
Платформа за инвалиди, завързана към парапета на подлеза с кален парцал и подпряна с автомобилна гума. Тази съвременна „инсталация“, илюстрираща „достъпната“ среда във Варна се намира в подлеза на бул. „Васил Левски“ до сп. „Спортист“.
Звъним на телефонния номер, залепен върху платформата – Център за обслужване на клиенти на компанията за асансьори и платформи за хора с увреждания КОНЕ, доставила устройствата във Варна.
„На бул. „Левски“ имаме само пасарелки“, отговаря любезно женски глас. „Но тук е посочен вашия телефон върху платформите за инвалиди в подлезите във Варна?“. „Явно няма подновен договор. Аз съм в София, не мога да ви кажа.“. Разговорът приключва с призив на любезната служителка да се обърнем към община Варна.
ЕкоВарна направи това още на 28 септември т.г. Писмено попитахме Община Варна каква част от подлезите са с изградени подемни устройства за лица с трайни увреждания и майки с колички и каква част от тях са в изправност към датата на нашето питане. Поинтересувахме се и каква част от обществените сгради са достъпни за лица с трайни увреждания, т.е. имат изградени рампи, асансьори за трудноподвижни лица и пр. Отговор в рамките на почти месец не последва, въпреки напомнянето.
Наше проучване показа, че във Варна са инсталирани 55 стълбищни платформи за придвижване на хора с увреждания през пешеходните подлези. Те на практика обаче са
неизползваеми още от поставянето им
Опитите ни да се открием работеща платформа се оказа неуспешен. След десетки обиколени подлези в най-големия градски район – „Приморски“ откриваме съоръжение, което има здраво копче за включване и реагира на натиск. При опит да качим инвалидна количка на него обаче, чуваме истеричен вик зад нас:
„Госпожо, моля ви недейте! Миналия месец един мъж с количка увисна на тази платформа. В никакъв случай не я използвайте!“.
Подобна е ситуацията и с асансьорите. „Никой да не ги ползва! Особено майки с колички, за да не си стресират децата“, категорична е Калина Цачева, която от година се придвижва с инвалидна количка във Варна. Най-близкият до нея асансьор – на спирка „Акациите“, в продължение на месеци е неизползваем.
„Имаше вид на изоставено съоръжение. Една приятелка настоя да го пробваме. И той взе, че тръгна. Влязохме вътре – паяжини, смрад, тъмнина. Стресиращо преживяване! Благодарих на Бога, че излязохме. Няма повече да го използвам“, казва Цачева.
Ситуацията се разиграва през август. През септември достъпът до асансьора вече е ограничен с предпазни ленти.

Корекции от близо 750 хил. лв. са наложени на Община Варна
през 2021 г. по три европейски проекта на обща стойност 8.7 млн лв. Част от тях са и монтираните рампи за инвалиди в подлезите. Проверка на контролния орган през 2019 г. установява, че част от монтираните рампи за инвалидни колички не са в изправност и липсват навеси. Монтираната звукова сигнализация за незрящи хора на автобусните спирки не функционира в цялост, а на шофьорите в „Градски транспорт“ не са предоставяни указания за работа с рампите.
Запознати твърдят, че зружеството, което е монтирало рампите, е трябвало и да ги поддържа в продължение на 5 години, но това не е било включено в договора им.
Парите са усвоени, но рампите на практика са неизползваеми.
Община Варна оценява на близо 400 хил. лв. с ДДС годишното обслужване на стълбищните платформи за хора с увреждания, монтирани в подлезите на града. Обществена поръчка за услугата е обявена тази есен от местната администрация, а срокът за получаване на оферти изтече в края на миналата седмица (20 октомври). Финансирането за изпълнение на поръчката ще се осъществява от общинския бюджет.
Т. нар. пасарелките (надлези) за сега остават сред малкото възможности за пресичане на възлови кръстовища от хора с увреждания във Варна. Те обаче са трудно достъпни за хора, които нямат физическа сила, споделя Добромир Добрев, млад човек в инвалидна количка.
„Искахме велоалеи и подходи за колички, които да завършват на кота нула, но някои места са на по няколко сантиметра височина“, разказва Добев. Според него
проблемът е в контрола
„Услуги има, но те не стигат до хората поради малки пропуски, които никой не проверява“, казва още Добромир Добрев.
„На един автобуси има рампи, на други – няма. На тези, които има, за да се качиш, шофьорът трябва да заходи към спирката от по-голямо разстояние и да спре близо до заслона“, обяснява Добромир Добрев.
„Хората с инвалидни колички във Варна масово не ползват градски транспорт. Причината – не могат да стигнат до него. Дори и да го направят, не е ясно дали шофьорът на автобуса ще спусне платформата. Не ползват и подлезите, защото като влязат от едната страна, не е ясно дали ще могат да излязат от другата.
Затова
с риск за живота си пресичат над подлезите
разказва Марина Карапетян, председател на Дружество за хора с увреждания – Варна.
По думите й, не може да се даде еднозначен отговор дали е достъпна средата за хора с увреждания. Като цяло не е, смята Карапетян. Като пример за достъпност тя дава търговските центрове.
„Има нормативна база, която не е лоша, но липсва контрол и това е основният проблем. Администрацията не разбира, че 2 см в скосяването може да е проблем за хората в инвалидни колички“, коментира експертът.
Липсата на рампи в жилищните сгради, строени през миналия век, обрича част от хората с увреждания на
„доживотен затвор“
На малцина е известно наличието на Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност, по която етажната собственост може да се кандидатства за финансиране на подобни съоръжения.

Снимка: ОЦОСУР
„В целия град има само няколко сгради, кандидатствали и получили финансиране по програмата“, споделя Марина Карапетян. Основната причина освен бюрокрацията и липсата на капацитет, е, че хората с увреждания, които са основните заинтересовани, рядко имат физическата възможност да бъдат активни и да работят с етажната собственост по реализирането на проекта. Затова в Бургас тази функция е поела общината, която задвижва процедурата и документацията при изявено желание от страна на собствениците.
Преди 20 години Общинският съвет във Варна е приел наредбапх за изграждане на общодостъпна среда в града. Според вейните разпоредби в градската среда се осигурява възможност за придвижване на всички групи от населението, включително хора с увреждания, в това число по улици и пешеходни зони, по стълбите, свързващи различни нива в градската среда и по подлези и надлези.
В началото на 2021 г. е приета наредбата за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Нейните текстове регламентират т.нар. „достъпен маршрут“, който да започва от улици и пешеходни пространства, от места за паркиране или от спирките на превозните средства и да стига до достъпен вход на сграда или съоръжение. Т.е. рампата от подлеза, освен да работи, и да е свързана с другите елементите на средата, да позволява безпрепятствено придвижване до спирка, паркинг, лечебно или образователно заведение.
26 132 са хората с трайни увреждания във Варна
сочи анализ на потребностите от социални услуги в общината. От достъпната инфраструктура обаче се възползват още десетки хиляди майки с колички и временно трудноподвижни варненци.
„Идеята на нормативната база е, че в града да има само един човек с такава потребност, градската среда трябва да се направи достъпна за него. Защото за никого не е сигурно, че утре няма да е също в това положение“, казва Марина Карапетян.
Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.











