Снимка: Пресцентър ва Министерски съвет.
„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле“.
Общото между инцидентното присъединяване на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп и идеята за въвеждане на сканиращи устройства за гласуване е, че и двете са недомислици с негативни последици за страната. Другото общо е, че и двете се правят не с някаква ясна идея за общо благо, а заради тяснопартийни и дори лични сметки. Друго общо между двете неща няма и те сами по себе си не са проблемът в ситуацията: по-скоро те се превърнаха в диагноза за управленска немощ, некомпетентност и паника.
Съветът за мир
Събитията по отношение на присъединяването на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп се развиха мълниеносно. Първо покана за членство дойде до президента Румен Радев , който я отклони, но се похвали здраво с нея. За да не останат по-назад Бойко Борисов и Делян Пеевски , особено вторият, дадоха нареждане на премиера Росен Желязков да я приеме. От вътрешна гледна точка с един удар те убиха поне два заека: първо, показаха, че тандемът им, а не Радев е „човекът“ на Тръмп в София (дори и самият Тръмп да не подозира този факт). Второ, българският ход може да помогне на определени лица в опитите им да махнат санкциите „Магнитски“ от себе си (или поне те могат да се надяват на подобен развой). Като добавим към това и малко лобиране от страна на г-н Николай Младенов, който действително има нужда от всякаква дипломатическа помощ за трудната си мисия, става ясно как България се озова в странна компания от държави в новия Съвет за мир сред Орбан, Лукашенко, а вероятно и Путин, без обаче най-близките ни партньори от ЕС.
Какъв е проблемът, би казал някой. Светът се променя, променяме се и ние. Добре е да сме до силните в света, пък демокрацията, ООН, ЕС и други екстри не са чак толкова важни. Модерно е да си циник и в международен, и домашен план…
Аргументът, че трябва да сме модерни, е безспорно силен, но все пак е редно да се отбележат и някои очевидни слабости на нашата позиция.
1. В януарската суматоха (по Радичков) се озовахме като членове в персонален клуб на президента Доналд Тръмп. Хартата на Съвета за мир, която г-н Желязков изглежда не е прочел преди подписването ѝ, е кратък документ, свеждащ се до един принцип. Доналд Тръмп – в институционално и лично качество – пожизнено е председател, основател на Съвета и има право да кани и гони негови членове, да си избира наследник, да налага вето на всяко решение, да свиква Съвета по всяко време и да иска съдействие от неговите членове. Тези членове не са обвързани с определени решения, но ако искат да запазят мястото си, е необходимо да платят 1 милиард долара. А за да съществува Съветът, е необходимо членовете му доброволно да дават пари за него. В преамбюла на хартата се казва, че тя обединява коалиция от желаещи държави, имащи смелост да се отклонят от институции и подходи, които многократно са се проваляли. Заявява се също така, че има нужда от нови институции, гарантиращи мира, които са по-гъвкави и по-резултатни от сегашните. Тези заявки са за алтернатива на ООН и неговия Съвет за сигурност, както и да ги интерпретираме. Накратко, без особени дискусии и аргументи България стана член на силно асиметрична организация, която има амбиции да замени съществуващите структури на международния ред;
2. Всичко това става не в синхрон с другите държави от ЕС, а преди обсъждането на темата в европейски формат. България се нареди до Унгария като черна овца, която ако не саботира, то поне не подпомага намиране на обща позиция и общ подход. И това става в момент на огромно напрежение със САЩ по отношение на Гренландия . Българските действия не могат да бъдат четени като акт на европейска солидарност, а напротив;
3. Решението се взима от правителство в оставка и парламент, който е с разпаднато мнозинство;
4. За да влезе в сила договорът на Желязков (който е за членство в международна организация), той трябва задължително да бъде ратифициран от парламента. Ако бъде ратифициран от настоящото НС, това ще е сериозен политически скандал, защото парламент с изтекъл срок на годност взима стратегическо решение за години напред. Ако не го ратифицира, това ще антагонизира САЩ и президента Доналд Тръмп. Затова най-вероятно е въпросът да бъде отложен за след време, ако това е възможно.
Основният проблем за България е, че набързо и на тъмно се взима едно решение, което очевидно е различно от решенията на партньорите ни в ЕС. И всичко това се прави не с оглед на някакви ясни облаги за България, а за евентуално решаване най-вече на тяснопартийни или лични проблеми като санкциите „Магнитски“ или предизборно позициониране близо до Тръмп и Орбан. Всички говорят как Европа трябва да е единна във военно и външнополитическо отношение. При първия възможен тест България се провали по отношение на единството.
Сканиращите устройства
Опитът за въвеждане на „оптични устройства“ за гласуване забърка също огромна каша, но този път поне не международна. Стана ясно поне следното:
– Новите машини за гласуване (които се предлагат) са като старите, но по-лоши и по-сложни. Те изискват и двойна работа: първо човек попълва на ръка бюлетина, след това я сканира на устройството и ако има късмет, то му я приема, но затова избирателят трябва да използва тъч скрийн команди. Така че накрая става и хартиено гласуване, и машинно пипане по екрана, като не е ясно защо тогава е необходим хартиеният момент. В крайна сметка е все едно дали въвеждате избора си на екрана или на хартията, ако след това трябва да накарате през екрана машината да „прочете“ хартиения избор. Просто второто е по-дълго и по-сложно като процедура;
– Безобразие е да се изхвърлят годни машини за над 100 млн. лева и да се купи по същество същото, но по-скъпо и по-сложно;
– Ако проблемът е с проверка на софтуеър и кодове, този проблем стои по един и същ начин и за двата вида машини. Ако могат да се сертифицират едните, могат да се сертифицират и другите. Ако имате доверие на едните машини, то трябва да имате доверие и на другите. Машините са си машини. А да се натоварва „Информационно обслужване“ – фирма, традиционно близка до сега-управляващите – с целия контрол на машините и на изчисляването на резултата от изборите е просто една малка, допълнителна наглост;
– Ясно е, че няма време гражданите и администрацията да се обучат на новите сканиращи машини – всички признават това. Ясно е, че става дума за опит за саботаж на изборите , за да се стигне до провеждането им изцяло хартиено (защото може да няма време и за сертифициране на старите машини, ако се върви по новите правила).
Тази „машинна“ каша, заедно с идеите за замяна на регистъра на избирателите с данните от последното преброяване, превърнаха темата в излагация и очевиден гаф за управляващите. Затова се разпадна и мнозинството им в парламента. Както навярно ще се разпадне и при опит за ратификация на международния гаф със Съвета за мир.
Всичко това е израз на някаква политическа паника и суматоха. Но най-тревожното е, че уж граждани за европейска България бързо са готови да жертват и обединена Европа, и нормалните ценности на изборното право за някакви кратковременни изгоди.
В обсъжданите случаи дори тези кратковременни изгоди не са много ясни, но дългосрочната вреда върху репутацията на страната е факт.
