Снимка: АЕЖ-България/Platformata.bg
Асоциацията на европейските журналисти – България публикува днес позиция, в коятоизразява съболезнования към семейството и близките на Милен Цветков, но и задава въпроси, които чакат своя отговор. Предлагаме ви пълния й текст:
„Много от нашите членове са работили съвместно с него, други са били гости в предаванията му. Всички сме потресени от нелепата му и преждевременна смърт. На всички ни е трудно да сдържаме емоциите си. Нека не забравяме обаче, че Милен Цветков е журналист. И като такъв не си е позволявал да сипе обвинения и да издава присъди, затова нека и ние не се поддаваме на това изкушение.
АЕЖ – България подкрепя благотворителната кампания “За децата на Милен”, организирана от колеги и приятели на журналиста и Фондация “Работилница за граждански инициативи”. Можете да помогнете с дарение на този линк.
Милен Цветков правеше онова, което правят журналистите – задаваше важните въпроси. Това му се отдаваше – правеше го с усмивка, но въпросите му не бяха лековати или удобни. Напротив, нека си спомним, че преди две години бе принуден да напусне една от националните телевизии – вероятно заради въпрос, който си позволи да зададе.
Затова ако искаме да почетем паметта на Милен Цветков, нека не прибягваме до онлайн линч, не се оплитаме в конспиративни теории, опитвайки се да докажем несъществуваща връзка между случилото се и работата на журналиста. А да задаваме въпросите, от чиито отговор има интерес цялото общество.
Нека питаме и ние какво се случва със свободата на словото и дали наистина маските са, за да мълчим, както беше написал Милен Цветков. Нека вместо да изливаме силния си, но краткотраен гняв, систематично да питаме какво правят институциите, за да не умират толкова много хора по пътищата. Да попитаме какво се прави, за да се предотвратяват подобни инциденти, вместо след всеки от тях дасе ожесточаваме все повече в търсенето на мъст срещу виновния. Да се поинтересуваме дали контролът на движението по пътищата е занижен в последно време заради други ангажименти на полицията, свързани с извънредното положение. И дали се взимат мерки и се налагат санкции срещу онези шофьори, които се възползват от намалелия трафик, за да превърнат градските булеварди в скоростни писти за изпробване на възможностите на мощните си автомобили? Да следим за провеждането на честно и справедливо разследване на обстоятелствата, довели до инцидента, при който загина нашият колега.
На мястото на Милен Цветков на онова кръстовище можеше да бъде всеки. Но на мястото на Цветков в българската журналистика трудно ще застане някой. Това място всъщност бе опразнено не вчера, а доста по-рано с отстраняването на Цветков първо от най-гледаното време, а после от големите медии, с опита да бъде маргинализиран – оставен без достъп до национален ефир. Но днес виждаме, че този опит не е успял – въпреки че не го виждаха по основните телевизии, хората не са забравили Милен Цветков. И, убедени сме, няма да го забравят скоро. А въпросите му, зададени с усмивка, ще продължават да кънтят и да изискват отговори…“
