Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките. Експресният анализ е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени.
Според анализа уникалното в настоящата ситуация е, че в основата на задаващата се рецесия стои уязвимостта на човешкия фактор, или иначе казано дилемата пред управляващите е „здраво население“ или „здрава икономика“.
Първи сценарий – мерките отпадат в средата на май
Първият възможен сценарий допуска ограниченията, свързани с COVID-19, да започнат да отпадат в средата на май, ограничителните мерки постепенно се отменят, като през втората половина на годината икономиката функционира нормално.
(Пълният текст на анализа – в края на текста)
Този сценарий допуска, че няма да има втора вълна от заразата. Летният туристически сезон ще излезе от кризата слабо засегнат, спадът, който ще бележи е до 20%.
БВП спада с 2.4%, инфлацията бележи само леко нарастване спрямо предходната година. Пазарът на труда изпитва умерено негативен шок, като безработицата нараства до 6.9%. При този сценарий безработните в края на годината ще бъдат 203.3 хил. души, или с 63.2 хил. души повече в сравнение с 2019 г. Заетите ще намалеят с 369.5 хил. души.
Бюджетните приходи са по-ниски от планираните с 1.9%, а разходите са по-високи с 1.7%. Вместо балансиран бюджет, ще има дефицит от 1.5% спрямо БВП, който се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв.
Обемите на външната търговия намаляват, по-осезателно при вноса. От основните ни търговски партньори най-пострадала е Италия и в много по-малка степен Германия. Външното търсене ще се свие през първото полугодие, но през второто полугодие ще компенсира, като физическите обеми на износа и вноса остават слабо засегнати.
Втори сценарий – ограниченията продължават до средата на юли
Вторият сценарий допуска ограниченията, свързани с COVID-19, да започнат да отпадат в края на юни до средата на юли. Мерките се отменят постепенно, като е възможно повторно въвеждане на някои от ограниченията.
При този сценарий летният туристически сезон е сериозно засегнат и бележи спад с около 50%.
БВП спада с 4.3%, инфлацията се ускорява до 4.2% на средногодишна база. Противодействащ фактор за по-висока инфлация (породена от евентуална дефицитност на някои предимно вносни стоки) е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите.
Пазарът на труда изпитва негативен шок, като безработицата се удвоява спрямо предходната година и достига 10% от работната сила. Без работа ще останат около 155 хил. души повече от тези през 2019 г., а заетите ще бъдат с близо половин милион по-малко.
Бюджетните приходи са по-ниски от планираните с 9%, а разходите остават в рамките на планираните, но ще има пренасочване на разходи в секторите здравеопазване и социално подпомагане за сметка на капиталови разходи.
Бюджетният дефицит достига 2.5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро. Обемите на външната търговия намаляват значително, а текущата сметка (главно поради слаб туристически сезон) се влошава с повече от 1 млрд. евро.
Най-страшен – третият сценарий
При третият сценария, който учените допускат, ограниченията, свързани с COVID-19, започват да отпадат в средата на август. Дотогава мерките периодично ще се затягат и разхлабват. Летният туристически сезон е провален, спадът, който се прогнозира в бранша е между 50% и 70%.
Пазарът на труда изпитва силен негативен шок. Този сценарий ще доведе до 350 хил. безработни, или с 209.5 хил. души повече в сравнение с 2019 г. Заетите ще намалеят с близо 573 хил. души. Този вариант предполага продължаваща ескалация на безработицата през цялата 2020 г.
Бюджетните приходи са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите (главно текущи разходи за подпомагане на дейността на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, както и по различни правителствени програми за подпомагане на бизнеса) се увеличават с 5.5%.
Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит достига 5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро.
Здраво население или здрава икономика
Очевидно е, че управляващите са изправени пред тежката дилема да избират между „здраво население“ и „здрава икономика“, се казва в анализа. Авторите отчитат, че запазването на максимален брой човешки животи е безспорен приоритет, но подчертават, че въпросът в крайна сметка се свежда до размера, структурата и продължителността на прилагане на адекватни икономически и социални мерки, които да минимизират икономическите щети, при положение, че е направено всичко възможно за максимално съхраняване на населението.
Колкото по-активни са мерките за задържане на разпространението на заразата, толкова по-дълго се отлага във времето достигането на обществения имунитет и толкова по-дълбока е рецесията. Така обаче не се претоварва здравната система и има по-малко смъртни случаи. Обратно, колкото по-бързо се достига обществения имунитет, толкова по-кратка ще е рецесията, но за сметка на голям брой починали и разстроена здравна система, която по всяка вероятност няма да може да се справя в пълен размер с останалите заболявания, поради което смъртните случаи няма да бъдат ограничени само до тези, дължащи се на коронавируса.
Учените от БАН отчитат, че този сценарий не е обществено приемлив и трябва да се отхвърли независимо от по-тежките икономически, а вероятно и социални проблеми, на които, според тях, трябва да се противодейства с подходящ икономически пакет.
Пълният текст на анализа – тук.
