Снимка: „За истината“
Омбудсманът Велислава Делчева постави под съмнение качеството и законосъобразността на ремонта в Държавната психиатрична болница в Севлиево, финансиран с публични средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Аргументите на обществения защитник са в доклад, изготвен след проверка на място в лечебното заведение от неин екип, в който се отправят препоръки до Сметната палата на България, Окръжна прокуратура – Габрово, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Министерството на здравеопазването.
Как са похарчени парите и защо контролът е под въпрос
Сметната палата е призована да извърши независим одит на публичните разходи по обществената поръчка за ремонта.
Окръжна прокуратура – Габрово трябва да провери възможни нарушения, включително чрез оглед на място на така нареченото „модернизиране“ на лечебното заведение.
Министърът на финансите и АДФИ следва да проверят законосъобразността и целесъобразността на изразходваните средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Най-тежките препоръки са насочени към Министерството на здравеопазването като възложител на проекта. От ведомството се очаква да обясни защо, въпреки три последователни становища от директора на болницата за лошо качество и неизпълнение на договора, не са предприети незабавни действия.
Въпроси, които чакат отговори
Омбудсманът настоява здравното министерство да изясни още защо ремонтът не е изпълнен в пълния му обем; защо една и съща строителна дейност е заложена за плащане два пъти; защо не е упражняван редовен контрол на място; кога реално ще бъде завършен ремонтът; кога ще бъдат изградени пожароизвестителна система и асансьор, заложени в проекта.
Ремонт, който не отговаря на документацията
Препоръките на омбудсмана потвърждават това, за което „За истината“ писа през април т.г. – в болницата се извършва ремонт, при който не се спазва строителната технология, а според екипа на болницата на работниците липсват елементарни строителни умения.
За всичко това директорът на лечебното заведение Донка Господинова сезира обществения защитник, който на 11 май т.г. изпраща екип от експерти за проверка. Констатациите на проверяващите са стряскащи: налице са груби нарушения и некачествено изпълнение от страна на строителната фирма, осъществила ремонта.
Навсякъде – по външните стени, по оградата на болницата и вътре в ремонтираните помещения, пада новопоставената мазилка. Фасадата на сградата не е санирана качествено, а предвидените дейности не са изпълнени както трябва, се посочва в доклада.
Във вътрешните помещения има шпакловка на много малко места. Там, където е направена, пада изцяло. Налагало се е и няколко пъти да се шпаклова едно и също място. На немалко площ след боядисване мазилката се е надула и пада заедно с боята, а другаде е боядисвано върху стари тапети, без грундиране на стената.
Подмяната на подовата настилка е извършена изключително некачествено, с големи и неравномерни фуги между плочките, а самите те са силно изцапани и захабени, вследствие на немарлива работа. Окачените тавани са монтирани видимо зле, с предпоставка да паднат и да увредят настанени в помещенията пациенти. Контакти и осветителни ключове са боядисани с латекс, като част от стените.
Не е изградена пожароизвестителна система, както и предвиденият в техническото задание асансьор, необходим за придвижване на трудноподвижни или изцяло неподвижни пациенти.
Това, което не влезе в доклада на омбудсмана е протеклият наново ремонтиран покрив, след проливните дъждове от 22 и 23 май т.г., наводнили половин Севлиево.
Съмнения за двойно остойностяване
Лошото качество на ремонта е само едната му страна. Другата са отчетените дейности: част от тях вече са били заложени в първоначалната количествено-стойностна сметка и са платени, но впоследствие отново са вписани в заменителна таблица като допълнителни строително-монтажни работи.
На два пъти се отчита монтаж и демонтаж на скеле – дейност, остойностена като допълнителна за 56 хил. лв., въпреки, че е заложена в първоначалния договор между фирмата изпълнител и Министерство на здравеопазването и не може да бъде допълнителен вид строително-монтажна работа, отчитат от екипа на обществения защитник.
Посочва се още един притеснителен факт – заложената единична цена за монтаж на скеле е 21,70 лв. на кв.м., докато в Справочника за цените в строителството средната цена за 2025 г. (позиция 08.043) е само 10,25 лв. на кв.м. – тоест двойно по-ниска. Въпреки че цена от 10,25 лв. е без калкулирана печалба, се оказва, че фирмата изпълнител само от монтаж и демонтаж на скеле е заложила близо 100% печалба. За това от екипа на омбудсмана посочват че „дадените допълнителни разходи за скеле малко над 56 хил. лв. са необосновани и пазарно неаргументирани“.
Кото двойно отчитане се посочва още дейности – пренос на материали от демонтаж и строителни дейности с колички на обща стойност 3,2 хил. лв., натоварване и транспортиране на материали от демонтаж и строителни дейности за почти 16 хил. лв.
Посочена е направа на саморазливна замазка в кухня на стойност близо 12 хил., но такава дейност не е заложена първоначално в договора, а по данни на директора на болницата изобщо не е извършена, за да се искат средства по нея, пише в доклада.
Същото е и с направа на бордове с фибран около нови покриви на ниски постройки, шпакловка и боя на обща стойност почти 5 хил. лв. – също дейност, която липсва в договора и по данни на директора болницата не е извършена.
Отчетено е двукратно боядисване с фасаген по фасада на обща стойност 71,5 хил. лв., но директорът казва, че е боядисано веднъж, при това некачествено, без предварително нанасяне на грунд по стените, а по-малко от година след боядисването боята се люпи и пада.
В първоначалния договор не е заложена доставка и полагане на електрическа инсталация, включително монтажи и демонтажи, но като нов вид строително-монтажни работи за това е посочена сума от 5, 5 хил. лв. По време на проверката се установява, че единствената дейност в тази връзка е слагане на кутия върху изключително старо електрическо табло и подмяна на няколко контакта и ключове.
Предпочитаният изпълнител
Ремонтът в Държавната психиатрична болница в Севлиево е един от осемнайсетте, изпълнявани по инвестиционната програма на здравното министерство „Модернизация на психиатричната помощ“. Финансирането е по Плана за възстановяване и устойчивост, а възложител на дейностите е Министерството на здравеопазването. За ремонта в Севлиево са подадени оферти от 10 дружества, четири от тях са отстранени в хода на процедурата. Договорът печели кърджалийското еднолично дружество с ограничена отговорност „Меаца“, което получава изпълнението на 9 от общо 18 поръчки за обща стойност малко под 16 млн. лв.
Защо стените са на петна и мазилката пада
Според собственика на фирмата Фихри Идриз ремонтът не е некачествен. Пред „За истината“ твърди, че проблемите се дължат на спецификата на сградата – стара конструкция и влага в основите, която се просмуква в стените, тъй като не е направен дренаж. С това Идриз обяснява падащата и ронеща се мазилка и напълно отрича това да има нещо общо с изпълнението от фирмата му.
Друга част от дефектите, казва Идриз, се появяват заради неравномерна основа и недостатъчна шпакловка, заложена в проекта. Обяснява, че не може да се постигне гладкост на стените, когато за голяма част от тях не е предвидено да бъдат шпакловани и се работи върху неравна основа.
За стените с петна, които в последствие бяха доработени при повторно влизане на работници за ремонт на ремонта, казва, че причината пак е влага. След шпакловка прозорците се затваряли и „влагата няма къде да отиде“. Обяснението обаче не отговаря на въпроса защо подобен ефект не е предвиден още на етап изпълнение, който би трябвало да включва и контрол на качеството.
Най-важното е, че според Фихри Идриз обектът Държавна психиатрична болница в Севлиево не е проблемен, защото на него няма проблем.
И едни внезапно появили се неусвоени 169 хил. лв.
На 4 май т.г. от Министерството на здравеопазването изготвят поредна заменителна таблица към акт за действително извършени строително-монтажни дейности в севлиевската болница. Тези таблици се правят, когато по време на изпълнението се налага замяна на заложени в проекта строителни работи, материали или количества с други. При тази последна заменителна таблица за първи път се появява неусвоен ресурс от 169 хил. лв. При всички предишни замервания не е имало остатък от средства, дори напротив – отчетено е изпълнение почти на сто процента в рамките на договора. Как изведнъж се появиха неусвоени средства е въпрос, който трябва да проверят контролните и разследващи органи.
Препоръките на омбудсмана не са присъда, но са ясно послание: данните са достатъчно сериозни, за да изискват пълна проверка на разходването на средствата.
И докато институциите започват да проверяват, ако започнат, остава въпросът, който вече излиза извън рамките на един ремонт: колко често публични проекти с европейско финансиране приключват с нужда от последващо разследване, вместо с работещ резултат? И колко от тях в действителност са били обект на последваща проверка?
