В извънредното положение журналистиката сякаш доби навика да се превръща в гайдата или кавала на овчаря. Време е тази чрезвичайна мярка също да започне да се разхлабва.
„За истината“ публикува анализ на Даниел Смилов за „Дойче веле“:
Откакто ни връхлетя кризата с коронавируса, политиката в България е далеч от нормалността. И пребивава в състояние на излишна извънредност. Май вече е време да поразхлабим политическата карантина. Ето най-спешните мерки:
Първо
Наложи се грешното впечатление, че управлението ни е по-добро от това в много утвърдени демокрации и едва ли не е същото като в Германия. Не, не е. Подобни заблуди трябва полека да започнат да се разсейват.
Второ
Налага се грешното обществено мнение, че от кризата с коронавируса ни спасяват отбор юнаци, начело с един най-голям юнак, който ежедневно си жертва животa за доброто на страната. Ако резултатите ни засега са добри, това е заради функционирането на институции, а не заради геройството на юнаци. А най-големият юнак не е изложен на по-сериозна епидемиологична опасност от касиерките в супермаркетите. Това също трябва да започне да се осмисля. (Пояснение: институциите са системи от правила, а юнаците са натрупаности от легенди и медийни трикове. Политиката се прави от институции, макар да изглежда, че се прави от юнаци. В общия случай юнаците могат много да влошат нещата, но ако институциите не действат, те не могат да ги оправят.)
Трето
Извънредният щаб трябва да спре да се възприема като център на управлението. Защото всъщност е консултативен орган, натоварен да информира управляващите и обществеността за развитието на епидемията и за мерките, които бихме могли да предприемем на базата на научното познание и опита на други страни.
Четвърто
Фактът, че проф. Мутафчийски има униформа и е генерал, не означава, че военните са взели властта. Нито че трябва да я вземат, за да се справим с кризата. За тази широко разпространена илюзия е необходима строга карантина.
Пето
Това, че други институции, като прокуратурата например, създадоха също свои „щабове”, би трябвало да се интерпретира просто като пиар стратегия. Често пъти безвкусна.
Шесто
Управлението не би трябвало да се случва на брифинги, на които законодателна инициатива имат журналистите, а щабът и Борисов вземат решението на място и в ефир.
Седмо
Не бива да се смята, че Гьоте подкрепя Борисов или Радев в техния конфликт. Гьоте със сигурност е знаел много добре, че когато в България двама юнаци спорят, нито един от тях не е по-умен или по-прав от другия. В състояние на извънредност това е още по-вярно.
Осмо
Парламентарната опозиция трябва да започне постепенно да излиза от интелектуалната си изолация и да започне да провежда кратки разходки из съществото на проблемите. Досега БСП имат почти 100% неуспеваемост в отправянето на смислени критики към правителството, което не означава, че то е безгрешно. Например: критикува се вдигането на лимита за взимане на нов дълг до 10 млрд. лева. Тази мярка е необходима не само заради нуждата от финансова гъвкавост в сегашната ситуация. Тя се налага, за да се демонстрира, че България бързо може да набере значителен финансов ресурс за подкрепа на финансовата система при нужда. Вместо да хаби сили по такива кухи теми, опозицията би трябвало да се концентрира върху разходването и на европейските, и на националните стимули за справяне с кризата. Да не се окаже, че милионите пак заминават по посока на някоя колекторска фирма. Друг пример за неуспешна критика е, че „нищо не се прави за самонаетите”. Безлихвеният заем от 1 500 лв. (на месец) с разсрочване за пет години е мярка, от която те могат да се възползват. Нейната истинска стойност може и да е по-висока от раздаването на една минимална заплата еднократно. Тоест, по-голям и разсрочен заем може да е по-ценен от по-малката еднократна помощ – въпрос на математика.
Девето
Европейският съюз не е бездействал, нито солидарността в него се е изпарила. Вече са осигурени 1,5 млрд. евро свежи пари само за България и ако имаме надежда за справяне с икономическата криза, тя е свързана с пакета от гигантски стимули за икономиката в ЕС и еврозоната (общо към 3 трилиона евро). Иначе предприятията ни ще останат затворени и след карантината. Така че тирадите “как сме оставени сами” е добре да поутихнат – особено тези на главния изпълнителен трубадур на републиката.
Десето
Хората не бива да се третират като стадо, което има нужда от овчар и овчарско куче, за да реши координационните си проблеми. В тази криза обаче ежедневният кастинг за овчари и кучета не спира и надмина по гледаемост “Гласът на България” и “Бедствие в кухнята”. Време е кандидатите за народни овчари да се смирят. Или да се насочат към аграрния сектор.
И накрая: в извънредното положение журналистиката сякаш доби навика да се превръща в гайдата или кавала на овчаря. Време е тази чрезвичайна мярка също да започне да се разхлабва.
