Парламентарните избори на 19 април са преминали без съществени нарушения, но с редица организационни слабости, които продължават да съпътстват изборния процес. Това е основният извод на няколко граждански организации, обединили се в съвместен наблюдателски щаб, сред които Асоциация на европейските журналисти, Обединението за честни избори, Сдружение „Будни хора“ и Инициатива „Правосъдие за всеки“.
По-малко контролиран вот, по-бърза реакция на МВР
Според наблюдателите честността на вота този път в значителна степен се дължи на работата „на терен“ – на членовете на секционните комисии и ангажираните с процеса институции. Отчита се и осезаем спад на контролирания вот, като ключова роля за това са изиграли действията на Министерство на вътрешните работи, съобщават от Асоциация на европейските журналисти.
От гражданските организации подчертават и бързата реакция на МВР при подадени сигнали – фактор, който според тях е допринесъл за ограничаване на нарушенията.
Машинното гласуване остава подценен ресурс
Въпреки това, значителна част от проблемите са били резултат от липсата на технологични решения. Според наблюдателите, негативните кампании срещу машинното гласуване са довели до това, че комисии работят ръчно и често до късно през нощта.
Това увеличава риска от грешки и недействителни бюлетини – проблем, който би могъл да бъде ограничен чрез по-широко използване на технологии и автоматизация.
В същото време, в някои секции не са били спазвани указанията при възникване на проблеми с машините, което е създавало допълнително объркване сред избирателите.
Хартиени процедури в дигитална епоха
Организациите критикуват и остарелите административни практики. За пореден път наблюдателите са били задължени да подават документи на хартия и на физически носители към Централна избирателна комисия, въпреки че информацията може да бъде обработвана изцяло дигитално.
Подобни изисквания, според тях, забавят процеса и създават излишна административна тежест.
Проблеми при броенето и подготовката
Наблюдателите отчитат и липса на достатъчна подготовка в част от секционните комисии, особено по време на броенето на гласовете. Процедурите често не се изпълняват изцяло, а нарушенията трудно се установяват на по-късен етап.
Според тях въвеждането на електронни протоколи би могло значително да улесни процеса и да намали грешките.
Нарушения има, но не са масови
Най-често регистрираните проблеми са били:
- агитация в изборния ден
- нарушаване на тайната на вота
- присъствие на неидентифицирани лица в секциите
Въпреки намаляването на контролиран вот, наблюдателите предупреждават, че той не е изчезнал, а част от мрежите за влияние са се пренасочили към нови политически субекти.
Като цяло – честни избори, но с нужда от реформи
В обобщение, гражданските организации оценяват изборите като честни и добре проведени, но подчертават необходимостта от по-добра организация, повече дигитализация и системни мерки срещу изборните нарушения.
Те призовават обществото да остане активно и след изборите, тъй като „демокрацията се отстоява всеки ден, не само в изборния ден“.
