Шекерджията от „Етъра“ Боян Минчев е обявен за живо човешко съкровище

Майсторът шекерджия от Етнографския музей на открито „Етър“ Боян Минчев бе обявен за живо човешко съкровище. Кандидатурата му бе издигната от музей ЕТЪР, където той се обучава и практикува занаята дълги години.

Днес моят професионален път се издигна на по-високо ниво, написа Боян Минчев в личния си профил във фейсбук малко след церемония в столичната зала „Средец“, на която бе обявено, че майсторът е вписан в Националната представителна листа за нематериално културно наследство.

Боян Минчев е трето поколение шекерджия.

Наследник е на българските шекерджии, които през втората половина на ХIХ и началото на ХХ век започват да практикуват занаята в Габрово, след като са изучили тайните и тънкостите му в румънско.

По това време захарта била скъпа, затова сладкарските изделия се приемали като празнични лакомства и се внасяли в минимални количества от Цариград и Букурещ. Купували са се за празници по панаири и тържища, в кафенета и сладкарници.

През втората половина на 19 век в Габрово имало пет майстори, а шекерджийството се смятало за най-модерния и млад занаят.

Майстор Боян Минчев започва да изучава занаята в „Етъра“.

В шекерджийската работилница на музея на открито край Габрово работят дядо му и неговият вуйчо. Както тях Боян Минчев продължава да изработва всички изделия ръчно. И днес продължава да прави любимите на дядо му сусамки, ръчно направени, а тази година по време на празниците за 60 години от създаването на музей „Етър“ лично почерпи с ръчно направени сусамки посетителите на музея.

Шекерджията бе избран в конкуренция с ножаря Георги Мантов.

Ножарството също е традиционен за габровско занаят, а кандидатурата на Георги Мантов, който като Боян Минчев е потомствен в занаята, бе издигната от Народно читалище „Зора-1872”, кв. Нова Махала в Габрово. Ножарят бе номиниран за живо човешко съкровище заради изработването на нож „Сойка”.

За избор на една от двете кандиатури, която да продължи в националния етап на системата „Живи човешки съкровища“ областният управител на Габрово Мария Башева сформира петчленна експертна комисия, в която влизат представители на музеи в Габрово, Дряново и Трявна. Неин председател бе гл. ас. д-р Ива Станоева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките.

Втори майстор от „Етъра“ е обявен за живо човешко съкровище в рамките на две години.

През 2022 г. името на майстора мутафчия Христо Маринов беше вписано в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на България.

Мутафчийството е занаят, при който се изработват изделия от козя козина – дисаги, пътеки, торби, чували. Днес те се използват предимно за декорация и имат съвсем малко приложение в ежедневието на хората, но това не прави занаята изчезващ, докато има майстори като Христо Маринов, които го пазят и предават.

Мутафчията на „Етъра“ Христо Маринов е обявен за живо човешко съкровище

Новите попълнения в Националната представителна листа на елементи на нематериално културно наследство са:

„Да бъдеш гелина: Традиционна сватба от с. Рибново“ с  групов носител – Селищната общност на с. Рибново, община Гърмен, област Благоевград;

„Автентични народни хора от село Връв, област Видин“ с групов носител – Танцов състав за автентичен фолклор „Дортикум“;

„Сладкият аромат на наследството.  Боян Минчев – майсторът шекерджия“,  с индивидуален носител – Боян Руменов Минчев;

„Приготвяне на кюстендилски зелник“ – с  групов носител Женска група към Народно читалище „Съгласие-2007“, село  Жабокрът;

„Дервишовден в Лесичово“ с  групов носител – Дервишка група с ръководител Димитър Иванов Влахов към Народно читалище „Георги Бенковски“, село Церово;

„Варене на бяла халва за сирни Заговезни“ с групов носител – Група за автентичен фолклор при Народно читалище „Искра 1898“, гр. Борово;

„Приготвяне на динен маджун по традиционна технология в с. Смилец“ с групов носител –  Народно читалище „Светлина-1906-Смилец“;

„Традицията в рисуване на етрополски „плескани“ яйца“ с Групов носител – Група за рисуване на етрополски „плескани“ яйца към Исторически музей – гр. Етрополе.

Всички те получиха грамоти от заместник-министъра на културата Калин Вельов за приноса си в опазването и популяризирането на националната културна идентичност и по повод вписването им Националната листа.