Служители в Министерството на финансите и административните му структури са получили през юли т.г. 16.6 млн. лв. над заплатите си. Парите не са допълнително материално стимулиране, а възнаграждение „за постигнати резултати“, т.е. „качествена и в срок свършена работа“, уточняват от ведомството в отговор на въпроси, зададени от „За истината“.
В същия отговор се конкретизира, че парите за постигнати резултати се изплащат на база оценка за всеки служител за това как изпълнява поставените му задачи. Оценката се прави от прекия му ръководител.
Справката, изготвена от Министерството на финансите сочи, че през юли най-много -12.5 млн. лв., са излезли от бюджета на ведомството за допълнително заплащане на работещите в Националната агенция за приходите (НАП). Парите най-вероятно не са разпределени поравно, между 7756 служители, на които са изплатени, но това прави следно по над 1600 лв. на човек. В справката се посочва, че допълнителното възнаграждение е за второто тримесечие на годината, но не се уточнява дали в наредената за плащане сума са включени задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на работодателя.
В Агенция „Митници“ общият размер на допълнителните пари за „качествена и в срок“ свършена работа е малко над 2.4 млн. лв., изплатени на 3006 служители.
В Агенцията за държавна финансова инспекция 175 служители са получили 281 хил. лв. или по 1245 лв., а в Агенцията за обществени поръчки (АОП) близо 129 хил. лв. са изплатени на 67 души или по близо 2 хил. лв. на човек. По всяка вероятност парите са от бюджета на ведомството, тъй като единствено на служителите в Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ 74% от допълнителните възнаграждения са осигурени от Оперативна програма „Добро управление“ и Фонда за техническа помощ по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Служители на тази агенция (70) са получили допълнително общо 273 хил. лв. или по близо 4 хил. лв. на човек.
По малко – над 2 хил. лв. на човек са получили извън заплатата си работещите в самото Министерство на финансите. Средствата, изплатени за допълнителни възнаграждения там възлизат на 1 064 650 лв., разпледелени на 531 служители.
През април т.г. допълнителните възнаграждения за държавните служители бяха замразени от министър-председателя като антикризисна мярка. Месец по-късно вицеприемът Томислав Дончев каза в интервю, че държавната администрация ще понесе солидарно с работещите в частния сектор спада на доходите заради епидемията с коронавируса. През юли обаче започнаха протестите с искане за оставка на правителството и малко след това държавните чиновници получиха
стимули от „замразените“ плащания,
но без никаква публичност.
Съгласно Закона за държавния служител допълнителните възнаграждения са част от брутната заплата. Освен за нощен труд, работа в празнични дни и извънреден труд, те се получават „за точно и в срок изпълнение на поставените задачи“ и се изплащат четири пъти в годината – през април, юли и октомври за текущата година и през януари – за предходната. Разходите за тях не могат да надвишават 30% от бюджета за заплати на съответната институция или ведомство .
Въпреки, че е регламентирано със закон, изпращането на допълнително материално стимулиране за „качествена работа, извършена в срок“ звучи нелогично, тъй като излиза, че данъкоплатците плащат два пъти за едно и също. Точно този критерий „качествена работа, извършена в срок“ би следвало да е залегнал и в длъжностните характеристики – част от трудовите договори на чиновниците, по които те получават заплатите си.
