„За истината“ препубликува анализ на „Дойче Веле“.
Фридрих Мерц, лидерът на консервативния ХДС/ХСС, който стана първа сила на изборите за Бундестаг, има дълга история в германската политика. Той е вероятният следващ канцлер на Германия. Той бе основният конкурент на канцлера социалдемократ Олаф Шолц: след 12-годишно отсъствие, през 2021 Фридрих Мерц се завърна на политическата сцена и сега излезе като победител от изборите за Бундестаг със своя консервативен блос ХДС/ХСС, който според първите прогнозни резултати печели 29% от гласовете и е водеща политическа сила.
Той бе основният конкурент на канцлера социалдемократ Олаф Шолц: след 12-годишно отсъствие, през 2021 Фридрих Мерц се завърна на политическата сцена и сега излезе като победител от изборите за Бундестаг със своя консервативен блос ХДС/ХСС, който според първите прогнозни резултати печели 29% от гласовете и е водеща политическа сила.
69-годишният Мерц е вероятният бъдещ канцлер на Германия. Но кой е той?
От политиката към бизнеса
69-годишният Фридрих Мерц би бил най-възрастният канцлер на Германия след Конрад Аденауер. При избирането си през 1949 година за първи канцлер на новата Федералната република Аденауер е бил на 73 години.
Мерц е юрист – като баща си. А и като досегашния канцлер Олаф Шолц.
Високият на ръст политик от ХДС веднага се набива на очи, щом влезе в помещението или се качи на сцената. При директен контакт той изглежда достъпен и с чувство за хумор.
Фридрих Мерц е от областта Зауерланд – ниска планинска верига в Западна Германия. През 1989, когато е на 33 години, той е избран за евродепутат от ХДС с 5-годишен мандат. След това сменя Европейския парламент с Бундестага, където бързо се налага като изкусен оратор – думите му във фракцията имат голяма тежест.
На практика Фридрих Мерц има два политически живота: един преди канцлерката Ангела Меркел, и втори – след нея. След като през 2002 година Меркел пое парламентарната група на ХДС/ХСС, а три години по-късно стана и канцлерка, много по-консервативният Мерц се оттегли от политическия живот за дълги години.
Още през 2001 година той се кандидатира за номинацията на консерваторите за канцлер на изборите за Бундестаг през 2002, но тогава ХДС издигна баварския политик от ХСС Едмунд Щойбер. Той обаче загуби битката с кандидата на Социалдемократическата партия Герхард Шрьодер. След това Мерц се отдръпна от политиката и се върна към адвокатската си професия. На изборите през 2009 той не се кандидатира за депутат.
След като напуска политиката, Мерц прави кариера в частния сектор. От 2005 до 2021 е част от международна адвокатска кантора и заема високи позиции в надзорни и административни органи. От 2016 до 2020 е председател на Надзорния съвет на най-голямата в света компания за управление на активи Blackrock в Германия.
След като Меркел дава заявка, че през 2021 година ще се оттегли от политиката, Мерц се завръща и постепенно се издига в йерархията. През 2022 е избран за лидер на ХДС – от третия си опит. По онова време му се носи славата на икономически либерален представител на консервативното крило на ХДС.
„Проблеми с чужденците“ и „малки паши“
През 1990-те години Мерц гласува в Бундестага срещу либерализирането на закона за абортите и срещу предимплантационната диагностика. Когато през 1997 парламентът прие, че изнасилването от брачния партньор е престъпление, както и всяко друго изнасилване, Мерц се обяви срещу това.
Депутатът от ХДС винаги е подкрепял ядрената енергия. Той настояваше за по-либерална икономическа политика и намаляване на бюрокрацията. Още преди около 25 години Мерц се оплакваше от последиците от германската миграционна политика, говореше за „проблеми с чужденците“ и настояваше за германска „водеща култура“.
Сега той отново повдига някои от тези въпроси в силно променената ситуация – и политически, и социално. В началото на 2023 Мерц повдигна темата за недостатъчната интеграция в Германия. В популярното политическо токшоу на обществената телевизия ZDF „Маркус Ланц“ той посочи, че в страната има „хора, на които всъщност мястото им не е в Германия, които толерираме дълго време, които не връщаме обратно, не депортираме, и при които после се чудим, че се случват такива ексцесии“. По думите на Мерц, много бащи не искали учителите и най-вече на учителките да имат какъвто и да било авторитет пред техните деца – деца, които в края на краищата били едни „малки паши“.
Междувременно изглежда, че и в ръководството на ХДС и в парламентарната група на ХДС/ХСС вече никой не възразява срещу подобна реч. След като Меркел си тръгна, много нейни политически съратници, които отстояваха по-прогресивен курс, също напуснаха.
Лидерът на ХДС може да срещне някаква съпротива по-скоро от страна на баварската сестринска партия ХСС. Със силно медийно присъствие нейният лидер Маркус Зьодер – особено след като загуби битката с Мерц за канцлерската номинация на ХДС/ХСС– следи внимателно всяка негова стъпка, независимо от всички уверения в лоялност. Напоследък обаче изглежда Мерц губи част от позициите си: По различни поводи той прави изявления, които след това се налага да коригира.
Мерц: „Сега отново сме на прав път“
На политическата сцена в Берлин обаче той успя да инициира промяна в курса на парламентарната фракция на ХДС в ключови области на германската политика – процес, който Мерц движи паралелно и в цялата партия, и който междувременно е залегнал в основната му програма. Изводът, който той прави в тази връзка: „Сега отново сме на прав път“.
С всичко това Мерц се застъпва за един много по-консервативен съюз ХДС/ХСС. Както и преди 20 години, сега той обмисля завръщане към ядрената енергетика и призовава за по-рестриктивна миграционна политика. След разпадането на коалицията между социалдемократи, Зелени и свободни демократи той нападна техния управленски съюз, известен като „светофар“: „…провалът им се дължи и на това, че още от самото начало им липсваше обща основа за коалиционно управление“, подчерта Мерц.
Сега по всичко личи, че Фридрих Мерц е вероятният бъдещ канцлер на Германия. В партийната централа малко след обявяване на първите прогнозни резултати лидерът на ХДС/ХСС обяви, че иска да сформира „колкото може по-бързо дееспособно правителство“.
