„За истината“ препубликува анализ на Еми Барух от „Дойче Веле„.
Да, господин Митов, моралът наистина е задължително условие. Зад него застанаха онези момчета на терен в Пловдив, заплашени от своите началници, които с действието си ни върнаха надеждата, че не всичко е погубено.
Осуетената операция срещу контрабанден канал за цигари в Пловдив прилича на сезон на култовия блокбъстър „Лоши момчета“. Този път продуцент не е Джери Брукхаймър и жанрът не е комедия. Епизодът се разигра в покрайнините на тепетата и за изненада на „обичайните заподозрени“ в екшъна се намеси една „великолепна седморка“ (броят всъщност няма значение), която по време на действието изненадващо промени сценария в опит да провали планираната акция.
Всичко това се случва на 19 ноември м.г., когато служители на ГДБОП-Пловдив проследяват съмнителен автомобил и така стигат до селскостопански двор, където от един ТИР в онзи момент се разтоварват палети с контрабандни цигари. Според информацията, изнесена от гражданското сдружение БОЕЦ, екипът е уведомил своите началници, че ако не действат веднага, контрабандистите ще се измъкнат. Оказва се обаче, че шефовете точно това искат. Те разпореждат на служителите да се изтеглят и … звънят на контрабандистите, за да ги предупредят за опасността. Въпреки това служителите продължават операцията и ги задържат.
Сюжетът, ще кажете, е банален. Темата е сред най-експлоатираните кримки, в които кулминацията настъпва, когато хванеш най-големия началник. А той е или корумпиран или зависим, или и двете. Около него са подредени хора с различни обвързаности, различни лични истории и различни човешки провали.
Къде е Даниел Митов и кой е неговият началник?
От министъра на вътрешните работи не чухме ясна недвусмислена критика и израз на неодобрение заслучилото се. Даниел Митов каза, че е „крайно време да се приключи с тези спекулации на организации, които служат като кошче за отпадъци за решаване на някакви вътрешни спорове на хора в МВР“.
Той нападна неправителствената организация БОЕЦ и ги нарече „дежурни викачи“. Министърът все пак бе принуден да реагира и старши комисар Калин Литов – назначен от Пеевския Калин Стоянов – вече не е заместник-директор на ГДБОП. Но нито е уволнен, нито е дисциплинарно наказан. За останалите в компанията научихме, че са преместени някъде в системата. Фолклорът нарича това „политически чадър“.
Министър, който прилича на параван
В резултат на събитията от ПП-ДБ обявиха, че ще поискат оставката на вътрешния министър, ако не разследва случая.
Какво разследване обаче можем да очакваме от същия човек, който нарече архива на бившия следовател Петьо Еврото „митичен“? И който се изказа като говорител на прокуратурата, оправдавайки отказа ѝ да разследва сигналите за неправомерни действия на полицейски служители.
Даниел Митов беше едно от изненадващите назначения в кабинета Желязков. Изненадващо именно заради поставянето му начело на Министерството на вътрешните работи. За всички бе ясно, че той не познава системата, нито има подготовка да заеме този пост. Защо Даниел Митов е приел роля, която прилича на параван, е въпрос, чийто отговор не знаем.
Моралът, Митов!
Даниел Митов е събирателен образ на онази образована, нахакана, ловка пътувала по света група тарикати, които сърфират предвидливо върху политическите вълни на времето с маската на носители на новия морал. Той беше заместник на Иван Костов в Демократи за силна България, прелетя през Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева и паркира при Бойко Борисов през 2021.
В едно свое интервю Митов беше казал, че ако не се занимава с политика, то би се занимавал с нещо близко до нея – „неправителствени организации, граждански каузи“. За това каква е днешната кауза на министър Митов вероятно трябва да питаме неговият началник. И за двамата можем да се съмняваме, че не се гнусят от контрабанда. Но докато не получим отговори, ще искаме оставката на Митов. Защото в същото онова интервю от далечната 2009 година Даниел Митов казва: „Моралът е задължително условие по пътя на постигането на някакви цели“.
Моралът, Митов! И личният, и професионалният. Зад който застанаха онези момчета на терен в Пловдив, заплашени от своите началници, които с действието си ни върнаха надеждата, че не всички съпротивителни сили са безвъзвратно погубени.
