„За истината“ препубликува коментар на Евгени Кънев от профила му във фейсбук.
В публичното пространство често се бъркат понятията “анализатор” и “пропагандатор”. Всъщност, второто не се използва, за да се вкара тази категория хора по медиите в първата като анализатор – както биват официално представяни.
Все пак тези от нас, които са изкарали детството си като пионери и комсомолци при комунизма няма как да не усетят разликата. Като участник в Националния политически конкурс в гимназиалните ми години бяхме инструктирани да си учим експозетата наизуст, за да се избавим от мисловния процес по време на самите презентации. И да отговаряме бързо, ясно и високо.
Всъщност, това са основните похвати на пропагандата. В единственото ми участие в избори – за Европарламент, имахме спуснати тези, които един политолог беше сготвил и трябваше да ги повтаряме с прикрепени аргументи. Още докато се хващах, че рецитирам тезите, в които се съмнявах, разбрах, че в този тип политика не искам да участвам. Не защото бяха погрешни, а защото даваха една гледна точка, която трябваше да бъде защитавана. А ние икономистите казваме: “от една страна,… от друга …”. Е, бях лишен от другата:). Т.е от анализаторството, което би трябвало комплексно да разглежда едно събитие или явление.
Как да разпознаете пропагандатора:
1. Бори се не за идеи, а за медийно надмощие
Като кандидат-евродепутат- във времето, когато демократите бяха решили да се професионализират без да разбират, че са безвъзвратно закъснели – ни бяха тренирали, че човек си съставя мнение за някой по медиите най-вече как говори (85%) и след това какво говори (15%).
За целта, пропагандаторът заучава заготовки (опорки), които трябва да изрецитира бързо, ясно и високо (спомняте си). В случай, че получи силна контратеза от опонента си, той е длъжен да го прекъсва и накъсва, защото важна е не истината, а впечатлението за нея, което се постига с медийно надмощие. А може и да се страхува, че “трудът” му няма да бъде оценен и договорът прекратен.
Анализаторът като говори мисли, прави паузи, търси подходящи думи. Отделно, възпитаните хора не изпитват нужда да се надвикват, за да бъдат чути.
2. Атакува не идеи, а хора
Когато няма идеология, освен тази на кражбата, каквато е на нашето статукво – няма как да има дебат за идеи. Пропагандата започва да се цели в личностите, които проповядват идеи, които да прекратят кражбата. Целта е делата на тези личности да се представят в контраст на идеите, които защитават и така бъдат компрометирани.
Примерно, политик е против корупцията – ще се намерят “снимки, записи, фактури”, които да му бъдат пришити с подтекст “гледай тези наглеци какво говорят, а те били още по-корумпирани”. Тук фактите нямат никакво значение, а тяхното представяне като “факти” от прокуратура и служби, които пропагандаторът вече да обяви като доказателства. Така Борисов с пачки вече е равно на нарочен за контрабандист с пачки, който се е снимал с главен секретар или бивш министър – но без… пачките. Но понеже последните са назначени от ПП, значи пачките / корупцията са навсякъде.
Или политик е за съдебна реформа, приета с 2/3 парламентарни гласове. Всеки проблем с нея обаче не се отнася до предложилия текста с проблема, а до предложилия въобще съдебната реформа. И затова е некадърен, а другите гласували са били подведени.
Всичко това изстреляно с водопад от думи, от които се запомнят с лошо само имената на определени хора.
Анализаторът анализира действия на политиците и не прави квалификации на конкретния политик като корумпиран или некадърен.
3. Цели да предизвика негативна емоционална реакция на омраза в масовата публика към опонента, а не да предлага решения на проблеми
Целта на пропагандатора е да възбуди реакция във възможно най-много хора. В по-редки случаи положителна, когато може да се позове на някаква привлекателна идеология. Когато няма такава, целта е да предизвика активност, движена от омраза. Понеже повечето хора търсят сигурност пред свобода, срещу тяхната лоялност им се предлага силна фигура на вожда. Или завоалирано – представят се за “слаби фигури” опонентите чрез тяхното наклеветяване и омаскаряване.
Разбира се, тази пропаганда най-лесно се разчита именно от хората, за които свободата е по-голяма ценност от сигурността, защото те предлагат умения, за чието търсене е нужна свободата. А тя се гарантира единствено от силните закони за всички, а не от силни вождове.
Автентичните анализатори предлагат именно своите умения, за да се търсят решения на проблемите чрез законите, а не чрез близостта до вожда. Те имат нужда от свободата в медиите, за да бъдат чути от хората, вземащи решения, а не да се надвикват за оценката на публиката.
Просто пропагандата и анализът са две различни професии с различна таргет аудитория.
Който се бори за гласове, трябва да умее изкуството на пропагандата.
Който се стреми към намиране на решения на проблеми, трябва да умее изкуството на анализа.
