делян Пеевски, се казва в позицията на организацията.
С измененията, които се правят едновременно в няколко закона, се отнема правомощието на държавния глава да издава указ за назначаването на предложени от Министерския съвет ръководители на ключови институции, свързани с националната сигурност – Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Държавна агенция “Технически операции”(ДАТО). След промените те ще се избират от Народното събрание.
Това е пряк отговор на отказа на президента да назначи за председател на ДАНС Деньо Денев, чиято кандидатура беше предложена от управляващите – отказ, който е в рамките на неговите конституционни правомощия, основани на принципа за взаимен контрол на властите.
Паралелно с това на президента се отнема възможността да ползва Националната служба за охрана (НСО). Така държавният глава ще се окаже единственият сред висшите държавни ръководители без достъп до институционална охрана, докато дори редови народни представители ще продължат да я ползват.
Тези действия не само излагат президента на реални рискове, но и застрашават националната сигурност.
В същия пакет промени попада и изменение, целящо незабавна смяна на ръководството на Националния статистически институт (НСИ). През последните месеци ръководството на НСИ беше подложено на атаки както от политически партии, например проруската „Възраждане“, така и от други две институции – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Всички тези предложения и бързането да бъдат приети е пример как вместо за гарантиране независимостта и професионализма на институцииите, законодателният процес се ползва за разчистване на лични и политически сметки.
Народното събрание е призвано да бъде израз на демократичната воля и инструмент за гарантиране на прозрачност и отчетност. Планираните решения обаче ясно показват друго – дирижирано мнозинство и подмяна на демократичния процес.
Припомняме, че политизирането на избора на лица в ключови институции вече доведе до обществени сътресения и загуба на доверие – както при избора на фигури като конституционния съдия Орлин Колев, заместник-омбудсмана Мария Филипова и други, чиито кандидатури се превърнаха в символ на непрозрачност и политическо задкулисие.
Това не е законодателен процес в правова държава.
Това е демонстративно подчиняване на институции, включително на цената на националната сигурност, и заличаване на баланса между властите.
