Снимка: „За истината“
Мандат 2019-2023 за Общински съвет Севлиево може да бъде определен като най-скучният и безплоден за последните десетилетия на общината.
Заседанията, с много малко изключения, не продължават повече от час – време, през което съветниците одобряват между 30 и 40 предложения на кмета и общинската администрация, а дебатите за четирите години от началото на мандата се броят на пръсти.
В пленарна зала отговори не се чуват, защото няма въпроси. Няма обяснение на отрицателен вот, защото и отрицателен вот няма. Липсват и изказвания, като се изключи становището на председателя на ресорната постоянна комисия, което обикновено звучи така: „Постоянната комисия разгледа предложението на общинската администрация и предлага да бъде подкрепено“. То винаги е в отговор на поканата от председателя на Съвета за дебати, но тъй като такива няма, следва репликата: „Колеги, моля да гласуваме прекратяване на дебатите“.
Асфалт ли? – с какво е покрит 3 км. път, ремонтиран с 1 млн. лв. по европейски проект
Следва гласуване за прекратяване на нещо, което изобщо не се състояло и се преминава към следващата точка. На финала „поради изчерпване на дневния ред“ заседанието се закрива.
Просто процедура
Заради липсата на сблъсък на мнения и позиции, с времето заседанията се превърнаха в спазване на процедурата за воденето им. Всичко това явно обслужва управляващите и то срещу близо един милион лева – това е цената, която данъкоплатците са платили от 2019 г. досега за издръжката на Общинския съвет в Севлиево.
Близо 600 хил. лв. са изплатени за заплати на мълчаливите общински съветници в Севлиево, почти 350 хил. лв. са данъците и осигуровките, начислени върху възнагражденията им. Като се тегли чертата, излиза, че срещу 1 млн. лв. управляващите са получили комфорт и спокойствие, убедени в подкрепата на всичко, каквото внесат за гласуване.
За да се изключи съмнение в оценката на продуктивността на севлиевските общински съветници, „За истината“ поиска от канцеларията на Общинския съвет информация за тяхната активност. Информацията бе поискана в началото на юни по реда на Закона за достъп до обществена информация. Това е два месеца преди края на мандата, ако през август излязат в обичайната ваканция.
Няма информация за активност
„Информация за активността на общинските съветници не ви предоставяме, тъй като дискусиите се водят в постоянните комисии и явно се изясняват възникналите въпроси по проектите за решения“, гласи отговора на председателя Здравка Лалева. С него тя потвърждава, че в пленарна зала колегите й са сто процента пасивни и прави опит да оправдае това с работата им в комисии.
Лалева обаче пропуска, че заседанията на постоянните комисии дори да са отворени за граждани, не се излъчват нито пряко, нито на запис, както заседанията на Общинския съвет. Освен това на заседанията присъстват предимно членовете на съответната комисия и ресорни служители на общинската администрация, докато в пленарна зала са всички общински съветници.
Всъщност, точно пленарната зала е мястото, където могат да се чуят мнения, които в името на демокрацията е най-добре да са противоречиви, а така да се изяснят конфликтните моменти около предложенията за решение. Не е случайно, че работата на Народното събрание е структурирана по същия начин, както в местните Общински съвети – в тази последователност: обсъждане в постоянна комисия, дебат в пленарна зала, гласуване. Една от тези стъпки да липсва, нарушава се демократичността при вземане на решението, а обществото е лишено от възможността да чуе как онези, които е избрало, защитават интересите му.
Без питания към кмета за по-сигурно
Четиригодишното отсъствие на дебат в Общинския съвет на Севлиево не е единствения му специфичен белег. Общинските съветници не обичат да задават въпроси към кмета и общинската администрация. За четирите години от началото на мандата са отправени 24 питания към кмета, две от които по една тема. Девет от питанията са от един общински съветни от група, представляваща гражданска организация.
„Позицията“ негласувал
Освен всичко дотук, трябва да се отбележи и трайната тенденция, настанила се в последните години в работата на Общински съвет Севлиево – общински съветници присъстват на заседанията, но в режим на гласуване, не гласуват.
Подобно поведение освен, че е незаконно, е и неморално. То противоречи на Правилника за организация и дейността на Общинския съвет, съгласно който приемането на решения става чрез гласуване „за“, „против“ или „въздържал се“. Последното е опция за онези съветници, които не са нито „за“, нито „против“ и гласувайки „въздържал се“ показват, че нямат категорична позиция.
Какво обаче заявява общинският съветник, който не гласува по нито един от трите начина. Неговият глас не се отчита, т.е. дали е в залата или навън, е без значение, защото срещу името му системата за отчитане на вота „слага“ черта, т.е. няма вот. Ако протоколите от заседанията се гледат със задна дата, няма как да бъде установено дали съветникът Х е присъствал по време на гласуване, за което система е отчела, че той не е гласувал.
Негласуването всъщност е своеобразна лъжа – с него общинският съветник лъже гласоподавателя, че работи за интересите му. Всъщност лъжата е, че изобщо работи. Законодателят не е предвидил възможност съветниците да са просто тяло в пленарна зала, от тях се очакват адекватни действия и позиция. Това е записано и в задълженията им – чл. 23 от Правилника за работа на Общински съвет Севлиево гласи, че съветникът е длъжен да участва в решаването на разглежданите от Общинския съвет въпроси. Не е записано обаче какво следва, ако той пренебрегва задълженията си.
Оказва се, че имената на общинските съветници, които не гласуват, също не могат да бъдат посочени, въпреки, че „За истината“ поиска справка за всички случаи на „негласувал“. „Няма налична достоверна информация за това, системата за гласуване не отразява „негласувал“„, гласи отговора на председателя Лалева.
Така по-малко от сто дни преди местните избори избирателите би било добре да се вгледат в свършеното от местните избраници дотук. Защото немалка част от общинските съветници по места, отново ще поискат гласа на съгражданите си и за да е чиста сметката, трябва да е ясно какво получават гражданите срещу доверието и парите си.
