В Старозагорска община към кметските места и заветните 51 в общинския съвет са насочили поглед, усилия и пари 13 партии, 8 коалиции и 3 инициативни комитета
Снимка: Скрийншот от Youtube
Изборите за местна власт винаги са интересни, а битката за общинските съвети е не-малко интригуваща от тази за кметове на фона на постоянното увеличаване на заплатите на съветниците през годините. Затова в листите на различните партии и коалиции попадат всякакви личности – от хора с добра репутация и експертен потенциал до одиозни персони.
Причината за това е проста – ситото, през което минават кандидатите, е направо пробито, а и отдавна се говори, че предните места се купуват – е, надявам се не във всяка партийна листа.
В Старозагорска община към кметските места и заветните 51 в общинския съвет са насочили поглед, усилия и пари 13 партии, 8 коалиции и 3 инициативни комитета. От всичките регистрирани участници 9 се борят за кметското място –парламентарно представените без („Воля“) плюс „Koaлиция „Дeмoĸpaтичнa БЪЛГAPИЯ – oбeдинeниe“, „Възраждане“, АБВ, Политическо обединение – „Социалдемократи“ и Коалицията „Алтернатива на гражданите“.
Какви са настроенията на старозагорци дни преди изборите не знам да е изследвала нито една от големите социологически агенции. За разлика от София, Пловдив, Русе и други по-малки градове на страната, в Стара Загора
резултатът от кметската надпревара изглежда предрешен
като последния мач между националните футболни отбори на България и Англия, смятат немалка част от хората в града, особено поддръжниците на Живко Тодоров- претендент за трети кметски мандат.
Може би тъкмо липсата на интрига в кметската надпревара, мотивира партиите да насочат ресурса си към спечелването на повече места в бъдещия общински съвет. Но и без помощта на социологията може да се прогнозира, че ГЕРБ трудно ще постигнат абсолютното мнозинство от мандата 2015-2019 година. Затова за прокарване на управленските си идеи бъдещият кмет ще трябва да разчита на гласовете на партиите – коалиционни партньори в кабинета „Борисов 3“, които ще успеят да излъчат свое представителство в новия местен парламент, както и на такива от опозицията, която през този мандат се държаха повече като партньор на управляващите.
А това на практика ще означава
повече сделки, по-малко принципност
в гласуваните решения и по-малко ползи за гражданите.
Класическият тип предизборна кампания в Стара Загора отстъпи на Фейсбук-кампанията и използването на различни групи, в които кандидатите излагат свои идеи за развитието на града и могат да видят оценката на общността за работата на администрацията на кмета Тодоров. За осем години той успя да натрупа доста недоволство от непрозрачния си стил на работа(който създава и усещане за корупция) и от некачественото изпълнените и с голямо закъснение проекти с европейско финансиране за десетки и стотици милиони левове. А постоянно разкопаните улици, запрашеността на въздуха и големите затруднения в транспорта и придвижването на гражданите, добавят черни точки в оценката за местната власт.
Въпреки, че плаща стотици хиляди левове годишно от общинския бюджет на национални и регионални медии,
Живко Тодоров отказва интервюта
на журналисти, които не „са му в кърпа вързани“ и могат да го затруднят с неудобни въпроси.
Иначе кметът на ГЕРБ, който е и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, изглежда диалогичен и умерен, и все още може да печели симпатии сред избиратели, които гласуват ирационално и не се интересуват от проблемите на града, чието пространство обитават.
Живко Тодоров изтъква като свои успехи високите доходи в общината, липсата на безработица и добрия инвестиционен климат, създаването на нова индустриална зона и разширяването на града, което ще залегне в новия Общ устройствен план и т.н. Обаче освен старите машиностроителни предприятия като „Пресков“, „Прогрес“, „Хранмаш“ и брандове в леката промишленост като „Загорка“, „КЕН“, „Бисер олива“, „Градус“, които реинвестират в производството си, липсват иновативни и високотехнологични производства. А преките чуждестранни инвестиции за 2017 година в общината са едва 110 млн. евро срещу 672 млв. в Гълъбово, например.
Не е еднозначна оценката и за финансовото състояние на община Стара Загора, която е с натрупани задължения до края на септември в размер на 13,4 млн., от тях 9,2 млн. за разплащане на проекти с европейско финансиране. Растат и лихвите по кредитите. Липсва публична информация и
затова
колко дела е изгубила община Стара Загора
и какви средства е платила за съдебни разноски, а всичко това е част от атестацията за работата на една местна администрация.
Но това са само част от проблемите на града и общината, които поставят пред гражданите въпроси за размисъл, преди да отидат до изборните секции на 27 октомври.
Без интрига изглеждат изборите и във втората по големина община в областта – Казанлък, където досегашната кметица от ГЕРБ Галина Стоянова иска доверието на гражданите за трети мандат. Толкова дълго управление уморява хората, въпросът е в алтернативата. Няма изследване, което да покаже какво доверие събират кандидатите на БСП проф. Иван Върляков в Стара Загора и Стоян Петров в Казанлък, което прави прогнозите в един анализ безпочвени. Интересни са и някои действия на опозицията, които пораждат въпросителни. Например Иван Лапчев като председател на ДСБ „пристана“ на ВМРО и зае второто място в листата на партията, което наложи Атанас Атанасов да назначи служебен шеф на местната структура. А лидерът на СДС в Казанлък Николай Александров получи неизбираемо място в общата листа на партията с ГЕРБ, затова старите седесари в града заявяват, че изобщо няма да гласуват.
Но по-важен от тези дребни партийни интереси е т.нар.
корпоративен вот.
Той осигурява възпроизвеждането в общинския съвет на т.нар. Експерти на Казанлък. Водач на тяхната листа, наречена „Алтернативата на гражданите“ е инженер Николай Ибушев – изпълнителен директор на най-големите военни заводи в страната „Арсенал“ АД. Тук е мястото да припомним, че в седмицата между първия и втория тур на местните избори през 2011 година, когато ГЕРБ се бореше за първия си кметски мандат в Казанлък, държавата продаде златната си акция на мажоритарния собственик на „Арсенал“ и Галина Стоянова спечели балотажа. Оттогава два мандата т.нар. Експерти на Казанлък подкрепят политиката и действията на кметицата, разбира се срещу определена цена. Директното влизане в изборите на едно акционерно дружество, произвеждащо оръжия и боеприпаси, прави политическият дебат в града безсмислен, дори смешен и
опорочава демократичният вот като легитимира корпоративния.
Корпоративният вот е силен и в община Гълъбово,
където Николай Тонев е начело на общината четири мандата и сега прави заявка за рекордния пети с подкрепата и на БСП, и на местна коалиция с участието на ДПС и на БДЦ(всъщност сегашната „Лидер“). Срещу Тонев на тези избори застава единствено Стефан Николов, досега общински съветник от ГЕРБ, и то повече за честта на управляващата партия. Решаващият корпоративен вот осигурява Христо Ковачки, собственик на скандалното дружество „Брикел“, което с дейността си поставя в постоянен риск здравето на гражданите от общината. Само през последната седмица в Гълъбово е регистрирано няколко пъти значително замърсяване на атмосферата със серен диоксид с концентрации два и повече пъти над допустимата средночасова норма от 350 µg/куб.м.
През последните месеци публикации в различни медии разкриха, че в ТЕЦ-а се изгарят нерегламентирано различни отпадъци.
Инвестиционните намерения на Ковачки са да превърне „Брикел“ в своеобразен инсинератор, който да изгаря стотици хиляди тонове годишно отпадъци от чужбина. „За истината“ разкри, че община Гълъбово е подготвила тайно споразумение с Христо Ковачки, с което да се включи в доходоносна търговия. А кметът Тонев възнамерява да изгради, разбира се с кредит, система за механичното третиране на отпадъци и производството на т.нар. гориво RDF.
В Павел баня и на тези избори ще има интрига,
както и на всички предишните местни през 2015 година, защото срещу настоящия кмет Станимир Радевски застава Иса Бесоолу – местен работодател със силно влияние в средите на мюсюлманското население, издигнат от ДПС. Претендент за етническия вот е и Осман Пехливан от НДПС, който участва в надпревата за кметския стол не за първи път. Местните политически лидери очакват и тази година балотаж, но не са сигурни, че този път той ще е отново между Станимир Радевски и Иса Бесоолу, защото настоящият кмет избра да бъде кандидат на ВМРО и така изгуби всякакви шансове да получи гласове от ромските махали и мюсюлманските села.
Местната администрация е заличила 49 избиратели, които не живеят на регистрираните пет адреса в Павел баня, а адвокатът на бизнесмен, собственик на хотели и ресторанти в курортния град пуска жалби до Административния съд в Стара Загора, че тези хора са лишени от избирателните им права. На предишните избори през 2015 година, въпреки множеството сигнали за изборни нарушения и купуването на гласове, Иса Бесоолу изгуби от Радевски на балотажа с по-малко 40 гласа. Но на тези бил готов на първия тур да даде от своите на кмета 700 гласа, за да се изправи именно той срещу него, а не Иван Михайлов-кандидатът на БСП. Защото, както твърдял той самият в града, Радевски му бил
по-удобен опонент.
Все повече кандидати в изборите се отказват да пилеят пари за рекламни плакати, банери и билбордове. Далеч по изгодно им е да използват схемите за купуване на гласове. Оказва се, че и осигуряването на преференциален вот излиза много по-евтино от участието със самостоятелна листа за общински съветници, коментират участници в надпреварата. Пример затова е Юсни Ибрям, който на местните избори през 2015 година влезе в ОбС с листата на Реформаторския блок от квотата на НПСД на Корман Исмаилов. В нея той беше на 26-то място, но успя да си осигури преференции – и то не от ромските квартали и махали на общината, а от избиратели в централните секции на Стара Загора. Срещу Юсни Ибрям имаше голямо брожение в РБ, заради присъдата му за купуване на гласове на парламентарните избори за ДПС, когато водач на листата беше Делян Пеевски. По-късно той напусна групата на реформаторите и остана независим. Сега е втори в листата на ДПС и няма да е чудно движението да вкара трима общински съветници в една община, в която традиционно партията на Ахмед Доган не е имала подкрепа.
Така
без особени интриги и очаквания
завършва кампанията в Старозагорски регион. Ще успее ли управляващата партия да запази своето влияние тук зависи от много неща, най-вече от това дали насъбраното недоволство от кабинета „Борисов 3“ и неговите коалиционни партньори няма да се трансформира в наказателен вот срещу ГЕРБ. Което не изглежда много вероятно, тъй като на политическия небосклон няма нов проект, който да фокусира надежди и очаквания. Но не е и изключено.
