Родена да бъде „баба“ – историята на Маргарита Костадинова

Тя е баба на двайсетина деца, макар да има само един внук. Останалите ги е „осиновила“. Направила го е по единствения начин, по който можеш да накараш едно дете да се сгуши в теб и да те слуша – като му четеш приказка.

Маргарита Костадинова
Снимка: Емилия Димитрова

От две години Маргарита Костадинова ходи в една от детските градини на Севлиево. Пенсионерка е и има достатъчно свободно време. Разговорите с връстници я натоварвали и решила да го запълва като общува с деца, които много обича. А какъв по-добър начин от четенето на приказки.

Идеята дошла спонтанно, но не била сигурна дали е редно и дали ще й позволят. Все пак била външен човек, трябвало да чуе какво мислят в градината. Никой не възразил на предложението и така започнали нейните

срещи на приказка

с деца на четири и пет години в севлиевската детска градина „Слънце“. Приказките избират заедно. А четенето е онзи момент, в който малките забравят че са в градината. Защото само по време на приказните следобеди с баба Марго, те могат да си лежат на килима или да придърпат възглавница и седнат небрежно на пода. Най-много са обаче онези, които искат да се сгушат до нея, докато чете. „Понякога не ми стига място да отгърна следващата страница, така са се впили в мен“, разказва Маргарита, а очите и лицето й се смеят.

Ченето на приказки с времето прераснало в близка връзка между Маргарита и малките й слушатели. В часовете за занятия децата измолвали от учителките да отделят време, за да нарисуват

картичка за баба Марго.

Ченето на приказки с времето прераснало в близка връзка между Маргарита и малките й слушатели
Снимка: Емилия Димитрова

В дома й има купища такива рисувани картички, някои дори надписани. Нейният отговор е типичен за баба – приготвя им сладки. За Коледа направила на всяко от децата по една меденка, която украсила с ръчно направена снежинка от захар. Истинско произведение на изкуството. Всяка меденка сложила в отделна кошничка.

За празника изненадала децата и с ръчно направени от нея картички във форма на елка и пожелание, написано за всяко на ръка от нея. И тя получила картичка, а в нея пишело:

„И догодина пак да ни четеш приказки!“.

Друг път решила да им покаже колко е важно да се пази природата и какво значение за нея имат дърветата. Занесла в градината жълъд, орех и боб. Искала заедно да наблюдават как покълва жълъд, но за това трябвало повече време, затова заложили в мокър памук орех и бобено зърно. Докато с децата наслагвали в мокрия памук семенца, тя им говорела че човек трябва да засади в живота си поне едно дърво. И им обяснявала, че е важно да наглеждат новите си посеви и да следят кога ще се покаже стъбълце. И това станало, а радостта на малките била неописуема.

Като се разчуло за

приказните следобеди

с баба Марго, започнали да я канят и от други групи и градини, но засега остава вярна на децата, с които най-напред са създали връзката на общуването с приказки. Единствено в седмицата на четенето отишла и в други групи, защото сърце не й давало да откаже на поканите, които получила.

Маргарита Костадинова знае името на всяко от децата, на които чете приказки. Познава техните таланти, страхове и интереси. Като една истинска баба дава напътствия, ако усети, че има нужда. По-често обаче предпочита докато е с децата да се забавляват.

Маргарита Костадинова знае името на всяко от децата, на които чете приказки
Снимка: Емилия Димитрова

Защо го правите?,

питам я. „Това не може да се опише. Чувството да те обгърнат десетки малки ръчички, очите им, докато чета, нетърпението, с което ме посрещат всеки път. Как да го разкажа, то трябва да се усети“.

Един ден учителката на децата й казала: „Вие сте родена да бъдете детска учителка“. Маргарита отговорила: „Не, аз съм родена да бъда баба“.