На 25 август, лятото преваля, но денят е горещ. Още по-горещ е той за стотиците ромски фамилии в старозагорския квартал „Лозенец“, които ще запомнят този ден, в който останаха без покрив над главите си. Те са изнесли цялото си имущество на открито или при съседи и роднини, защото започна премахването на незаконните им къщи. Багерът тръгва и започва да срива – стена след стена, които за миг се превръщат в руини. Сега, за разлика от други подобни акции по възстановяването на законността, няма жива верига от хора, писъци и клетви на възрастни ромки, нито разплакани деца. Има само полиция и много, много жандармерия, които охраняват акцията мълчаливо. Картината е зловеща, десетки репортери, фотографи и оператори запечатват за историята събитието документално.
Община Стара Загора не се страхува да приложи закона, съобщава кметът на общината Живко Тодоров: „За всички, които ще се упражняват по тази тема, искам да кажа, че процедурата е започната през януари и е извършена по законен ред – всички собственици бяха уведомени, мина полиция, минаха социалните, за да опишат всички хора…“.
Тодоров отчита – през 14-те години на неговото управление са премахнати 400 паянтови и масивни незаконни постройки, със събарянето и на последните 151 къщи се слага край на незаконното строителство. Узаконяване на тези къщи е невъзможно след поправка в Закона за устройство на територията през 2021 г. Земята, върху която са били издигнати ромските жилища, ще бъде върната на държавния горски фонд.
А общините, които се страхуват да приложат закона, ще имат големи проблеми след години с изникналите гета, предупреждава кметът – ведър и усмихнат. И видимо горд от собствената си решимост, която му носи популярност сред онази част от обществото, която не гледа на ромите с пренебрежение.
Според Тодоров само шест семейства от останалите без дом са поискали да бъдат настанени в общински жилища. Ако се появят и други желаещи, ще минат през цялата процедура за оценка на нуждите им и едва тогава ще получат жилища, ако отговарят на условията, разбира се, твърди старозагорският градоначалник. Същият ден след акцията в социалните мрежи обаче се появиха множество снимки и видеорепортажи за ромски семейства с малки деца, останали под открито небе.
Но кметът не каза и дума какво ще се случи с тези хора, за проява на емпатия от негова страна не става и дума.
Преди години, при друга акция по събаряне на незаконни ромски постройки в местността „Зайчов баир“ източно от квартал „Лозенец“ кметът на Стара Загора обеща да осигури общински терени, които срещу определени цени да бъдат предложени на желаещите да си построят къщи по законо ред. Според Тодоров от май общината вече имала подготвени такива терени, но ако те са без осигурена необходимата инфраструктура – вода, ток и канализация, строителството върху тях не може да бъде законно.
Кметът твърди, че със събарянето на последните 150 къщи се слагал край.на незаконното строителство в квартала. Но така ли е всъщност?
Архитекти обясниха пред „За истината“, че част от къщите в „Лозенец“ може да са заснети и да фигурират в кадастъра, но това още не ги прави законни.
Най-важният въпросът, обаче, остава къде е била местната власт, когато пред очите й законът е бил системно погазван? И защо не е реагирала, когато тези къщи са били още в процес на изграждане? А защо решава да приложи закона с цялата му строгост след години, когато в тези къщи хората са създали семейства, в тях са се родили децата им и заедно със съседите си са създали общност? Ако администрацията на кмета Тодоров беше изпълнила разпореждане на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), което забранява събарянето на постройките, докато на живеещите в тях хора не бъдат осигурени други жилища, сега под открито небе не трябваше да има нито едно семейство. Не стига само да мине полицията и социалните и да опишат хората, както се изразява кметът на Стара Загора. Защото голяма част от ромите са неграмотни, те се страхуват от репресията, каквато е посегателството срещу домовете им, макар и незаконно издигнати.
„Това налага да има медиатори между тях и властите, а не просто да се приложи законът формално“,
коментира пред „За истината“ Диана Димова – председател на Фондация „Мисия Криле“, която работи активно с ромската общност в квартал „Лозенец“. В специално изявление публикувано във Фейсбук страницата на организацията се казва:
“ За нас като хора, работещи с уязвими групи, това не е просто премахване на незаконни постройки. Това е човешка трагедия, която оставя дълбоки следи на болка и отчаяние у засегнатите деца и възрастни. Тези действия няма да премахнат бедността, нито ще решат социалните проблеми на ромската общност. Социалните политики не могат и не бива да се провеждат с багер“.
От „Мисия Криле“ призовават за изработване на реална и дългосрочна жилищна политика за уязвимите семейства и за ефективно участие на ромската общност в изработването и прилагането на политики, които я касаят пряко.
„Жилището е човешко право. България има ангажимент към Европейската гаранция за детето, която задължава всяко дете, изложено на риск от бедност или социално изключване, да има достъп до образование, здравеопазване и адекватно жилище“, пише в отвореното писмо. Затова от НМД настояват:
– да бъде осигурен подслон, грижа и подкрепа за децата и семействата, останали без дом
– на терен да бъдат изпратени специалисти, обучени да работят в кризисни ситуации
– да бъдат гарантирани правата на децата, с приоритет на правото им да живеят със семействата си и правото на жилище.
А към институциите задават следните въпроси:
- Колко деца остават без дом и какъв е планът на общината за тях?
- Има ли процедура, която гарантира, че децата няма да останат на улицата, включително чрез индивидуални планове за подкрепа?
- Каква е дългосрочната политика на общината за гарантиране на достойни условия за живот на децата, без разделяне от техните семейства?
Местната власт дължи отговори на въпросите, поставени от двете организации. И то възможно най-скоро. В противен случай, ако бъдат адресирани към европейски институции и правозащитни организации, това ще е лош атестат за управлението на ГЕРБ в Стара Загора и за неговия кмет.
Преди точно 20 години България стана част от мащабната международна инициатива „Десетилетие на ромското включване“(2005 -2015 г.), насочена към подобряване условията за образование, здравеопазване, заетост и живот на ромите? Тогава правителството на Симеон Сакскобурготски прие „Национален план за действие“ и през следващите десет години бяха изразходва 18 млн. лева държавни средства. Декадата отмина, настъпи и приключи и още едно десетилетие, но успяха ли българските институции в партньорство с неправителствени организации и фондации (предимно ромски) да постигнат основната цел на инициативата?
Станаха ли българските роми по-образовани, по-здрави, по-успешни и икономически независими? Справи ли се държавата с гетата и ширещата се в тях неграмотност, бедност и престъпност? Не, напротив. Към това малцинство не само липсва адекватна държавна политика, няма такава и от страна на местните власти.
Могат ли български роми в чужбина да си разчистят терен, ако трябва да изсекат дървета и да си вдигнат къщи? Всеки би се изсмял на такъв въпрос, просто защото това не е възможно. Но защо е възможно тук? И кой е виновен за тази политика в разградената ни държава-тези, които нарушават закона или тези, които им позволяват да го нарушат. А после ги наказват назидателно,
водени от презумпцията „има къща, има проблем, няма къща няма проблем“.
Обаче реалността показва тъкмо обратното – „има къща, има проблеми, събаряш къща, отваряш нов проблем“. А после не го решаваш и всичко се повтаря. Защо и докога? Ще се намерят ли смели държавни мъже, които да погледнат проблема в очите и да го решат.
Заедно с ромите, чието бъдеще е в техните ръце – заедно.
Омразата, сегрегацията и прилагането на закона избирателно не ни води до бряг, потъваме в блатото – бавно, но сигурно.
