BG | EN

Радев и Борисов: две псевдоистини за България

Даниел Смилов
Снимка: Личен архив/Фейсбук

Новогодишното слово на резидента Румен Радев прозвуча по-скоро като погребално-поздравителен адрес, а отговорът на Борисов – в познатия самохвален стил. Истината не е някъде по средата, а съвсем различна. И остана неизречена, пише Даниел Смилов в анализ за Дойче веле„.

В навечерието на 2019 г. Румен Радев въведе нов жанр в президентските новогодишни обръщения към нацията. Този жанр може да бъде наречен „погребално-поздравителен адрес“. Иновацията носи не малки позитиви, като повечето от тях се свеждат до краткостта на изявлението – то беше само три минути. От съдържателна гледна точка обаче това изявление представляваше амалгама от неща, които са наглед несъвместими.

От една страна, в него имаше някои от обичайните пожелания за здраве, успех и задружност на нацията. А от друга, констатации, че положението на българската демокрация е от критично до безнадеждно и че тя няма да изкара дълго без някаква радикална трансформация. А е възможно дори вече да се е споминала и да се нуждае от цялостно възкресение.

Рано е за систематичен анализ на ефектите от погребално-поздравителния адрес, но може да се каже, че той свари мнозина зрители и слушатели на президента неподготвени. Не стана ясно например дали след адреса трябва да се вдига наздравица, или просто да се спомене покойникът с добро. Или пък може би правилната реакция трябва да е изблик на гняв срещу некомпетентните или корумпирани и злонамерени лица, които са причинили смъртта на демокрацията и доброто управление?

Радикализация на политиката

От гледна точка на Радев тези лица са ясни и се намират основно в ГЕРБ и някои техни предшественици. По-малко ясна е алтернативата, която според президента чудодейно би спасила българското демократично управление от ерозия и кончина. Той е загатвал, че „визията“ на БСП може да бъде такава алтернатива, но също така е намеквал, че има сериозни основания за съмнения в политическите послания на „столетницата“. Дори през изминалата година полусериозно се обсъждаше дали президентът няма да прави собствена формация заради напрежения между него и „Позитано“.

Основният въпрос, който погребално-поздравителният адрес повдига, обаче е друг: този адрес е симптом за радикализацията на българската политика и за трайното увреждане на политическото въображение на „основните партии“. По принцип тези основни, системни партии трябва да споделят много общи ценности и да се разминават само по ограничен кръг въпроси. Днес обаче нещата са различни – опонентите виждат в другия екзистенциална опасност, някакъв вид рак, който трябва хирургически да бъде отстранен от политиката.

И наистина, когато констатацията ти е, че изминалата година е била „на корупционни скандали и ерозия на демократичните права и институции“, че проблемите са били отсрочвани, но не и решавани“ и че сме се примирили „със застоя и безвремието, с липсата на цели и реформи“, очевидно е, че е нужна не просто смяна на отделни политики, а радикална трансформация най-малко чрез цялостна смяна на караула във вътрешен и външен план. Може би затова в трите си минути Радев не намери място дори за една дума за Европейския съюз (да не говорим за НАТО) – явно спрямо тях той е възприел принципа за покойника – или добро, или нищо.

В отговор на този радикализъм на политическата атака премиерът Борисов възприе познатата си поза на несправедливо обиден труженик за общественото благо, който въпреки всичко не спира да вдига доходите в страната и да строи магистрали. Тоест ГЕРБ и неговата коалиция са символ на растежа и нормалността, а критиците не знаят какво говорят. И речта на президента, и отговорът на премиера могат да бъдат просто пропуснати като част от политическата риторика. Каквото повикало, такова се и обадило. Речта на Радев може да мине просто като проява на лош вкус, а отговорът на Борисов – като рециклиране на пиар образа му на инфраструктурен строител с национални и международни амбиции.

Два едновременни процеса

Но проблемът с тези две говорения – радикално негативното на Радев и радикално позитивното на Борисов – е, че истината не е между тях, а отвъд тях. Имаме два едновременни процеса, които определят събитията в страната. Първо, през последните две десетилетия България изживява безпрецедентен по рода си икономически възход основно заради позитивите от членството си в ЕС. Второ, България пропусна да се възползва пълноценно и максимално от шансовете, които получи, защото създаде корупционно-захващащ модел на управление, потискащ и пречещ както на местната предприемаческа инициатива, така и на чуждестранните инвестиции.

С радикалния си негативизъм Радев рискува да изгори юргана заради охранените бълхи, захванали държавността. С радикалния си труженически позитивизъм пък Борисов нормализира въпросните паразити като необходима част от политическия пейзаж. Задачата на здравия разум не е да „балансира“ между президент и премиер, като изгори половината юрган и се отърве от половината нелегитимни негови обитатели. Нужни са точна диагноза във формулировката на проблема и смели идеи за решаването му. В новогодишните послания всъщност отсъстваха и двете.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Даниел Смилов
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”. Даниел Смилов има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Още от автора

Ако искаме европейска България, има един основен избор

Ситуацията в България е сложна и объркваща. Какъв избор би трябвало да направи човек, който иска некорумпирана страна с европейски начин на живот, успешно отбраняваща се срещу имперските амбиции на агресивни съседи.

Ще застреля ли Бай Ганьо Алеко отново?

ГЕРБ-ДПС се опитват да убедят хората, че без тях България не може да се управлява. И което е още по-фатално - хората да повярват, че в България не може да има проевропейски сили, които да са достатъчно чисти от корупция.

България: Една срамна история, която мирише отвсякъде

Тази история е срамна за България и мирише отвсякъде. Защото е за хора, които се измъкват от наказателна отговорност само заради неспособността на прокуратура и следствие да стигнат до дъното на една многомилионна афера.

Още анализи

Лицето на неосталинистка Русия на Путин надникна изпод козирката

Дори и да става дума за кръвен съсирек, целият свят е станал свидетел на убийството. В духа на НКВД - "почина по време на разследването". Точно като доброто старо време, което толкова много липсва на идиотите, пише руската журналистка Маргарита Шурупова.

Сарафов vs. Гешев. Как прокуратурата призна, че може да изфабрикува разследване срещу всеки

Главен прокурор е притиснат до стената. Затова нарежда да се образува тайно дело срещу опонентите му. По него са събрани доказателства за престъпления на висши прокурори. Накрая главният прокурор е уволнен, а делото е прекратено като незаконно. И никой все още не е предаден на съд.

Героят на прекрасната Русия на бъдещето

Най-голямата награда на днешна Русия е Герой на Русия. В случая с Алексей Навални обаче аз бих го наградил със звездата на Герой на прекрасната Русия на бъдещето. Защо ли? Смъртта на Навални незабавно го превърна в могъща историческа фигура, в чиято чест след време ще бъдат наричани улици, булеварди, университети, може би и градове, пише Виктор Ерофеев.