Сила и защита – историята на Евгени, Недялко и Николай

След закриването на дома за деца в севлиевското с. Градница, треньорът по самбо Евгени Генов решава, че не може да се раздели с две от момчетата – братята Недялко и Николай. Сега те са вече част от семейството му.

Евгени Генов с Недялко и Николай
Снимка: Емилия Данкова

Недялко и Николай са братя, оставени от майка им за отглеждане в Дома за деца лишени от родителски грижи в Севлиево. Недялко е на десет години, Николай – на осем. От лятото на тази година момчетата живеят с бившия си преподавател, 39 годишния Евгени Генов и майка му. Той отказал да се раздели с тях, след като местната администрация в Севлиево закрива Дома, в който са настанени.

Недялко и Николай почти не поддържали връзка с майка си.

Тя живеела в севлиевското село Градница, на десетина километра от града. Идвала да ги вижда веднъж на няколко месеца. С порследния си мъж заминали д живеят в Ботевград, а той не искал децата и наредил да останат в Дома.

На два пъти момчетата живели в приемни семейства. През 2012 г. Николай бил при „родители“, чиято строгост още му причинява болка. Като спмена за наказанието да стои с голи колене върху орехови черупки. През същата година и по-големият Недялко за кратко бил приемно дете.

Най-щастливи децата с чувствали в закрития социален дом. Защото там имало

някой, който да им показва, че са важни за него.

Така с годините Недялко, Николай и възпитателя им Евгени се се почувствали свързани.

Кой е Евгени Генов?

Възпитателят на двете момчета е Европейски и световен шампион по самбо за майстори-ветерани. Последната си титла извоювал само преди месец в Солун. След като спиря активната си спортна дейност, става треньор. В тази история за Недялко и Николай той е бащата, който те нямат.

Когато се заговорило за закриване на Дома в Севлиево и настаняване на децата в други социални заведения, той Евгени бил категоричен:

„Няма да ги дам!“

Така започнала битката му да ги запази при себе си.

Евгени Генов с шампионите си Недялко и Николай
Снимка: Емилия Димитрова

За да не допусне да бъдат отглеждани от чужди хора завел дело за присъждането на двете момчета. „Съдийката остана очарована от тях, казва той. Не знам какво ги е питала, но както свърши срещата й с двамата, не спираше да се усмихва. Те са такива деца, слънчеви, лъчезарни“.

Съдебното решение дава право на Евгени да се грижи за Недялко и Николай в продължение на три години. През това време ще направи постъпки те да останат при него и майка му като в приемно семейство.

„Аз тези деца няма да ги оставя,

казва Евгени. Ще ги гледам и подкрепям докато мога. Обичам ги. И не искам благодарност един ден. Да не си мислиш, че го правя за да ми се отплащат. За тях го правя. Защото са добри деца. Ето, и в залата идват да тренират, Николай има сребърен медал от последния международен турнир по самбо и джудо в Сливен. Недялко също е много добър, но има травма на единия крак и не го пуснах да участва“.

Евгени признава, че без майка си не би успял. Само че тя също ходела на работа. За това най-трудно му било в следобедите, когато има часове в училище, а часовете на двете момчета са свършили. Въпреки това не иска да ходят на занималня, защото смята, че там те не се подготвят добре. По-уверен е, когато вечер

тримата готвят уроците заедно.

Заради тренировките понякога това става късно вечер.

Понякога се налагало момчетата да постоят час – два при колеги на Евгени в училище, но го правят без да спорят. Знаят, че компромис с ученето не се прави. И не мрънкат. Понякога, докато чакат, написвали и домашните за другия ден. Така колегите на Евгени му дават своята доза подкрепа задето отглежда две деца без семейство. Помагат му и спортисти. В залата, където тренират състезатели на няколко клуба, всички знаят за „бащинството“ на Евгени. И му помагат.

На какво ви учи Евгени, питам Недялко и Николай? Споглеждат се, подсмихват се, видимо се засрамват. Накрая Николай отговаря съвсем тихо: „На сила и защита“.

„Това е в самбото, настоявам аз. А в живота?“.

„И там на същото“, добавя пак тихо Недялко.

Когато ги моля за снимка, Николай свенливо бърка в джоба на якето си, поглежда крадешком Евгени и пита: „Може ли да се снимам със сребърния медал?“.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам