Снимка: пресцентър на ДПС
Националната конференция на ДПС, както и всеки друг път, беше без интрига. И се провежда просто за камуфлаж, за да легитимира решенията на почетния председател като демократични. И независимо, че отсъства, както се и очакваше, Ахмед Доган отново беше в центъра на събитието.
Този път той даде ясен знак затова, че ще променя партията – нейният облик, а може би дори и идеология.
Това се разбира от посланията на почетния председател към делегатите в конференцията, които той нарече „скъпи депесари“.
Форумът мина под мотото „Ново начало – заедно с хората“. Новото начало е необходимо, защото, казва в обръщението си Доган, ако „ДПС не съживи и не активира модела си на работа с реалните хора и местните партийни структури, както и в решаването на проблеми на хората от местната власт, ще се превърне в бутикова платена партия“.
Но всъщност ДПС нито е било замислено, нито е функционирала през тези няколко десетилетия като партия от класически тип.
За никого не е тайна, че
бившите комунисти позволиха създаването и регистрацията на етническата партия на българските турци и мюсюлмани с благословията на Кремъл.
А целта им беше да могат в условията на преход към демокрация да контролират това население, при това с активното съдействието на духовните им водачи, също част от агентурата на бившите тайни служби. Затова наложиха за лидер на ДПС агента на Държавна сигурност Ахмед Доган, на когото създадоха образ на дисидент като го пратиха в килиите за смъртни в Пазарджишкия затвор.
А истинските дисиденти от средите на българските мюсюлмани днес са в пълна забрава.
Съживява ги в последния си филм „Държавни тайни“ Малина Петрова, която не можа да го довърши преди да си тръгне от този свят. Тя знаеше много тайни, свързани с тази партия, зачената, износена и родена от Задкулисието, но ги отнесе със себе си в отвъдното.
ДПС не може да се превърне в бутикова партия, защото това би означавало да е малка, но модерна партия, каквато тя не е и никога не може да бъде.
Партията на Ахмед Доган съществува на гърба на българските мюсюлмани, благодарение на това, че експлоатира спомените и чувствата им, свързани с Възродителния процес. И като поддържа страховете, че всичко това може отново да се повтори, ако нямат своя партия, която да ги представлява политически и да защитава техните права. Причина ДПС да се запази през годините е и неглижирането на техните избиратели и проблемите им от останалите партии в България.
ДПС функционира по-скоро като феодално-корпоративна организация,
в която хората от смесените региони са като крепостни селяни с право да гласуват, а лидерът и партийният елит са захранвани от държавната трапеза и от обръчите от фирми около Доган. Той знае как да създава кадри от средите на младите, да ги образова – граждански и политически, а на най-надеждните да гарантира кариера на различни властови нива – в министерства, агенции, Народното събрание и Европейски парламент. Но тя зависи изцяло от почетния председател на ДПС и винаги може да бъде прекратена от него, ако той се почувства по някакъв начин заплашен или предаден от тези хора.
Без да бъде издиган на пиедестал, Ахмед Доган е крайъгълният камък в ДПС и неговият визионер.
Обаче обществото и дори най-приближени до него от партията не винаги разбират неговите съображения, планове и ходове. След като бе нападнат – бутафорно или не от Октай Енимехмедов преди 11 години, почетният председател се оттегли в т.нар. си сараи и оттогава рядко нарушава публично мълчанието си. Затова и неговите „дълбокомислени“ обръщения стават винаги обект на интерес и на анализиране.
В сегашното си обръщение към Националната конференция на ДСП Ахмед Доган говори за ново начало, защото партийните функционери били откъснати от реалните проблеми на обществото. Но той знае прекрасно, че това не е от вчера и едва ли е наивен да мисли, че е лесно да бъде променено.
Почетният председател на партията едва ли храни и илюзии, че ако Делян Пеевски и Джевджет Чакъров поведат партията в тандем, нейният елит ще се обърне с лице към проблемите на своя електорат,
който в някои региони на страната продължава да живее с един век назад, при това напълно маргинализирано. Затова и една немалка част от младите избирателите на ДПС както в средите на турците, така и на ромите, работят предимно сезонно в чужбина, за да могат да издържат семействата си.
Какво цели в по-далечна перспектива с този ход философът, създаден като ценен кадър на ДС, можем само да гадаем. Може би просто сега просто е дошло времето Пеевски да си връща вересиите, защото без ДПС едва ли би могъл да стане един от най-мощните олигарси в Бълария.
Възможно е той сам да е поискал на килимчето този пост от Доган с надеждата да бъде реабилитиран публично и от него да бъде свалена стигмата на мафиот. Както и да бъде изваден от списъка „Магнитски“.
Но цената на този пост е висока точно толкова, колкото би могъл да плати олигархът.
Пеевски получи благословията на Доган, но едновременно с това почетният председател му скрои и кюляф. Защото под надзора на Джевджет Чакъров ще му е трудно да си развява коня, още повече и заради факта, че етническите турци гласуваха за него със скърцане на зъби.
Не е изключено и Доган да реализира някакъв сценарий, подсказан от Москва или Анкара.
Но какъвто и да е бил неговият план, за участниците в Националната конференция не беше проблем да гласуват както винаги под диктат. В същото време журналистка с достъп до сараите на почетния председател, нарече този начин на предаване на властта в ДПС „цивилизационен“.
Доган предварително парцелира зоните на влияние на Делян Пеевски и на Джевджет Чакъров. На Чакъров остави работата с избирателите по региони и поддържането на отношенията на партията с външните й партньори, а на Пеевски заръча да се фокусира предимно в парламентарната дейност и в разширяване на електоралното присъствие на ДПС.
Олигархът от списъка „Магнитски“ наистина успя да разшири електоралната периферия на партията, но с цената на това, че циганизира вота за нея.
Това бе и основната причина в области, където традиционно ДПС е без влияние и с малко избиратели, в последните десетина години да има избрани народни представители, кметове и общински съветници. Обаче за хората, на чиито гласове разчитат, функционерите на ДПС се сещат само преди избори, а в ромските махали влизат с морков в едната ръка и с тояга в другата. И ако някой от тях си позволи да надигне глас и да се държи като свободен човек, а не като крепостен, веднага му показват къде му е мястото.
Кметове на ДПС буквално безчинстват като изнудват ромите и ги заплашват да влязат с багери в гетата и да съборят незаконните им къщи, разрушават водопроводи(изградени също незаконно) в летни жеги и с риск от избухване на епидемии, спират сметосъбирането и уличното осветление и пр., все едно са представители на властта в един султанат, а не в парламентарна република.
Според Доган разширяването на електоралния периметър на ДПС предполага и обновяване на нейния политически образ с адекватно електорално представителство. Как си представя това почетният председател не е ясно, но може би е осъзнал, че либералните идеи не кореспондират с културата и традициите на избирателите на партията му.
Затова не е изключено да направи остър завой и промяна в идеологията на ДПС. Още повече това изглежда вероятно в контекста на кризата на либералната доктрина в света.
В обръщението си Доган отделя не малко място за бъдещето на света, за бясната милитаризация в следващото десетилетие и за това, че не сме готови да променим радикално представите си за мир и за колективната ни сигурност, която ни осигурява НАТО предвид промените в световни ред. Той казва, че „изборът ни на евроатлантизма ще продължи да бъде актуален, но с явно или неявно преформатиране на отговорностите между страните членки, с предефиниране на ролята на някои от тях за общата сигурност на Европа. Този процес е необратим и не зависи от нашата воля“.
Как си представя обаче България и Балканите след новия прочит на Северно-атлантическия договор, който ще се състои независимо от това кой ще е следващият президент на САЩ, Доган не казва пряко. Но изявлението на Тръмп, че всеки трябва да си плати сметката за сигурността, която получава от САЩ, той приема като полагане на прагматизма като фундамент в партньорските отношения в Алианса.
Тези разсъждения на почетния лидер на ДПС поставят много и важни въпроси. Например войските на коя държава от НАТО би осигурила нашата сигурност при разширяване на военните действия в Черноморския регион? САЩ, Великобритания или Германия? Или Турция, която има една от най-големите и въоръжени армии в света? Кое изглежда по-логично, е ясно. Но тази подкрепа също ще има цена.
Ако Ердоган, който иска да бъде лидер в мюсюлманския свят и работи активно затова стратегически Турция да разшири не само влиянието си, но и „географията на сърцето му“,
тогава е важно държавниците, ако в България има такива, да поразсъждават каква роля би могла да има партията на Доган в подобна ситуация и колко тежка ще е политическата й дума.
