Снимка: www.kashumov.com
След разширяването на достъпа на МВР до трафични данни заради коронавируса, сега се правят сериозни законодателни опити от страна на ВМРО за ограничаване на свободата на словото заради т.нар. дезинформация. Това каза в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ по БНР юристът Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.
„Прави се опит за путинизация на българското общество чрез задължаване на гражданските организации да правят някакви отчети и доклади“, смята той.
Преди днешното разглеждане в Народното събрание на доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Кашъмов коментира „не съвсем ясни и притеснителни“ според него тенденции за увеличаване на общия брой на хората, спрямо които има разрешени СРС.
„Скача броят на лицата от 2748 – 2017-а, през 3046 (за 2018 година – бел. ред.) и 3310 за 2019 година. Това означава, че между 2017-а и тази година скокът е с 20%. Ако някой смята, че това е тенденция, която не следва да се анализира, ми се струва, че това е грешка“, заяви Александър Кашъмов. Паралелно с това намалява броят на отказите, посочи юристът. През 2017 година този брой е бил повече от два пъти по-голям от сегашния.
„Аз виждам силно занижаване на дебата. Вече не се дебатира и то точно по такива важни теми, свързани със защита на основните права. Фактът, че някой предлага, че може да си позволи да предложи в парламента – това не се е случвало от 30 години по време на този преход – някой може да предложи всеки гражданин, който пише във Фейсбук, да се регистрира, защото трябвало да се бори държавата, видите ли, с фалшивите новини, тоест с критиките спрямо управлението – това вече достатъчно ни показва за какво ниво на дебат и за каква култура в европейския смисъл на думата в парламента говорим.“
Прокуратурата се е превърнала в своеобразна медия, която по недопустим начин публикува данни, представляващи чувствителна информация, тайна и които са защитени от Конституцията и законите, изтъкна още Александър Кашъмов.
„Аз просто се чудя, дали не трябва следващия път в класациите на „Репортери без граници“ да се включи и прокуратурата като една своеобразна медия, паралелно на радиата, телевизиите, сайтовете и вестниците
