„За истината“ препубликува анализ на Иво Беров от „Дойче Веле“.
В България редовно се явява по някой „спасител“, който обира гласовете на недоволните – често пъти с неизпълними обещания. Може ли и този път някой да мобилизира недоволните и негласуващите в България и с какви възгледи.
Напоследък се появиха политически наблюдатели, които предричат възхода на нов политически водач с нова партия в България, който на предстоящите избори за народните представители би могъл да „обере“ одобрението на онези, които обикновено не гласуват. Подобни предсказания се основават преди всичко на представата, че мнозина от тези потенциални избиратели едва ли не тръпнат от желание да гласуват и само очакват появата на подходящ водач и подходяща партия. Защото сегашните политици и партии не отговаряли на възгледите и разбиранията им.
Представени са почти всички политически възгледи
Нито социологическите проучвания, нито политическите наблюдатели, поясняват за какви точно възгледи и разбирания на негласувалите става дума. Дори само бегъл преглед на българския политически живот показва, че в България са представени почти всички политически възгледи. Единственото, което сякаш липсва, е лява партия с европейска насоченост, която да няма проруски уклон и да не защитава, (повече или по-малко открито, както го прави БСП), действията на Путин. Липсва и крайнодясна пропутинска партия, каквито се намират в някои европейски страни, може би защото у нас тези пристрастия са изцяло заети от левите партии.
Донякъде липсва и откровено либерална партия, което кара общественото мнение, насърчавано от наблюдатели и анализатори, да приписва – донякъде основателно – либерални възгледи на „Продължаваме промяната“ и най-вече на „Демократична България“. При всички случаи не липсата на подходящи партийни програми е причината толкова хора да се въздържат от участие в изборите. Показателен в това отношение е неуспехът на консервативната нашенска десница в лицето на КОД (Консервативно обединение на десницата).
Проруските възгледи и шансовете на Радев
Доста анализатори смятат, че възможна партия на сегашния президент Румен Радев би могла да привлече гласовете им. Политологът Димитър Ганев от агенция Тренд, например, смята, че Радев би събрал 70 процента от гласовете на негласувалите. В своите разбори, обаче, доста политически анализатори сякаш не забелязват, че политическите възгледи на Румен Радев са достатъчно добре изразени от други партии и водачи.
Пристрастията му към Путинова Русия, например, са изцяло представени от де факто руската партия „Възраждане“, чиито избиратели не биха гласували за Румен Радев. Ако става дума за антиевропейските му залитания, прикрити под изтърканите приказки за „отстояване на българските национални интереси“ и в заклеймяването на „катастрофиралите безродници“, то те изобилстват като послания и при водачката на БСП Корнелия Нинова, чиито избиратели навярно също не биха гласували за него.
Така че Радев би могъл да привлече гласове единствено въз основа на лично обаяние, но той няма такова. Сухотата, посредствеността и предвидимостта на изказа му могат да имат въздействие единствено в съчетание с президентската власт или при евентуални остри политически сблъсъци. А сегашното доверие към него няма как да не се стопи.
Лично обаяние?
Ако се разчита на лично обаяние, много по-голям успех би имала жизнената и настъпателна Ваня Григорова. Нейните политически възгледи обаче – например подкрепата за руската агресия в Украйна, за която свидетелстват постовете ѝ в социалните мрежи, вече са изразени и представени от споменатите вече Румен Радев и Корнелия Нинова.
Като цяло, един популистки вот няма как да обере гласовете на негласувалите, поради една съществена причина, която наблюдателите подценяват, а често и въобще не забелязват. Популистите имат успех най-вече при икономически кризи. А в България икономическа криза няма – страната отбелязва икономически растеж, доходите компенсират инфлацията, за миналата година има рекорден брой чужди инвестиции, а безработицата е едва 5,6 процента. Остава само една област за изява на популисти – въздаването на справедливост. На това заложи в битието си – вече на политик – и бившият главен прокурор Гешев. Без никакъв успех.
Справедливост и правова държава
Причината е, че що се отнася до справедливостта и развитието на България като правова държава, една значителна част от гласоподавателите все още разчитат на ПП и ДБ, въпреки доскорошното им сътрудничество с ГЕРБ. Това сътрудничество все пак не доведе до някакъв чувствителен спад на доверието към коалицията, както очакваха някои. Което показва, че привържениците ѝ са го приели като нещо неизбежно и до голяма степен смислено.
Да не забравяме, че преди сглобяването на „сглобката“ имаше силен натиск към водачите ѝ да надмогнат себелюбието си и да съставят правителство в името на задачите, които стоят пред държавата. Съвсем вероятно е след изборите да се чуят същите призиви. А дали обществото като цяло е готово за истински и необратими промени по пътя ни към правова държава ще покажат тъкмо изборите, разбира се.
