Коронавирусът вече започва да ни мори. Не в буквалния смисъл на думата, слава на Бога. Темата не слиза от медиите, освен ранните брифинги на Националния кризисен щаб, сутрешните блокове на телевизиите се чувстват задължени всеки ден да канят епидемиолози, инфекционисти или пулмолози. Те не са толкова много и затова им се налага да обикалят студията „на ротационен принцип“.
Близо месец преди да бъдат регистрирани първите случаи на заразени с коронавируса в България, премиерът взе „на въоръжение“ темата и я използва ловко, за да отклони медийното и обществено внимание от собствената си персона и от разследването на каталунската прокуратура за участието му в международна схема за пране на пари. И успя, без да му се налага особено да се потруди, защото има талант за такива работи. Само че му липсва мярка, затова и в този сюжет пресоли манджата с издаването на странни заповеди.
Една от тях гласеше членовете на кабинета да стоят в Министерски съвет (МС), за да са му постоянно на разположение. Друга – здравния министър да замине незабавно за Плевен, за да инспектира на място има ли в болницата всичко необходимо за защита от епидемията. Това ли беше най-важната работа на най-политическото лице в системата на здравеопазването?
През очите на медиите държавата изглежда добре подготвена и организирана да посрещне епидемията и да се справи с нея, а телевизионните камери показват съвещания в МС, на които премиерът обяснява вещо на участниците в Националния кризисен щаб що е това коронавирус и как да се справим с него.
Като чу, че няма маски и спирт в аптеките, министър-председателят разпореди да се деблокират тоновете спирт от Държавния резерв и да се заредят аптеките. Само че в аптечната мрежа в Стара Загора, например, спиртът продължава да е дефицитна стока, а маски няма от месеци. Днес (вторник, 10 март) следобед очакваха зареждане, само че при единична цена на маска между 1.50 и 2 лева, независимо от заканата на властта да не допусне развихрянето на спекула. И тук съвсем логично идва въпросът защо в аптеките в Италия, която е силно засегната от епидемията, могат да бъдат намерени маски, поне така твърдят българи, наскоро завърнали се оттам. А у нас при едва шестима болни – няма?
Всеки ден медиите призовават да не изпадаме в паника и да не се презапасяваме с лекарства и хранителни продукти, но тъкмо преекспонирането на темата създава в хората чувство за повишена тревожност. Второ – обществото отдавна е загубило вяра в управляващите и когато те му кажат „Спокойно!“, то се чувства застрашено и започва да действа под влияние на емоциите, а не на разума. Тогава се появяват спекулата и спекулантите.
Колко подготвена е здравната ни система да издържи на една епидемична вълна и на паниката, която тя би предизвикала, можем само да гадаем. Ще бъдат ли достатъчни четирите специализирани лаборатории в България, които могат да правят ДНС тестове за диагностициране на коронавируса, при положение, че техните възможности са ограничени? И дали болниците са се снабдили поне с т. нар. бързи тестове, за които говори доц. Атанас Мангъров. В противен случай специализираните лаборатории може да се окажат претоварени с проби при евентуален взрив на епидемията?
Ще има ли достатъчно легла, консумативи, кислородни апарати, антивирусни препарати, антибиотици, дезинфектанти и т.н., тоест – ще издържи ли здравната ни система на този „стрес тест“? И най-важното ще успеят ли властите да организират така живота в страната, че той да продължи без паника и с малко загуба на човешки животи? Това е възможно обаче единствено с усилията на цялото общество. Как да действаме – като китайците или като италианците е въпрос на народопсихология, но и на самодисциплина. Изборът е на всеки един от нас.
