Снимка: Скрийншот от видео на БНТ
Дни наред медиите продължават да обсъждат първото телевизионно интервю на Румен Радев в БНТ – вече не в качеството му на държавен глава, но с отношение към него все едно, че още е такъв. Подобен комфорт не помня да е осигуряван на друг политик в обществената медия. Ако това не се повтори, ще го преглътнем и ще приемем, че е заради високите очаквания към неговата персона и бъдещата му роля в един следващ парламент и правителство, каквато, апропо вече му отреди БНТ и други медии преди избирателите да са казали думата си.
Ние не знаем нищо за неговия бъдещ политически проект, който той обяви, че ще е партия.
От интелектуалния си пиедестал, на който сам се е поставил, Иво Христов каза, отново пред БНТ, че има достатъчно подготвени хора, които работят върху програмата на президентската партия. Ако перефразираме думите на Матея, гл.7 „по плодовете им ще ги познаете“ във фразата „по съветниците им ще ги познаете“, тя би следвало да ни ориентира донякъде кой стои зад Румен Радев. Разбираемо е преди започването на предизборната кампания, той да не иска да разкрива подробности около своя проект, още повече че, както сам обяви, възнамерява да регистрира партията си едва след изборите. Но струва ми се, беше задължително да каже поне какъв ще е идеологическият профил на новата му формация. Защото, ако Симеон Сакскобурготски принизяваше унизително ролята на политическите партии и в голяма степен успя да подхрани нихилизъм към тях в обществото, то президентът е длъжен да каже на симпатизантите си що за партия ще е неговата.
Макар да е ясно, че това отново ще е лидерска, а най-вероятно в голяма степен и популистка партия.
Обществото очаква
По време на интервюто си в „Панорама“, а и в други свои публични изявление, Румен Радев повтаря като мантра, че излиза от президентството, защото обществото очаква от него да се пребори с олигархията и корупцията. И с мафията:“Българската мафия постигна невъзможното – обедини почтените хора срещу себе си. От нас зависи да изхвърлим мафията от изпълнителната власт и от прокуратурата, която мафията използва по най-безпардонен начин и като свой щит за политически репресии“. Но и през 2020 г. и сега Радев не казва нито как, нито с кого ще пребори мафията, макар да знае, че само в приказките един герой може да убие сам триглавата ламя. Но не спира да внушава – с думи и поведение, че е приел това като своя кауза и ще го направи.
За такава битка са необходими политическа воля, смели магистрати и силна обществена подкрепа.
На този етап налице е единствено гражданската нетърпимост към мафиотския модел на управление на държавата ни. Търсят се полицаи, прокурори и съдии готови да влязат в тази война с ясното съзнание, че могат да станат нейни жертви. Като убития от италианската мафия прокурор Джовани Фалконе, който е казал, че „страхливият умира всеки ден, смелият само веднъж“.
Дали Радев споделя тази философия не знаем, но от гледна точка на народопсихологията героите у нас считат за луди, а кандидатите да станат курбан за свобода и общото благо са единици.
И историята го е доказала, уви. Така че дори вълната да събере енергия в негова полза, в следващия парламент новият политически „месия“ ще трябва да намери мнозинство за избор на нов Висш съдебен съвет и на главен прокурор. Но дали това ще е възможно, ще зависи от тежестта на вота за отделните партии. А едва след това може да започне и разчистването на авгиевите обори в държавата и войната с мафията, ако изобщо се стигне дотам.
Мафиите по света си имат имена.
И мафията в Италия, и тази в САЩ има основни кланове (семейства), а лидерите им са титулувани като capo di tutti capi („бос на босовете“). В България мафията е безименна, не знаем и имената на босовете й. Вярно е, че за един от най-овластените ни политици говорят под сурдинка, че е capo di tutti capi, а в социалните мрежи могат да се открият снимки, на които се вижда как хора от партията му целуват ръка – типичен ритуален мафиотски жест на преклонение пред най-високопоставеният в йерархията на престъпната организация.
Може би затова за България се говори като за страна, в която мафията си има държава. За едно няма спор и то е, че бившите репресивни служби на комунистическата държава под ръководството на нейния партиен елит създадоха първите престъпни групировки, от които после възникна и мафията.
Когато генерали стават президенти
В света има немалко примери, когато генерали стават президенти, благодарение на военните си успехи и изключителна влиятелност, и обикновено по време на кризи (Джордж Вашингтон и Дуайт Айзенхауер в САЩ, Мустафа Кемал Ататюрк в Турция, Шарл де Гол във Франция и др.) или чрез военни преврати (Аугусто Пиночет в Чили, Хуан Перон в Аржентина, Артур да Коста е Силва в Бразилия и т.н.) Има случаи, когато премиери стават по-късно президенти, например Борис Тадич в Сърбия, по-редки са обратните и най-типичният пример е този с Шарл де Гол. Призован от народа, генералът поема дестабилизираната от партийни противопоставяния Франция, но с условие да организира референдум за промени в държавното устройство. И така през 1958 г. възниква т.нар. Пета република, която на практика е полупрезидентска.
В публичното пространство у нас отдавна се прокрадват подобни идеи за промяна на Конституцията и превръщането на България от парламентарна в президентска република.
Дали в сградата на „Дондуков“ 2 през двата мандата на Румен Радев са се обсъждали в тесен кръг подобни идеи няма как да знаем, но не бива да ги игнорираме априори. След поредица от парламентарни кризи и нескончаеми избори, не е изключено в някои аналитични кръгове на задкулисието да се замислят и подобни сценарии. Защото е видимо, че същото това задкулисие е все по-затруднено да създава нови политически проекти за всеки следващи избори.
Пък и примерът с Русия, в която Путин промени Конституцията, за да бъде доживотен президент, може да се харесва на дълбоката държава и на нейната мафия.
Това, разбира се, е само една хипотеза, която може да изглежда ексцентрична и невъзможна, поне на този етап. Но не е изключено в обществото ни да се породят и такива настроения, особено ако политическата криза и изборите до дупка продължат. Сега обществото чака отговори на много въпроси от генерал Румен Радев, който в кампанията и особено след изборите трябва да покаже има ли качества на стратег. Тактиките могат да се сменят в движение. А визионерството е дарба, която не е дадена всекиму.
