Европейският парламент(ЕП) одобри с 546 гласа „за“, 47 гласа „против“ и 31 гласа „въздържал се“ нов закон, съгласуван със Съвета на 30 ноември 2023 г., с който да се гарантира, че лицата и организациите, работещи по въпроси от обществен интерес, като основните права, твърденията за корупция, защитата на демокрацията или борбата срещу дезинформацията, получават защита от ЕС срещу неоснователни и неправомерни съдебни дела.
Защитата ще се прилага за всички трансгранични дела, освен когато ответникът и ищецът са от същата държава от ЕС като съда или когато делото е от значение само за една държава членка.
Възпиращи финансови гаранции
Членовете на ЕП гарантират, че жертвите са по-стабилно защитени чрез въвеждането на две гаранции – прекратяване на ранен етап, ако случаят е неоснователен, и възможност да се поиска от ищеца да заплати прогнозните разходи по производството, включително законното представителство на ответника, и обезщетение за вреди. Ако ответникът поиска прекратяване на производството на ранен етап, ищецът следва да докаже, че има основания за неговото продължаване. Съдът може също така да наложи други санкции на ищците, които често са политици, корпорации или лобистки групи, например да ги осъди да платят обезщетение за вреди.
Средства за правна защита при случаи извън ЕС и достъп до информация
За да се избегне търсенето на най-благоприятна юрисдикция – когато ищецът избира юрисдикцията, в която шансовете му за успех са най-големи – новите правила гарантират, че съдебни решения на трети държави по неоснователни или неправомерни производства срещу физически лица или институции от ЕС няма да бъдат признавани.
„Лев инс“ загуби делото срещу „Медиапул“ по безпрецедентния иск за 1 млн. лева
Правителствата на държавите от ЕС ще гарантират също, че потенциалните жертви на неправомерни съдебни производства могат да получат достъп до информация на едно място относно процесуалните гаранции и средствата за правна защита, включително правна помощ и финансова и психологическа подкрепа. Държавите членки ще трябва да гарантират предоставянето на правна помощ при трансгранични граждански производства. Те следва също така да публикуват всички окончателни съдебни решения по стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (известни на английски като SLAPP или у нас като „дела шамари“) и да събират подробни данни за тях.
След гласуването днес докладчикът Тимо Вьолкен (С&Д, Германия) е заявил:„Стратегическите дела срещу публично участие представляват заплаха за принципите на правовата държава и сериозно подкопават основните права, свързани със свободата на изразяване, информиране и сдружаване. Те са форма на правен тормоз и злоупотреба със съдебната система, която все повече се използва от влиятелни лица и организации, за да се избегне общественият контрол. С нашите съдилища не трябва да се злоупотребява по този начин за лична изгода. Тази директива ще допринесе за борбата с тези дела, като попречи на хората да използват съдилищата, за да сплашват и възпират журналистите и активистите да оповестяват публично информацията и да налагат някакъв вид автоцензура.“
Следващи стъпки
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Държавите членки разполагат с две години, за да транспонират правилата в националните си правни системи, поясняват от пресцентъра на Европейския парламент.
Стефан Кръстев: SLAPP делата са добре премислена стратегия за сплашване
Работата по създаването на новите правила започна заради нарастващия брой на т.нар. „дела шамари“ в редица европейски държави още преди няколко години, а напоследък и у нас.
С оглед на нарастващия брой SLAPP дела в ЕС евродепутатите предложиха в резолюция от 2021 г. мерки за защита на журналистите, медиите и активистите от правен тормоз.
С приемането на това законодателство членовете на ЕП отговарят на предложенията на гражданите, включени в заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа за борбата с дезинформацията и пропагандата, разработването на по-ефективна и единна политика за автократични и хибридни режими и развиването на партньорства с организации на гражданското общество, въвеждането на законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите и стриктното прилагане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията в медийния сектор.
