Изборът на Русе – „Тримата самураи“

Снимка: Община Русе

„- Здравейте, кои сте вие? 

– Седемте самураи. 

– А защо сте трима? 

– Няма хора, брат.“

Тази смешка като че е създадена за листите с кандидати за парламентарните избори на 4 април т.г. Не че на местните преди година и половина не беше същото, но сега положението е още по-тежко.

Кандидатите за народни представители от Русенския избирателен район са 231, но само от регистрацията на партиите става ясно, че не всички гледат сериозно към Парламента. Доказателство за това, че участието им в изборите е някак странично занимание, е пълната анонимност на голяма част от кандидатите. Вероятно обяснението за това е във финалната реплика от смешката – „няма хора, брат“.

След внимателен поглед в листите от кандидати става ясно, че и сега има както

политически номади,

така и личности, които на всички избори гледат от плакатите, но така и не намират разбиране сред т. нар. „широки народни маси“. Ако тази пъстрота е доказателство за демократичност на обществото, то качеството й е потвърждение все на същата смешка – „няма хора, брат“.

Сериозно отношение към политиката показват седем формации, които и според социологическите проучвания ще имат свои представители в следващия Парламент. Затова и техните листи с кандидати заслужават по-сериозен преглед.

Управляващите от ГЕРБ

този път избраха водач в Русе да им е спортният министър и виден варненец Красен Кралев. Усилията му да подкрепя русенския спорт не остават незабелязани. Разбира се, че парите, които се вложиха за ремонт на залите и откритите писти не са от личния му портфейл, а от обществените средства, все пак боксьори, щангисти и атлети вече имат по-добри условия за тренировка за постигане на олимпийските върхове. Вярно, Кралев не знае дори как се казва главната улица на Русе, но той пък не играе за кмет, а за депутат и тези работи му изглеждат дребнави.

Втори в листата е досегашният първи Пламен Нунев. Ако досега през годините заедно с него се нареждаше Светлана Ангелова, то изненадата преди този вот е, че тя отсъства от всички листи на ГЕРБ. Нямало нищо странно, каза самият Нунев, защото партията се обновявала. Сигурно… 

Най-голямата опозиционна сила – БСП

за втори път възложи на харизматичния столичен социалист Крум Зарков да поведе тежката червена композиция от Дунава към столицата. Втори е първият в местната структура на партията Пламен Рашев. Но подредбата на имената в листата след петото място става смущаваща. Там е  Георги Стоилов, който иска втори мандат в парламента, а името му нашумя едва след като ГДБОП арестува брат му Илия през 2017 г при разследване на организирана престъпна група. Явно и Столетницата е широко скроена и гледа от високо на тези детайли. Даже е отворена към бивши депутати от „Атака“, припознали червената идея като своя, какъвто е случаят с Любомир Владимиров.

За кандидатите на

„Има такъв народ“

се говори като „хората на Слави“, отколкото като за личности. Националната подкрепа на Трифонов е възможно да направи депутати напълно случайни граждани, което ще е още едно повторение на модела „Сакскобургготски“. Нищо не сме научили!

В редиците на ДПС винаги е имало

строг ред и тайнствена йерархия.

оне отвън нещата изглеждат така. Водач е Бюрхан Абазов, който през миналия мандат не направи дори една пресконференция, на която да представи работата си или проблемите на избирателите си. Всъщност ДПС успяват да вземат само един мандат в Русенско и то благодарение на хората в селата на община Ветово. Всичко зависи от избирателната активност.

„Демократична България“

направи пробив в подреждането на листата си и изненадващо даде лидерската позиция на човек от гражданската си квота – бившият директор на Математическата гимназия Митко Кунчев. Неговата политическа кариера започна на сила, след като представители на ГЕРБ и ВМРО след 30 години усърдна работа го принудиха да напусне училището. Кунчев в момента е общински съветник, избран с невиждан до този момент брой преференции. Няма да е изненада, ако повтори резултата си и този път.

Дебют в тези изборни борби ще направят и хората на Мая Манолова от

„Изправи се! Мутри, вън!“.

Станимир Бояджиев (26 г.), председател на Студентския съвет в Русенския университет, с нескрита гордост съобщава възрастта си и факта, че е най-младият водач на партийната им листа в страната. Тази амбиция за управление на държавата начинаещият юрист вероятно дължи и на баща си Денчо Бояджиев – четвърти мандат кмет на Разград и два пъти народен представител от БСП. Така се предават левите идеи.

Патриотите от ВМРО

имат традиционно висока подкрепа в Русе. Тя се дължи на русенските корени както на лидера Красимир Каракачанов, така и на заместника му Искрен Веселинов, който за пореден път логично е водач на листата за народни представители в града. Както и да погледне човек, Веселинов бе един от най-активните депутати в предишния парламент. В листата и тук са се наредили политически номади и хора с крайни възгледи по отношение на проевропейската ориентация на България, но и в този случай се връщаме на смешката – „Няма хора, брат“!

И понеже предизборното настроение в Русе не бива да е толкова мрачно,

разведряването

дойде от независимия кандидат за общински съветник преди година и половина Стефан Бояджиев. Сам си направи и разлепи из града над 2000 откровено иронични плаката с обобщението „Купуването и продаването на гласове е морално престъпление и материално удовлетворение”.

Партийната система влиза в остър конфликт с нагласите на гражданите да избират

свестни, местни и известни.

Лидерите в столицата поставят избраниците си начело в листите и често те са напълно непознати за местната общност, чиито интереси би трябвало да отстояват. Това важи с особена сила в Русе, където дори кореняк – софиянката Татяна Лолова преди десетилетия определили като „провинциалистка“ след първите й роли в тукашния театър. И като гледаме листите, самураите останаха двама.

Няма хора, брат!

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам