На 6 април 1936 г. в Париж Дан Колов печели европейската титла в борбата срещу известния като човека с хилядата хватки Анри Деглан. На ринга двамата са като освирепели лъвове, въпреки че в живота ги свързва уважение и приятелство.
На същата дата 86 години по-късно един млад българин – Тихомир Благовестов, предложи на търг в социална мрежа първия си европейски медал по самбо, спечелен в Сомбор, Сърбия през 2005 г. Средствата ще бъдат преведени по сметката, в която се събират пари за изработката на восъчни фигури в цял ръст на Дан Колов и неговата майка.
Тихомир Благовестов е на 34 г. Бивш командос от специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), носител на балканската титла по джудо, два пъти европейски вицешампион по самбо и европейски шампион по бойно самбо, световен шампион по самбо. През 2014 г. прави дебют в ММА и побеждава в първия рунд само за 38 секунди, а на следващата година е сребърен медалист от световна купа в Казахстан и европейски шампион. Спортната му биография е доста богата допреди година, когато слага край на професионалния спорт.
Това обаче е само видимата част от раздялата със спорта. Тези, които познават Тихомир Благовестов, но и онези, които не го познават лично, знаят за неговата страст по личността на Дан Колов – най-големият спортист на България за всички времена.
Когато бях малък се възхищавах повече на спортните му постижения. Слушах и четях много за него, воден от някакво вътрешно любопитство. Изграждах личността му като добавях и доза въображение. С времето сякаш започнах да го опознавам и преклонението и възхищението от бореца се прехвърлиха върху човека. Започнах да виждам личността Дан Колов и ставах все по-привлечен от него.
Не е ясно кога точно е започнала осъзнатата необходимост да прави нещо, за да съживи паметта за Дан Колов. Казва, че вероятно се е случило постепенно, защото с опознаването на бореца Дан Колов и човека Дончо Колев Тихомир започнал да изпитва нужда да предаде на другите това, което сам изпитва към него.
Това че е от Севлиево, град на десетина километра от родното село на легендарния борец, донякъде обяснява близостта, която младият мъж чувства към своя кумир. Тази близост му помага да посещава често селото и родния дом на Дан Колов, а с това да попива от автентичната атмосфера в него. Така се родила първата му по-мащабна инициатива – съживяване на родния дом на бореца, превърнат в къща-музей, плачеща за ремонт и поддръжка.
Исках хората да идват в къщата, да гледат снимките, вещите, да поемат от праха на този дом, в който е израснал. Исках семейства да водят децата си и да им разказват за силата на волята и духа, за нуждата от постоянство, за добротата, която трябва да раздаваме.
Като начало Тихомир си обещал да купи косачка и прахосмукачка за къщата-музей. През 2015 г. те са доставени. На следващата година, когато е в САЩ като един от бойците на ММА, организира продажба на тениски, за които сам плаща, а средствата от продажбата им отиват за реставрация на къщата-музей и паметника на Дан Колов в центъра на с. Сенник. Тениските не са просто тениски – на едната им страна пише „We are power“, а на другата – една мисъл на Иван Абаджиев – бащата на българските щанги, както го наричат в спортните среди: „На успелите завиждат, на талантливите вредят, на гениалните отмъщават”. Тениските са решени цветово в багрите на българския трибагреник.
„Искам с този проект, а и с много други, да достигна предимно до българите тук, в Америка. Да им покажа по един различен начин, че България е страна с богата култура и ценности, и ще се борим за тях, независимо от безразличието на нашите управляващи“, споделя Благовестов в интервю за електронното издание http://chicago.bg/.
Същата година Тихомир събира в с. Сенник елита на българското бойно самбо, а местните не могат да се нарадват на гостите и ги посрещат на селския мегдан с хляб и сол. Тогава в селото идват Стоян Саладинов – помощник-треньор на националния отбор по самбо и бивш елитен командос, Росен Димитров – националният треньор по бойно самбо, трикратен световен шампион по бойно самбо, за когото казват, че никога не е губил схватка в бойно самбо, Марко Косев – петкратен световен шампион, Мария Оряшкова – златното момиче на българското и световно самбо и единствената от националния отбор, която извоюва златен медал на Световното първенство в София през ноември 2016 г., както и момчетата от националния отбор по бойно самбо, медалисти от световното първнество в София, което се провежда същата година.
Идеята на Тихомир е да им покаже къщата на Дан Колов и кой с каквото може между тях, да помогне за нейното съживяване. При това посещение Стоян Саладинов прави ценни дарения от вещи и писма, притежание на Дан Колов.
Една година по-късно българи в Лас Вегас събират 2 хил. долара за ремонт на къщата-музей Дан Колов по време на благотворителен турнир „Bulgariada“. Инициативата за турнира е на Тихомир Благовестов, а осъществяването й става с подкрепата и на други наши сънародници в САЩ.
Последната идея на Благовестов – изработване на восъчни фигури на бореца и неговата майка, ще струва 23 хил. лв. За реализирането й се е договорил с великотърновския скулптор Борис Борисов, създател на десетки подобни проекти. Фигурите ще бъдат изработени в реални размери, седнали един до друг и вперили поглед един в друг. Идеята за това разположение е обща – на Тихомир и скулптора. Двамата смятат, че майката символизира завръщането, родното, дома, а Дан Колов е известен с обичта си към България и родния край. Нали негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“.
Работата ще отнеме около пет месеца. В предварителната цена са включени и автентичното облекло на двата образа за времето, в което са живели.
Сумата не е малка, но не е и непосилна за такова дело, убеден е Тихомир. Ако бъдем обединени в тази инициатива и разбира се всеки е съпричастен, подкрепи и сподели инициативата, нещата ще се случат. А парите вече се събират. Малко по малко.
Има много хора с добри сърца, които искат да помагат. Като Ивайло Испиров от Плевен, който превежда 500 лв. за първия европейски медал на Тихомир Благовестов, но отказва да получи медала, защото смята, че мястото му е при Тихомир, който си го е отвоювал.
Нека бъда правилно разбран, не е толкова до парите. По-важно и смислено е да говорим за Дан Колов. Затова искам да съживим и музея, но повече да наблегнем на духа. Знам, че рано или късно пари ще се намерят, ремонтите ще се случат, но ако ние не опазим спомена и не говорим за личността на Дан Колов, всичко останало е целофан без съдържание.
Ние, българите, имаме морален дълг като наследници на Дан Колов да съхраним, да предадем на тези след нас знанието за неговите постижения, неговото разбиране за съществуване, неговите принципи и философия. Това се опитвам да обяснявам винаги и на всеки, че е много по-важно хората да бъдат докоснати в сърцата. Да знаят с какво е допринесъл за България великия Дан Колов и да запечатат знанието вътре в душите си. Ако това постигнем, а аз към това се стремя, то ще надживее всяка една къща, всеки един мономент, е веруюто на Тихомир, превърнал историята на Дан Колов и дома му, в своята.
За Дан Колов (Дончо Колев Денев) като борец се знае много, но по-встрани остава огромната му благотворителна дейност. Негови са думите: „Аз не обичам наполовина работи. Когато е за благотворителност, трябва да се даде всичко“. И той дарява: През 1936 г. основава със свои средства школа по борба в София. На следващата година дарява 500 хил. лева от личното си състояние на цар Борис за купуване на самолет за българските Пощи. Заедно с Хараламби (Хари) Стоев дават средства за изграждане на летището в Горна Оряховица, което е открито през 1925 г. Целият хонорар от победата над Чарли Сантен дарява на българските студенти, погасява дългове към държавата на свои съселяни и приятели, подпомага семейства, изпаднали в затруднение, дарява на деца, манастири, школи по борба, млади спортисти.
След смъртта на Никола Петров- първият ни световен шампион по борба, семейството му изпаднало в затруднено положение. Един ден Дан Колов неочаквано пристигнал в дома им и оставил в плик значителна за онова време сума.
Възрастни жители на с. Сенник и днес разказват как Колов събирал всеки ден децата и ги водел на сладкарница. Едва когато слагал пред всяко от тях чиния с пасти, си тръгвал, а на вратата се обръщал към сладкаря и му нареждал: „Когато си излизат, дай им по един голям шоколад „Крава“!
Дан Колов умира на 27 март 1940 г. от туберкулоза. Погребан е в двора на църквата в с. Сенник, както сам е поискал приживе.
