„За истината“ публикува анализ на Мирослав Иванов за сайта „Студия трансмедия“
Задействаната кампания срещу кандидата на Демократична България за кмет на София Борислав Игнатов с публичното обругаване на партньорката в живота му предизвика доста погнуса. Предизвика и половинчати осъдителни политически реакции. Появи се също невзрачна, лековата и наивна позиция от група медии, заклеймяваща разпространилата снимките „медия“.
С това сякаш темата предстои да бъде затворена. Още докато е на ниско ниво.
Всъщност този казус показва в пълния му размер един ужасяващ механизъм. Това е механизмът на профилиране на непокорните. И смачкването им, ако не стават за опитомяване.
Случаят с Игнатов и партньорката му е ново доказателство, че в България работи строен механизъм за профилиране на потенциално опасни за властта хора.
Да, част от работата на службите по цял свят е да бъдат създавани профили (досиета) на хора, които са обществено опасни. Това може да са хора, които са склонни към религиозно радикализиране, податливи са към влияние от терористични организации, участват в такива. Може да са свързани с разпространение на наркотици или така любимата на управляващите тема – контрабанда.
В случая обаче не става дума за такава работа на българските служби. Публична тайна е, че те от доста време са буквално приватизирани. Т.е. не работят в обществен, а в частен интерес. А частният интерес е прост – да се запази досегашната управляваща структура – официалната, както и дълбоката държава.
Снимка: „Студия трансмедия“
В изпълнение на тази задача са концентрирани всевъзможни държавни ресурси, лостове и механизми. Огромни ресурси.
Най-безпардонният, най-отвратителният и може би най-работещ механизъм е профилирането на потенциални противници на властта.
Казано най-просто – нерегламентираното следене, анализиране, събиране на всевъзможни сведения, документи и данни с потенциал да бъдат създадени „компромати“. Веднъж набрани, тези данни са обект на анализ и намиране на слаба точка, през която потенциално опасният за властта субект да бъде неутрализиран. А след това са дистрибутирани през контролиран, близък до официалната власт и дълбоката държава медиен канал.
Това е обичайна практика и не е нещо ново, би казал някой. Всъщност не е нито обичайна, нито е исторически установена. Защото – отново – това действие няма общо с обществен или държавен интерес. Профилирането на критикуващи властта или потенциално опасни за запазването й хора, може и да е обичайна практика, но за открито тоталитарни режими. Както и толерирането от властта на публичното обругаване на личности.
Че в България се е настанил тоталитарен режим едва ли има смисъл да се убеждават трезво мислещите хора. Въпросите, които следват от тук нататък след поредното доказателство колко гнусен и безпардонен е този режим, са само два – как той да бъде свален и разграден. И основният – какво и как искаме да създадем на негово място. Така че да живеем в свободна и цивилизована държава. Държава, в която човешкият живот и достойнство са висша ценност. А погазващите основните ценности получават своите тежки последствия.
