EVN България е сред първите компании, които откликват на поканата на Фондация „Америка за България“ да се включат в едно амбициозно усилие: връщането към живот на Епископската базилика на Филипопол. В онзи момент това все още е проект с голям потенциал и не по-малко неизвестни – но и с ясно обещание: да превърне едно археологическо наследство в живо място за хората днес.
Пет години след откриването на Базиликата вече знаем как изглежда това обещание, когато се изпълни – и колко много зависи от ранните партньорства между публичния и частния сектор, които правят подобни проекти възможни.
EVN България е част от това партньорство – с принос, който излиза отвъд класическата представа за корпоративна подкрепа. Детската енергийна площадка пред Базиликата не е просто допълнение към пространството, а покана към най-малките да влязат в него по свой начин – през движение, игра и откривателство. Тя е и много точен израз на философията, която компанията следва: че устойчивите решения започват от знанието, от разбирането и от дългия хоризонт.
Този „дълъг хоризонт“ е и ключ към професионалния път на Калина Трифонова – Заместник-председател на Съвета на директорите на EVN България. Тя познава енергийния сектор от близо четвърт век – първо в държавната администрация, а след това и в бизнеса. Днес ролята ѝ естествено свързва тези две перспективи: между правила и практика, между институции, компании и общество.
В разговора ни с нея Базиликата е отправна точка, но темите бързо се разгръщат – към начина, по който се изгражда доверие, към ролята на бизнеса отвъд икономическите резултати и към решенията, които изискват време, последователност и търпение – но именно те правят една среда по-стабилна и предвидима.
Фондация „Америка за България“: Спомняте ли си кога за първи път чухте за проекта за Епископската базилика на Филипопол и какво Ви впечатли в него?
Калина Трифонова: За самата базилика като археологически обект в Пловдив се знае много отдавна, но темата придоби реална обществена видимост след реставрацията на Малката базилика през 2013 г., реализирана от Фондация „Америка за България“ с подкрепата на община Пловдив. Тя даде много ясна представа както за потенциала, така и за мащаба на това, което би могло да се случи и с Голямата базилика.
Детайлите за проекта за реставрация на Епископската базилика получихме по време на обща среща в Тракия икономическа зона през пролетта на 2018 г. Съвсем скоро след това взехме решение за партньорство и още през септември същата година направихме първа копка на детската площадка и зарядната станция, които EVN изгради към комплекса.
Сред основните причини да подкрепим проекта бяха неговата устойчивост и значимост – не само за Пловдив, но и за България. Амбицията на екипа на Фондация „Америка за България“, професионалният проект, устройството на вътрешното и околното пространство (вписващо се добре в градската среда), както и партньорският ангажимент на община Пловдив бяха сред факторите, които направиха решението лесно. Днес, пет години след откриването и осем години след началото на нашето партньорство, виждаме, че устойчивостта е факт и че Епископската базилика се утвърди като една от визитните картички на модерното музейно дело у нас.
„Америка за България“: Как стигнахте до решението EVN да подкрепи именно външната детска площадка? Какво видяхте в тази идея?
К.Т.: Както във всички наши партньорства, така и тук търсихме най-добрата пресечна точка между нас като енергийна компания и нуждите на проекта. За нас е важно участието ни да е нещо повече от финансова подкрепа – да остави смислена следа, свързана с енергията, с образованието, с иновациите.
Заедно с екипа на Фондация „Америка за България“ обсъдихме различни варианти и възможности и стигнахме до идеята за енергийна детска площадка, зарядна станция за електромобили и 3D очила. Площадката логично надгради дългогодишната ни инициатива за уроци по енергийна ефективност за ученици от начален етап на обучение. Имахме и вече натрупан опит с изграждането на подобни „енергийни площадки“ с уреди, които показват как движението произвежда енергия и колко усилие стои зад това. Зарядната станция пък беше нашият принос към развитието на електромобилността на Пловдив в момент, когато темата тепърва навлизаше в градската среда.
„Америка за България“: Има нещо много силно в това децата да влизат в историята през игра. Защо този подход Ви се струва важен?
К.Т.: От личен опит знам, че децата учат най-естествено и най-устойчиво именно чрез игра. Нищо не е по-вдъхновяващо от това да видиш резултат от своята дейност. Особено когато това става веднага, както е при кинетичните „клатушки“, които децата ползват на нашите площадки и виждат как могат сами да произвеждат енергия и че това изисква усилия. Този принцип не е случаен – игровите ситуации са предпочитан формат дори в професионалните обучения за възрастни. Когато знанието е преживяно, а не просто обяснено, то остава.
„Америка за България“: Какво Ви се иска да се случва на тази площадка след още пет години?
К.Т.: Не след пет, а след двайсет години бих искала децата, които днес играят там, да водят своите деца. И не защото на площадката пише, че е изградена от EVN, а защото пространството се е превърнало в любимо и естествено градско място за срещи, игра и почивка.
„Америка за България“: Вие познавате енергийния сектор и от държавната администрация, и от бизнеса. Какво научихте в първата си професионална глава, което Ви служи и днес?
К.Т.: Още в администрацията разбрах едно важно нещо: енергетиката се движи с дълъг хоризонт. Тук решенията искат търпение, стабилност и ясни правила – и най-вече способност да гледаш отвъд ефекта „от утре“. Това се вижда много ясно при инвестициите в електроразпределителната мрежа: планират се за години напред, правят се стъпка по стъпка, а резултатът идва постепенно – по-малко аварии, по-добро качество на услугата, по-лесно присъединяване на нови мощности. И за да се случва това устойчиво, трябва предвидима и последователна регулаторна рамка.
Като юрист това ми е особено близко, защото правилата в сектора са „скелетът“, върху който стъпват и инвестициите, и защитата на обществения интерес. Точно затова и днес този опит ми помага – когато говорим за регулаторна среда, дългосрочни инвестиции, партньорства и проекти с обществено значение. В енергетиката наистина не е спринт, а маратон.
„Америка за България“: Когато направихте прехода към EVN, какво всъщност сменихте – работодателя, начина на работа или начина, по който се вземат решения?
К.Т.: По-скоро смених перспективата. Ако трябва да го кажа с едно изречение: администрацията ми даде теорията, а EVN – практиката. В компанията видях как реално работят процесите зад нормативната рамка и как една на пръв поглед малка промяна в законодателството може да доведе до сериозни финансови и организационни последици за бизнеса. Осъзнах и колко е важно бизнесът и администрацията да вървят експертно ръка за ръка – да говорят на един език и да си взаимодействат, за да има предвидимост и устойчивост в сектора, а оттам и доверие от страна на обществото и клиентите.
„Америка за България“: Какво Ви задържа в енергетиката толкова години? Какво продължава да Ви е интересно в нея?
К.Т.: Случи се така, че веднага след дипломирането ми като юрист преди близо 26 години попаднах в енергетиката и оттогава досега секторът ме предизвиква с непрекъснатата си динамика, комплексност и огромно обществено значение.
По онова време в университета не се изучаваше енергийно право – то тепърва се създаваше, а аз имах късмета да бъда активен участник в развитието на нормативната рамка през тези първи години, отразяващи прехода от централизирана планова икономика към либерализиран пазар и хармонизацията с европейското законодателство. Бях част от държавната администрация, която постави основите на енергийното регулиране, разделянето на дейностите в сектора и изискванията за либерализация на пазара на електроенергия и природен газ, задължителни за членството на България в ЕС към онзи момент.
Тези първи мои стъпки в енергетиката и досегът ми с професионалистите в сектора изградиха в мен съзнанието, че енергетиката е в основата на икономиката, качеството на живот и развитието на обществото. Това, което ме задържа, е именно това убеждение за значимостта на сектора и отговорността, съчетана с постоянната нужда от адаптация, технологични решения и дългосрочно мислене.
„Америка за България“: Има ли момент, в който сте усетили, че ролята Ви вече не е просто експертна, а свързваща – между институции, бизнес и общество?
К.Т.: Да, това е процес, който идва с времето. При мен се случи по естествен път, тъй като преминавайки от администрацията към EVN имах погледа и на институциите и на бизнеса. В един момент осъзнаваш, че стойността не е само в експертността, а в способността да свързваш различни гледни точки, интереси и очаквания. Именно там се раждат устойчивите решения – когато има диалог и доверие.
„Америка за България“: Миналата година EVN отбеляза 20 години в България, а Вие сте част от тази история почти от самото начало. Какво се вижда само от такава дълга перспектива?
К.Т.: От такава перспектива се виждат най-вече три неща: много работа, последователност и натрупано доверие. Има гордост от постигнатото, но и усещане за отговорност – защото знаеш, че всяко решение днес стъпва върху всичко, направено досега.
Когато кажеш „20 години“, зад това стоят много конкретни неща: инвестиции и модернизация на мрежата, които постепенно се усещат като по-надеждна услуга; повече технологии и дигитализация в обслужването; по-ясни и предвидими процеси за работа с клиенти и партньори. Вижда се и как теми като енергийна ефективност, електромобилност и подкрепа за каузи с дългосрочен ефект вече не са „добавка“, а естествена част от начина, по който работим.
„Америка за България“: Кога една енергийна компания наистина служи по-добре на клиентите си? Къде минава разликата между „доставчик“ и „партньор“?
К.Т.: Доставчик предполага по-скоро еднопосочни търговски отношения. Партньорството за нас означава нещо повече: последователност, експертност и дългосрочен ангажимент към хората и бизнеса в региона.
Една енергийна компания служи по-добре на клиентите си, когато не се появява само при проблем или само при фактурата, а когато прави услугата по-разбираема, по-достъпна и по-удобна – през дигитални канали, ясна информация и бърза реакция.
Разликата минава и през това дали помагаме на клиента да се ориентира в променящата се енергийна среда. В нашия контекст „партньор“ означава и измерими стъпки напред – от по-широка дигитализация в обслужването до реални проекти за енергийна трансформация като програми за фотоволтаични системи за домакинства и нови услуги, свързани с електромобилност. Когато клиентът усеща, че има на кого да разчита – с компетентен отговор, с яснота, с устойчиво решение и с уважение към времето му – тогава вече не сме само доставчик.
„Америка за България“: Как си представяте EVN след 5 – 10 години? Какво ще бъде различното за хората?
К.Т.: Животът ни ще става все по-технологично зависим и енергетиката няма да е изключение – напротив, ще е сред най-дигитализираните сектори. В тази връзка си представям EVN като стабилен и разпознаваем партньор за хората и бизнеса – компания, която внедрява нови решения така, че клиентът да ги усеща като повече удобство, повече прозрачност и по-надеждна услуга.
„Америка за България“: EVN има дълъг опит в партньорства с граждански и природозащитни организации. Какво могат неправителствените организации (НПО) да дадат на бизнеса, което той трудно може да постигне сам? Бихте ли дали пример от Вашия опит?
К.Т.: НПО могат да дадат знание и експертност в сфери, в които бизнесът няма натрупан опит. За мен доброто партньорство е обещание за предвидимост и надеждност – и изисква адаптация и от двете страни. Бизнесът търси измерим резултат, отчетност и устойчивост; НПО често работят за по-широк обществен ефект и промяна в мащаб. Когато очакванията се изговорят и напаснат, се получава стойностно партньорство – като това с Фондация „Америка за България“. Такива са и партньорствата ни с WWF, Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и „Зелени Балкани“, както и работата ни с училищата по програмата „Часът на Иви и Енчо. Занимателни обучения за енергия и екология“.
„Америка за България“: Кога едно партньорство между компания и гражданска организация е наистина смислено, а не просто „добре изглеждащо“?
К.Т.: Когато партньорството постепенно стане част от регулярната работа на компанията, защото е доказало смисъла и устойчивостта си. Когато е дългосрочно и може да се проследи резултатът – тогава то спира да бъде „кампания“ и става начин на работа.
Ще върна към два от примерите по-горе: Единият е партньорството ни с Българското дружество за защита на птиците, с което от години реализираме проекти за обезопасяване на електроразпределителната мрежа с цел опазване на птиците в Югоизточна България. Другият е проектът ни с WWF България за възстановяване на крайречна гора по река Марица, край гр. Стамболийски. И в двата случая говорим за дългогодишни усилия, които вече са естествена част от това, което правим.
„Америка за България“: Предвидим бизнес климат няма без правила, доверие и работещи институции. Има ли според вас роля за бизнеса да бъде по-видим в защитата на тази среда?
К.Т.: Предвидимата среда е отговорност на цялото общество – и бизнесът е част от него. Но тя не се случва сама: нужни са работещи институции, които прилагат правилата последователно и предвидимо, независимо от това кой е отсреща. Когато има такава стабилност, бизнесът може да планира дългосрочно, да инвестира устойчиво и да отделя ресурс и енергия и за каузи, които не носят моментна печалба, но са важни за обществото.
Затова според мен бизнесът има роля да е по-видим и по-активен и в защитата на самата предвидимост – да настоява за прозрачни правила, равнопоставеност и последователност, и да дава личен пример с коректно поведение. А когато подкрепяме обществени каузи, най-важното е да го правим с ясна цел, измерим ефект и дългосрочен ангажимент.
За мен това е въпрос на лична отговорност – да оставиш следа, която има смисъл и след теб.
„Америка за България“: Ако трябва да обясните работата си на дете на площадката пред Базиликата, как бихте го направила?
К.Т.: Представи си, че токът е като невидим път, който стига до дома ти. Аз и колегите ми всеки ден се грижим този „път“ да е сигурен и да работи – за да можеш спокойно да си запалиш лампата, да си заредиш телефона и да си направиш филийка на тостера. А ако някъде има проблем – да го намерим бързо и да го оправим възможно най-скоро.
Този текст и снимките към него са част от рубриката „Оптимизъм за България“ от сайта на фондация „Америка за България“.
